- Не е нужна пълна забрана на устройствата, по-добре насърчавайте дигиталната хигиена и критичното мислене
- Родителите могат да изградят връзка с детето си и като гледат заедно филм онлайн, важното е да си говорят
- Не е проблем, ако синът или дъщеря ви често са в инстаграм, ТикТок, снапчат, а това, което правят в тях
- 6-7 годишните гледат видеа с песни и приказки, децата в 1-и до 4-и клас обичат игри, а в 5-и клас и нагоре вече са в социалните мрежи
- Инфлуенсърки се снимат в тоалетни и бани или заради огледало и добра светлина за селфи,
- или за да покажат висок стандарт с кадър от престижни заведения
- На мода сега са опасни онлайн предизвикателства
- в ТикТок и инстаграм
- Доста моди в поведението на децата идват от социалните мрежи, но сама споменахте в предварителния ни разговор, че най-малкото момиче, пуснало своя гола снимка в мрежата, е на 9 г. Има ли филтри и спирачки за такава разкрепостеност, г-жо Христова?
- Ранната разкрепостеност при децата всъщност е резултат от случващото се в обществото ни през последните няколко години. Ние, възрастните, всъщност позволяваме светът около нас да е залят с неморално съдържание от билбордове, реклами с разголени хора, с призиви да си купуваме алкохол, да печелим от хазарт, тласкащи към зависимост, с постове и коментари с обиди и груб език. Как да очакваме децата да се превърнат във възрастни с ценности и морал?
Връщайки се към въпроса ви, искам да очертая ясната граница между мода и престъпление. Днес на мода са онлайн предизвикателствата, инфлуенсърството и снимките с ефекти. Но създаването, притежанието и разпространението на детски порнографски материали не е мода, а престъпление. Когато в предварителния ни разговор ви споделих за голата снимка на 9-годишното дете, исках да наблегна на това, че ранната сексуализация се случва и повече родители трябва да чуят и да говорят с подрастващите на тези теми. Ако родителят е преценил, че детето е достатъчно голямо, за да има собствено устройство, то е достатъчно голямо и да чуе и разбере какви са опасностите и рисковете онлайн.
- Ваша колежка, която работи в детска градина, преди време ми разказа за невръстни, които от гледане на анимационни филмчета от смартфоните на родителите си проговаряли на английски. Не отнема ли онлайн животът на майките и татковците от връзката с техните подрастващи деца?
- Избор на родителите е дали ще прекарват време на живо с децата си. Те обаче могат да изградят връзка с детето си и през гледане на филм онлайн, ако то е придружено с разговор: “Видя ли какво се случва?”, “Ти какво мислиш за това?”, “Как ли се е почувствал героят?”.
Децата учат най-лесно през преживяването - чрез песен или филм те могат да обогатят речника си. Но дали детето проговаря на английски, или на родния си език, зависи от това на какъв език му се говори вкъщи и какво съдържание му се показва. Ако родителите не желаят децата да проговарят на английски, филтрират съдържание само на майчиния език. Впрочем в YouTube има страхотни приказки и песни на български.
- Имаше време, не знам сега дали е валидно, когато момичетата се снимаха със специално нагласена за кадъра форма на устата - патешка уста (duck mouth - б.р.) Това откъде дойде?
- Снимките с патешката уста или нацупени устни се появиха в едни доста смущаващи времена - когато качествата и личността на човека започнаха да губят значение, а единствено важен стана външният вид. Тогава се наложиха стереотипите за красота по точни мерки и еднаквост. Те влияят на подрастващите и до днес. За тийнейджърите и сега да си интелигентен и образован е на заден план, а напред е желанието за промяна на външния вид чрез пластични операции, за да приличат на някого. Искат да се харесат на обществото, да бъдат приети от него, сякаш това е висша ценност. Отворете в която и да е социална мрежа и ще видите как момичетата започват да губят идентичността си, използвайки едни и същи програми за обработка на снимки. Подрастващите виждат какво се харесва от нас, възрастните, и започват да копират модела с единствената цел да бъдат валидирани.
- Наскоро “24 часа” публикува снимки на инфлуенсърки, които пък пускат в мрежата свои кадри от различни тоалетни. Този сюжет как го обяснявате?
- Едното обяснение е, че в банята има огледало и светлината може да е подходяща за селфи. Другото е в изкривена представа за стандарт - снимат се в тоалетните на определени заведения, наложени от обществото като популярни, за да покажат престиж и че са “готини” само защото ги посещават.
- На кого друг освен на инфлуенсъри и авторитети с екстравагантни идеи от тяхната възрастова група подражават подрастващите?
- Авторитет за тях могат да бъдат доста и различни хора. Но нека, когато споменаваме инфлуенсъри, да не поставяме всички под общ знаменател. Социалните мрежи ни предлагат доста смислени хора с позитивни послания и адекватна информация. От определени инфлуенсъри в ТикТок младежите могат да чуят и видят рецензия на книга, информация, обичаи и култура на друга държава или дори учебен материал, поднесен интересно. Какво гледат и какво търсят децата онлайн, всъщност е огледално на това какво търсят техните майки и бащи. Ако един родител скролва безцелно из фейсбук, подрастващият го копира. От другата страна са родителите, които заедно с детето търсят информация и коментират съдържанието, което виждат - така го мотивират да учи и изследва света чрез онлайн пространството.
