- През поста мюсюлманите изпитват глада на бедните и ги насърчава да помагат повече, казва ходжата
- В Кърджали християните споделят нашите празници, а по Коледа и Великден ние техните - това показва, че живеем в наистина зряло общество
Кърджалийският ходжа Сезер Садулов е на 34 години. Завършил е средно образование в родния си град Ардино. През 2014 година се дипломира във Висшия ислямски институт в София. От 2016 г. работи в районното мюфтийство в Кърджали. Отговаря за религиозното образование в област Кърджали. Оказва методическа помощ на преподавателите в курсовете по Коран за деца в джамиите на региона. Женен е и има две деца.
- Г-н Садулов, какво символизира Рамазан Байрам - един от най-важните празници на мюсюлманите?
- Рамазан Байрам е един от двата най-важни ислямски празника заедно с Курбан Байрам. Рамазан Байрам е свързан с месеца Рамазан, който е свещеният месец на поста в исляма. Основната връзка на този празник е с низпослането на свещената книга на мюсюлманите Корана на пророка Мохамед, което се е случило в Нощта Кадир, която е в последните дни на свещения месец. Тази нощ се нарича Нощта на могъществото и се смята за най-благословената нощ в годината. Вярва се, че тогава небето се отваря и на земята слизат ангелите, а молитвите са най-силни. Мюсюлманите вярваме, че Нощта Кадир е по-ценна от хиляда месеца.
Рамазан Байрам бележи края на говеенето или поста, който е ключов елемент в исляма. През месец Рамазан
вярващите се въздържат от храна и напитки от изгрев до залез,
като така се учат на самодисциплина, смирение и благодарност.
Празникът е символ на пречистване и духовно обновление – вярващите вярват, че ако са постили правилно и с чисто сърце, са се доближили до Аллах и са му благодарни, че им е дал силата да изпълнят поста.
Рамазан Байрам символизира още милосърдието и солидарността, защото по време на поста мюсюлманите изпитват глада на бедните, което ги насърчава да помагат повече на нуждаещите се. Затова преди самия празник мюсюлманите дават задължителна милостиня за бедните, за да може всеки да празнува. През свещения месец се организират и благотворителни вечери - ифтари.
Те се провеждат след залез-слънце, а храната се осигурява от заможни мюсюлмани. Благотворителната вечеря най-често е предназначена за нуждаещи се, но на общата трапеза може да седне всеки независимо от религията, която изповядва.
- Как се подготвят вярващите за Байрама?
- Подготовката започва още преди края на Рамазана и включва няколко дни духовна и битова подготовка. В последните десет дни на Рамазана вярващите засилват молитвите си и се стараят да правят повече добри дела. Вече споменах за задължителната милостиня, която всеки мюсюлманин е длъжен да направи за бедните.
Битовата подготовка включва това, което всеки прави преди празник -
домът се почиства, подготвят се празнични дрехи, приготвят се различни храни
Баклавата е задължителен елемент за трапезата и тя се приготвя няколко дни преди празника.
Денят, предхождащ Рамазан байрам, се нарича Арифе и сам по себе си е празник. Домакините правят мекици, които се раздават на роднини, съседи, близки и дори на непознати. На Арифе семействата обикновено се събират заедно, посещават се гробищата, за да почетат починалите си близки.
- Какви са основните традиции, свързани с празника?
- Денят започва с ежедневната сутрешна молитва в джамията. Около половин час по-късно се провежда втора молитва - празнична, която наричаме байрам намаз. След нея духовникът произнася байрамска проповед, в която подчертава значението на благодарността, добротата и единството и обявява настъпването на Рамазан Байрам. Вярващите си честитят взаимно празника и се разотиват по домовете си. Празникът е семеен и задължително на него трябва да се събере цялото семейство. Домакините поднасят баклава, локум, кафе и чай. Няма задължителни ястия - обикновено са с месо. Традиция е в празничните дни да се посещават роднини и съседи. Обикновено по-младите посещават по-възрастните, като първо се започва с най-близките роднини - родители, баби и дядовци.
- Има ли нещо различно при отбелязването на празника от вярващите в Кърджалийско?
- В района на Кърджали празникът има някои специфични черти, които го отличават от начина, по който се празнува в други части на България и света. Тук все още е запазен патриархалният дух от миналото и семейните връзки са силни, затова и посещенията при роднини са задължителни. Традиция е младите да целуват ръка на възрастните в знак на уважение, след което получават благословия. В някои кърджалийски села веднага след празничната молитва хората се нареждат в редица, като най-отпред застават най-възрастните.
По-младите минават и целуват ръка на по-старите. Традиция също е децата да получават пари, бонбони или дребни подаръци. Все още в Деня Арифе малчуганите обикалят домовете, за да получат лакомства.
Много характерно за Кърджали е, че мюсюлманските и християнските празници се споделят между двете религиозни общности. Аз, както и много други мюсюлмани, получавам поздравления за Рамазан или за Курбан Байрама от българи. Обратното също е валидно. Споделянето на празниците е нещо положително и показва, че живеем в едно наистина зряло общество.
