- Обвинявана съм за изчезване на средства и унищожаване на художествени произведения, но това се оспорва много лесно, казва тя
- Не съм канила лично руската посланичка, скандалът се разрасна в ситуация, която не приемам , казва директорът на Националната галерия
На 12 март руската посланичка Елеонора Митрофанова беше изгонена от изложба в Националната галерия в София от граждани с думите: "Тук не е Москва". Това отприщи вълна от критики към директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова. Беше създадена и петиция от Станка Желева, дъщерята на първия демократично избран президент Желю Желев, и от Ния Пушкарова. Тя беше подписана от 1700 души, но след това свалена от сайта заради неверни факти. В нея Бубнова беше обвинена в унищожаването на картини при авария в хранилищата на галерията; завишени цени при обществени поръчки; липса на отчетност относно дарението на стойност около 1,8 млн. лв., завещано от Маргарита Занеф; конфликт на интереси заради паралелната работа на Бубнова в частна организация - Института за съвременно изкуство, която според петицията получава привилегировано финансиране, и т.н. По този повод директорката на "Квадрат 500" обясни своята гледна точка за обвиненията срещу нея специално за "24 часа – 168 истории".
- Г-жо Бубнова, ще останете ли на поста си предвид сътресенията в последните седмици? Изтъкнато беше, че сте в пенсионна възраст, а мандатът ви е изтекъл края на миналата година.
- Трудов стаж имам отдавна, годините ги навърших през ноември 2023 г. Мандатът ми изтече на 2 декември 2024 г., така че не мисля, че съм се заседяла прекалено дълго. Конкурс за нов директор беше обявен на 21 март. Аз работя в системата за визуални изкуства от 39 г. и опитът ми показва, че конкурсите винаги се обявяват след изтичането на мандата.
Подозирам, че скандалът, за който катализатор се оказа посещението на посланичката на Русия на откриването на изложбата на “Герила гърлс”: “Изкуството да си непослушна”, е просто един обикновен скандал, който съпровожда състезанието за ръководната длъжност. Ситуацията с г-жа Митрофанова поставя Националната галерия в много неблагоприятна ситуация от гледна точка на емоционалните настроения. Ние не можем да ограничим достъпа до нашите пространства при подобно открито мероприятие. Изложбата беше с ограничен достъп само 1 час, след това беше свободен. За съжаление, аз не видях въобще посланичката на Русия. Нито когато се е появила, нито когато си е тръгнала. Изгледахме записите на камерите, тя е дошла с един съпровождащ, отишла е да разгледа творбите и там се е случил сблъсъкът с хора, които са я превърнали в олицетворение на войната на Русия в Украйна. По повод на тази част от скандала искам да кажа, че не виждам как Националната галерия, бидейки културна институция, може по собствено решение да ограничава достъпа на когото и да е, в това число и на политици. Г-жа Митрофанова не е ограничена от държавата и може да ходи, където си поиска.
- Посланик Митрофанова идва ли и друг път на ваши събития?
- Тя по принцип посещава събитията тук доста често. Понякога идва на откриванията или в работни за галерията дни. През седмицата преди да стане този инцидент, тя беше на откриването на изложбата на Камен Старчев в САМСИ (Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство) и там не се случи нищо драматично. Смятам, че независимо на каква държава е един посланик, по отношение на културни събития тя има право на достъп. И мисля, че всичко това отвлече вниманието от самата изложба, на мен ми е много жал, готвихме я 2 години заедно с Българския фонд на жените.
Скандалът се разрасна в ситуация, която не приемам, обвинявана съм чрез клевети за изчезване на средства и унищожаване на художествени произведения - това го казвам съвсем директно. Всичко това се оспорва много лесно и смятам да се заема с тези обвинения в ролята си на частно лице по начина, по който позволява законът. Печално е, защото хвърли сянка върху галерията, която е стара институция, с традиции. Този скандал изключително демотивира служителите и създава лоша репутация в общественото пространство.
- Вие ли поканихте лично г-жа Митрофанова?
- Не е необходимо да каня лично на събития в галерията. Обикновено лицата, които са в мейлинг листата, ни получават покани от пиара. Те се разпращат по списък, няма лични обръщения. Предполагам, че и вестник “24 часа” получава покани. Изпращаме до президентството, до Министерския съвет, до парламента и до различни министерства, както и до 40 адреса на посолствата у нас. Представителите им понякога идват, друг път не.
- От петицията за свалянето от поста ви, подписана от 1700 човека, бяхте обвинена в некомпетентност. Обиди ли ви това?