- Има ли генерационно разделение на социалните мрежи? И какво търсят в тях?
- Има. За малките до 1-ви клас се предполага, че нямат собствени устройства и използват тези на родителите си. Най- често те гледат видеа с песни, приказки и анимация или играят игри. По-големите деца (1-и- 4-и клас) вече имат собствени устройства, а интересът им е към игрите за повече от един играч. Подрастващите от 5-и клас и нагоре вече са в социалните мрежи. В момента младежите са в ТикТок и инстаграм, а техните майки и бащи - във фейсбук.
- Възрастни все по-често се възмущават, че децата им губят време, забили нос в устройствата си. Толкова ли е опасно?
- За мен този престой, особено при деца над 10-11 г. (5-и клас), не е определящ. По-важно е какво детето прави в мрежата. Има разлика между безцелното скролване в мрежите и времето в тях, прекарано в учене, четене, слушане на книга онлайн или онлайн игра, които развиват умения.
- Сигурно изпускам актуалните сега моди в мрежите. Кои са?
- Модерни са онлайн предизвикателствата в платформи като ТикТок и инстаграм. Спомнете си опасните селфита на деца от покривите на строежи и влакове на децата, публикувани в изпълнение на предизвикателство. Някои от тях стигнаха до болница след падане или удар от волтова дъга. Най-новото предизвикателство днес е прием на парацетамол в големи количества, което доведе до хоспитализирани деца. Важните въпроси тук са какво стои под изпълнението на едно предизвикателство - дали детето ще докаже нещо на някого, дали би било харесвано повече или някой друг го предизвиква и какво ще спечели то. Говорейки спокойно за предизвикателствата, автоматично намаляваме интереса на подрастващите към тях, защото те вече не са нещо тайно и забранено. Затова призовавам родителите, които четат това интервю, да го направят! Според мен трябва да насърчават дигиталната хигиена и критичното мислене у децата си, а не пълната забрана на устройствата. Още от начална училищна възраст да карат децата да се съмняват в информацията, която достига до тях, и да търсят, да се ровят, докато се уверят в истинността на прочетеното.
- Според европейско проучване българите от всякакви възрасти сме 4-и в Европа по гледане на спорния ТикТок.
- Знак е влиянието, което има тази социална мрежа. Проблемът не е само в честото и използване, а в липсата на критично мислене и дигитална култура, което прави децата уязвими към опасни предизвикателства и манипулативно съдържание.
- Работите в Центъра за безопасен интернет. Колко са пострадалите деца в онлайн пространството и при какви обстоятелства?
- Общият брой обработени от Горещата линия на НЦБИ сигнали за цялата 2024 г. е 1 749 747. От тях малко над 79 000 са от България. Над 70 200 сигнала центърът е докладвал към дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП заради реално открито незаконно съдържание, съхранявано в България.
- Виртуалната среда често предлага анонимност, а за непораснали деца това е възможност да изразят по-крайни емоции, агресия, екзалтация. И най-важното - няма шанс други крайни техни връстници да им отвърнат реално, физически. Това не е ли плюс?
- Анонимността в онлайн пространството е мираж - при извършено престъпление, дори и под фалшива идентичност, бързо и лесно се разбира кой точно стои зад фалшивия профил. Колкото до емоциите и канализацията им, искрено вярвам, че онлайн игрите могат по-ефективно да помагат на децата да изразходват насъбралата се в тях негативна емоция.
- Доста по-често говорим за токсичност и опасности в онлайн пространството - защо?
- Така е, защото с разрастването на социалните мрежи рисковете за децата също се увеличават - от кибертормоз и дезинформация до нови форми на онлайн експлоатация. Целта не е да създаваме страх и да превръщаме тези теми в табу, а да помогнем на родителите. Ако родители или деца се сблъскат с онлайн тормоз, измами или рискови контакти, могат да потърсят помощ на Консултативната линия на Центъра за безопасен интернет - 124 123, където експерти ще им дадат съвет и подкрепа.
- Докъде е здравословното в употребата на устройствата?
- Здравословно означава ясни граници за времето пред екрана, баланс между онлайн и офлайн активностите и осъзнато потребление на съдържание. Фактът, че мнозинството хора в обществения транспорт са със смартфон в ръка, не означава непременно зависимост, но показва, че дигиталната среда вече е неразделна част от ежедневието ни. Проблемът възниква, когато липсата на достъп до устройството предизвиква тревожност, раздразнение и невъзможност за фокусиране върху други дейности.
Важно е да намираме занимания, които ни правят щастливи, а за тях не са нужни устройства нито за нас, нито за децата!
- Въпрос на време е в живота ни трайно да навлезе изкуственият интелект. Не са ли уменията, придобити в онлайн пространството, стъпка към това ново предизвикателство?
- Навлизането на ИИ в живота ни ще ни донесе по-голяма автоматизация, ще улесни достъпа ни до информация, ще персонализира образованието и ще даде иновативни решения в здравеопазването и бизнеса. В същото време обаче ще поставя етични и социални въпроси, свързани с критичното мислене, личните данни и контрола върху технологиите.
CV
Мирела Христова е психолог и консултант в Националния център за безопасен интернет
Завършила е бакалавърска степен по “Психология” в Нов български университет и магистратура по “Социална психология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
В момента продължава обучението си за магистър по “Детско-юношеска и училищна психология” в СУ “Св. Климент Охридски”