- А промени ли се начинът на празнуване през годините?
- Да, в последните десетилетия доста неща се промениха за мюсюлманите в България. Тоталитарната държава неглижираше религиите. Проповядваше се атеизъм. След т.нар. възродителен процес религиозните ритуали бяха забранени.
Това доведе до отчуждаването на голям брой хора от религията. За наша радост с началото на демократичните промени по-голяма част от хората отново се завърнаха към вярата. Вече няма ограничения да се посещават храмове и да се изпълняват ритуали. Имаме духовни училища, дори Висш ислямски институт. В джамиите се организират курсове за деца по изучаването на Коран и основите на исляма.
Но днес пред нас има нови изпитания и те са свързани глобализацията и технологиите. По-младите поколения често прекарват част от празника на пътувания или екскурзии, особено ако живеят в чужбина. Развитието на технологиите стана причина
част от мюсюлманите да използват телефони и социални медии, за да честитят празника, вместо да го споделят с роднини
и близки. Но това е само повърхността на проблема. Благодарение на интернет младите има достъп до неограничен обем от информация, която може да доведе до объркване. Затова е важно младите да знаят, че винаги могат да потърсят духовник, до когото да се допитат по всеки въпрос, който ги вълнува. А ние като духовни лица сме длъжни да търсим път към хората и да проповядваме традиционния за нашите географски ширини ислям.
Баклавата за празника трябва да е красива като цвете
Корите се точат на ръка и са толкова тънки, че в тавата се събират 50-60
“Хубавата баклава трябва да е хрупкава и сочна. При отхапване слоевете от кори и плънка трябва да се усещат отчетливо”, казва Мергюл Мустафа от Момчилград. Тя е сред най-известните майстори на баклава в района. Занаята практикува повече от 22 г. Казва, че има много и различни рецепти за баклави, но тя, както и повечето жители на Момчилград, харесват традиционната за района.
“Правя баклавата, както ме е учила моята прабаба. Рецептата със сигурност е на повече от 100 г. Продуктите за приготвянето на традиционната за Момчилград баклава са малко и са произведени в района”, твърди момчилградчанката.
Приготвянето на сладкиша започва със замесването на меко тесто. То
съдържа брашно, мляко и яйца. Вода не се слага
От тестото се правят топчета с големината на едър лешник. От тях се разточват кори с приблизителен диаметър от 60 см. Те трябва да станат съвсем тънки, почти прозрачни. Мергюл Мустафа точи по няколко кори едновременно, а за да не се слепват, между тях наръсва пшенично нишесте. След като корите са готови, се подреждат една върху друга в тава, като между тях се слага плънка от натрошени орехи и масло. Броят на корите зависи от дълбочината на тавата, но обикновено е между 50 и 60. Последните няколко кори се оставят без плънка, а отгоре се слага масло. Следва нарязването на баклавата. Прави се не само за да може продуктът да се сиропира равномерно.
“Баклавата се сервира на празничната трапеза за Рамазан Байрама или по друг радостен повод, затова трябва да изглежда красива като цвете”, казва момчилградчанката.
Приготвената баклава се поставя във фурна и се изпича на 200 градуса за около 40 минути, докато добие златистокафяв цвят. Преди да се сиропира, изпеченият сладкиш трябва да е добре изстинал. Сиропът се приготвя, като се кипнат равни части захар и вода. Изсипва се равномерно, докато е още горещ, след което се изчаква поне 8 часа, за да се напои добре.
“Баклавата не трябва да е прекалено лепкава. Трябва да бъде сочна, но не и подгизнала. При натиск не трябва да изпуска прекалено много сироп, а на дъното на тавата не трябва да има течност”, обясни Мергюл Мустафа. За нея класическата баклава не трябва да се подправя, за да може да се усети вкуса на основните ѝ съставки.
“Някои ръсят отгоре захар, шам фъстък, канела и други продукти, но аз харесвам автентичната рецепта”, казва сладкарката.
Друга популярна през последните години в Момчилград баклава е
саралията, която обаче не е традиционна за района
Според Мергюл приготвянето ѝ е по-лесно от това на традиционната баклава. Тестото за саралията отново се замесва от брашно, прясно мляко и яйца. Корите отново се точат по няколко наведнъж, но за да не се слепват, между тях се ръси царевично нишесте, което дава по-различен вкус на сладкиша. След като тънките кори са готови, всяка от тях се свива като хармоника. Събраните по този начин кори се подреждат една до друга в тавата.
“Саралията не съдържа плънка, въпреки че някои ѝ слагат орехи. Пече се до златистокафяво на 200 градуса. Сиропира се веднага след изваждането от фурната с кипнала смес от равни части вода и захар, след което върху тавата се поставя друга тава за кратко, за да се задуши баклавата”, казва Мергюл Мустафа.