- Да, това ме обиди. Смятам това за елементарна дезинформация и за съвсем съзнателно поставяне на моята персона в тази гадна ситуация. Предполагам, че имате достатъчно опит, за да разберете, че ако бих могла махленски да се разправям в социалните мрежи, това щеше да се случи. Не мога да си го позволя, защото независимо от тази петиция представлявам Националната галерия, зад мен стоят над 40 души професионалисти, повечето от които са млади хора. Това въздейства върху тях. В момента, в който няма да съм на тази официална позиция, е възможно да предприема действия, които биха станали достатъчен противовес. Може и да ми мине дотогава. Но сегашното го смятам за тормоз и преследване. Позицията на директора на Националната галерия е отговорност, защото това е много тежка институция, в доста изпуснато състояние отпреди повече от 10 г., когато се създаде “Квадрат 500”. Сега празнуваме юбилей и демонстрираме какво е постигнато. Повечето хора, подписали петицията, нито са влизали в сегашната Национална галерия, нито преди – убедена съм. В тази сграда за първи път има фондохранилище за съхраняване на колекцията ни. А тя беше в много тежко състояние, защото се е намирала от десетилетия в мазета на НДК, в изоставената сграда на техникума в Зона Б-5, на Партийния дом и т.н., където не са били обслужвани както трябва.
- Там още пишеше, че ще бъдете подведена под съдебна отговорност заради “безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение”. Защо?
- Преди още да се премести тук екипът ни и творбите, в сградата вече се бяха случили две аварии, които бяха свързани със сградния фонд. Това не е тайна, но тези неща не са известни на гражданите, например че министър на културата е газил тук във вода до коленете. Преди 2 г. ние имахме авария в пожарогасенето - изпусна се газ с такава сила, че беше разрушил част от тавана и избил дюзата, през която газът би трябвало да излиза. За този случай имаме две решения на градския прокурор, в което не се намира вина нито в поддръжката на пожарогасенето от една фирма, с която работим от години, нито в екипа на Националната галерия. Това наистина е авария, свързана с начина на построяване и конструиране на сградата.
- Защо тогава ви държат лично отговорна за унищожаването на 251 картини, които са увредени при различни аварии, сред които са творби на Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора и много други. Какво се е случило с тях?
- След като се случи аварията, Националната галерия подаде списък до Министерството на културата за произведения, които се нуждаят от реставрационна намеса. И това постепенно се случва. Няма унищожени картини. Нито една, макар това да е по-скоро късмет. Да, бяха паднали от скарите, на които се съхраняват, логично при такава сила на газа. Ето това ми стоварват като моя съзнателна вреда, нанесена на националния фонд на художествени произведения. Всеки желаещ може да поиска документите от Министерството на културата, от районната прокуратура, от СГП и да прочете всичките тези неща там.
- Голям скандал беше предизвикан от изкуствоведа Пламен В. Петров, който твърди, че картини за изложбата на Златю Бояджиев в НХГ са били почиствани със слюнка. Това така ли е?
- В това твърдение, предполагам, има истина. Нищо не мога да кажа по повод колегата Петров. Мога само да предложа на него и на целия свят голямо количество публикации, в това число на водещи музеи, в частност “Гети” и “Метрополитен”. Човешката слюнка е най-неагресивната форма на ензимна течност. Ензимите в слюнката не нарушават нито живописния слой, нито лака, нито нещо друго. Колежката, която беше обвинена в това, че е почистила картини на Златю Бояджиев със слюнка, е висококвалифициран специалист, завършила е образованието си в Художествената академия и след това е живяла повече от 10 г. в чужбина и е работила в прочут музей там. Тази методология е древна като света и това, че някои колеги явно не са виждали как се реставрират картини или поне как се проверяват за замърсяване, е техен проблем.
- Националната галерия на България “прилича на морално остаряла художествена сбирка”. Как бихте коментирали точно това изречение от петицията?
- Ще се опитам да отговоря сдържано. Националната галерия на България представя колекцията, която притежава и е съставена предимно от българско изкуство. Можем да видим какво се е създавало по времето на съществуването на тази институция и каквото е било събирано. Не смятам, че колекцията е провинциална и ми е много жал, ако професионалисти, макар че надали, твърдят за своите предшественици подобно нещо. При сегашното състояние на галерията концепцията за оформяне на нейната представителна експозиция е създадена от акад. Светлин Русев, вече покойник, по директна заповед на министъра на културата по това време Вежди Рашидов. Експозицията е подредена хронологично. Тя започва от изкуството на Възраждането и продължава до момента, в който спира държавното колекциониране през 1989 г.
- Какво направихте вие като директор?
- Успяхме да направим доста неща за тези 5 г., в които съм директор, въпреки че на 13 март 2020 г. бе обявена пандемията COVID-19 и ние много трудно можехме да функционираме заради изключително хаотични заповеди от РЗИ. Успоредно с това, което вече може да е особена тайна, от 31 януари 2020 г. галерията беше въвлечена в изземване на колекцията на Васил Божков поради обвиненията от специализираната прокуратура, с което почти целият ни състав – 85% от служителите, се занимаваше до юни 2021 г. всеки ден от 9.30 ч. до 18 ч., в това число и през почивните дни. Това попречи на правенето на много други неща.
- Каква е равносметката ви след 5 г. на този пост, който е белязан от постоянни скандали?
- Равносметката ми на този пост не е свързана само със скандали и агресия с цел да се спечели постът. Разбира се, свързана е със самата дейност. Станах директор на Националната галерия в момента, в който почти
същите хора бяха направили гигантски скандал по повод българското национално участие във Венецианското биенале след дълго прекъсване, унижавайки авторите, чийто проект е спечелил конкурса на Министерството на културата. Не съм била в журито, не съм избирала произведенията, занимавах се с този проект, назначена със заповед за комисар/мениджър.
- Какъв е проблемът с Института за съвременно изкуство? Защо ви обвиняват все още в конфликт на интереси? Този въпрос не е ли уреден отдавна?
- От 2019 г. имам становище на КПКОНПИ и прокуратурата след отправен донос. То стои на сайта на галерията, за да се прекратят тези спекулации и клевети.
- Една от точките, по които ви се търси отговорност, е липсата на информация за какво и как е похарчено дарението на Маргарита Занеф на стойност близо 1,8 милиона лева, завещани на НХГ през 2016 г. Какво става с тези пари?
- Нито един лев от това дарение не е похарчен. Никакви пари не се намират някъде, откъдето аз мога да ги взема. Тези пари са в държавния бюджет. Ние нямаме точни указания как може да ги използваме. И досега, когато сме се обръщали към Министерството на културата, само устно ни е обяснявано, че Националната галерия трябва да харчи парите авансово и след това ще ни бъде направена корекция на бюджета. Такава е системата, като рискът е за нас. Дарението не е целево. Прочетох, че е предназначено за закупуване на съвременно изкуство – това не е вярно, могат да се правят ремонти, да се строи.
- Има ли нападки срещу вас заради руския ви произход, откакто е започнала войната в Украйна?
- Да, разбира се. Естествено. И е много несправедливо да се твърди, че аз не съм се изказала за тази война. Направих го още през февруари 2022 г., както и по повод 2014 г. при анексията на Крим, има интервюта и публикации. И до днес го наричам - агресията на Русия срещу независимата държава Украйна. Нееднократно съм била в Украйна, имам много приятели оттам. Още в самото начало на войната с колегите направихме нещо много важно. През април 2022 г. открихме изложба на живи художници, живеещи в Украйна. Много от тях са мъже и им беше забранено да излизат от страната заради военните действия. И когато ние анонсирахме изложбата, на откриването не дойде никой. Оказа се, че хората са смятали, че победата ще се случи лесно и затова не е било нужно да си губят времето, за да гледат творбите на някакви украински художници. Българските политици не си направиха труда да видят това. Това се нарича етичен терор – когато другият човек не е като теб. Вероятно аз не отговарям на морално-етичното ниво на будите, които са написали тази петиция. Смятам, че етиката ми е абсолютно очевидна, особено по отношение на войната. Да, аз съм от руски произход – единственото нещо, което човек не може да промени. Въпросът не е в това кого аз осъждам, а какво мога да направя. Галерията доброволно работеше месец, събирайки помощи и изпращайки ги в Украйна.
- Какво ви накара да дойдете в България през 80-те години?
- Омъжих се за един българин (художника Кирил Прашков – бел. ред.), защото много го харесвах. Семействата ни принадлежаха към една и съща професионална общност, така че бързо намерихме общ език. Оженихме се през 1984 г. първо в Москва, после тук. Дойдох в България декември същата година, тръгнах на курсове по български език. По онова време се създаваше галерията към фондация “Людмила Живкова” и аз подадох документи за уредник. Работя от 10 октомври 1985 г. и дълго време едновременно бях и екскурзовод, и библиотекар в галерията.
- Какво беше детството ви?
- Като всички спомени на моята възраст, те са много идеализирани. Израснах в стандартно семейство. Имам слаби отношения с руския етнос. Родителите на майка ми – баба ми е арменка, дядо ми е евреин. На баща ми майка му е татарка на име Фатаха, а татко му е руснак. Така че в моето семейство преобладаваше предимно арменска кухня и роднините ми псуваха на арменски и на идиш, защото смятаха, че ние, децата, нищо не разбираме.
Родителите на майка ми са тежко пострадали от революцията и болшевизма. Другият ми дядо беше убеден комунист, участник във Втората световна война. Татарската ми баба е лежала в затвора по време на сталинските репресии. До голяма степен арестуването ѝ обърква разсъдъка ѝ, защото децата ѝ почти 9 месеца са били вкъщи сами. Моите родители бяха страшно амбициозни. Разведоха се, когато бях на 6 г. Дълги години се занимавах със спорт и балет. Водеха ме много на театър, караха ме да чета поезия. Приучаваха ме да се превръщам в цивилизован културен човек.
- Оттук насетне накъде?
- Аз съм човек с амбиции и непоносимо много енергия. Човек не може вечно да е директор. През тези 5 г. нямах време да пиша нещо изследователско. Отново ще мога да пиша за проблематиката в изкуството на фона на изкуствения интелект и политиката. Смятам, че ще мога да правя изложби, имам огромен опит в това и на международна сцена и мисля, че това е било едно от нещата, за да съм избрана от Министерството на културата за директор. Имах късмета да работя с едни от най-великите куратори и художници в света, защото започнах рано. Първата съм в България, която издържах всички обиди от консервативните художници за това какво означава думата куратор. Ако някой си мисли, че след като не съм директор, ще изчезна от лицето на Земята, няма да се получи.
