Трябва ни национална кампания, за да презентираме навън България като привлекателна образователна дестинация, казва председателката на Съвета на ректорите
Още акценти от интервюто:
- Време е да спрем със спекулациите, че бюджетите на университетите са само заплати
- Вероятно днешните седмокласници първи ще положат матура и по математика, днес младежите се страхуват от предмета и от инженерните специалности
- Имидж се прави с дългосрочно ефективен маркетинг, а брандът идва, когато сме изградили доверие
- Проф. Темелкова, година след като бяхте избрана за председател на Съвета на ректорите, кое беше най-голямото предизвикателство?
- Преди една година бях избрана със заявката, че най-голямото предизвикателство за Съвета на ректорите е да докажем, че няма големи и малки университети, че няма държавни и частни висши училища, че няма голяма и малка, държавна или частна наука, а има такива, които имат принадена стойност за обществото и икономиката, и такива, които, макар и да покриват формални стандарти, нямат такава принадена стойност.
Така през тази една година най-голямо предизвикателство беше да осигурим финансовата стабилност на университетите без значение на техния размер, обхват, профил. Ще ви припомня, че до май 2024 г. търпеливо и деликатно академичната общност чакаше служебното правителство да даде на университетите онова, което бе заложено в бюджетната рамка на държавата за тях. Това бяха средства за възнаграждения на преподавателите, които към този момент бяха по-ниски от тези на касиерите в големите търговски вериги. Когато инфлацията растеше, цените на стоките в същите тези търговски вериги скачаха главоломно, нашите преподаватели мизерстваха и ние – ректорите, обявихме безпрецедентен в най-новата ни история протест. Десетки висши училища – държавни и частни, малки и големи, широкопрофилни и специализирани, затвориха врати на 20 май 2024 г. и припомниха на изпълнителната власт, че тя трябва да спазва законите. В резултат на тези протести и работата на синдикатите секторът получи полагащите му се средства и се постигна спазването на Закона за висшето образование относно размера на брутното възнаграждение на най-ниската академична длъжност – тази на асистента.
През септември 2024 г. в резултат на изменения на две ключови за висшето ни образование постановления 18 университета, сред които големи и малки, широкопрофилни и специализирани, бяха на ръба на фалита и трябваше да получат при дългосрочно тежки финансови условия “допълваща субсидия”, за да могат през есента на 2024 г. да спазят правната норма на закона относно размера на възнагражденията на своите преподаватели. Аргументите на университетите и разумът натежаха и министерството разбра, че реформата, която предложи, има нужда от прецизиране и преосмисляне.
- Какви са най-важните политики, които очакват университетите?
- Понастоящем в дневния ред на всички университети е бюджетната рамка за 2025 г., защото висшето образование не е само възнаграждения. Време е да спрем със спекулациите, че бюджетите на университетите са само заплати. Висшето образование е и материална база, и наука, и образователни иновации, и съвременни софтуерни решения, и стипендии за студентите и докторантите... Висшето образование е и качество, и имидж. Качество се постига с инвестиции, а имиджът е резултат от повишено търсене. И това завишено търсене е факт – рекорден е броят през 2024 г. на привлечените в България чуждестранни студенти.
Много важният извод е, че щом българското висше образование е предпочитано от чуждестранни студенти, то това е атестат за качество. Друго признание за качеството на българското висше образование идва от бизнес сектора – хиляди чужди компании търсят и наемат българските висшисти с възнаграждения над средните за страната, защото те са по-подготвени, по-адаптивни и по-производителни в сравнение с колегите си, завършили чужди университети.
На тази база предизвикателствата през 2025 г. са свързани с осигуряването на финансова устойчивост на българските университети, която да се превърне в предпоставка те да разширят своя пазарен дял извън пределите на страната.
- Тежи ли повече думата на 30-годишната организация на университетските лидери?
- Преди една година колегите ми ректори ме подкрепиха с доверието си в тезата ми, че е време да повишим общественото значение и авторитет на Съвета на ректорите. Днес – 365 дни по-късно, ще отговоря на въпроса с факти. За 1 година Съветът на ректорите изготви 13 становища по проекти на законови и подзаконови актове, по актуализацията на Националната карта на висшето образование, по дискриминационния характер на конкретни текстове от Закона за висшето образование, по националната програма “Стефан Стамболов”, която бе създадена от Народното събрание. Формирахме и изпратихме в министерството и приоритетните политики, които считаме, че следва да залегнат в програмата на настоящото правителство. Подготвили сме предложения за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Те са свързани със създаването на Национална програма “Проф. д-р Иван Шишманов”, която да промотира българското висше образование в чужбина, да подпомага българските университети в привличането на чуждестранни студенти и в износа на българско висше образование. Настояваме и за промяна в условията за откриване на подразделения в чужбина и сключването на образователен франчайз, посредством които би се генерирал приход от чужбина. Друг акцент в програмата, която предложих и бе подкрепена от ректорите преди година, бе предефинирането на правомощията на съвета и обезпечаването му с административен и управленски капацитет. Днес имаме вече конкретни предложения за законодателни промени, касаещи статута и ролята на нашата организация.
Аргументите ни през май 2024 г. бяха чути и от президента, и от министър-председателя, и от редица парламентарни групи, а днес ние сме желан партньор, генератор на мнение, събеседник в дискусии и форуми на почти всички парламентарно представени политически формации, на министерства, агенции, образователни институции, бизнес структури, организации от неправителствения сектор.
- Достатъчно видими ли са българските университети на международната карта на висшето образование?
- Видимост се постига не защото си голям по размер, а защото си конкурентоспособен, имаш имидж или си бранд и си търсен. Хайде сега заедно да направим анализ защо не сме толкова разпознаваеми, колкото ни се иска! На първо място, за да си конкурентен, трябва да си не само финансово стабилен, но и финансово устойчив в дългосрочен период. На фона на финансовия недоимък, в който съществуваха българските университети през последните 4 г., имаме ли финансова стабилност? А устойчивост? На второ място – имидж се прави с дългосрочно ефективен маркетинг, а брандът идва, когато сме изградили доверие. Понастоящем всеки университет самостоятелно прави своя маркетингова кампания. Представете си на глобалния пазар как всеки български университет се спасява сам, защото България няма ефективна маркетингова политика, която да я презентира като привлекателна образователна дестинация. Милиони хора по света не знаят, че има държава, наречена България. Други смятат, че София е столица на Украйна, Румъния, Сърбия… Трети не знаят нищо за страната ни, а какво остава за университетите ни. Потребна ни е системна, целеположена и дългосрочна национална кампания, с която да презентираме България като образователен център, като стабилна и спокойна държава, като страна, част от европейското образователно пространство, да информираме за нашите градове – университетски центрове, за нашите университети, за нашите научни и преподавателски школи, за условията, в които обучаваме студентите – модерни зали и лаборатории, преподаватели от бизнеса и практиката, общежития… Ето точно с тази цел инициираме създаването на Национална програма фонд “Проф. д-р Иван Шишманов”. На трето място – търсенето е резултат от принадената стойност на конкурентоспособността, имиджа и доверието, на които си носител. Хайде, заедно ние – ректорите, народните представители като носители на законодателната власт и министерството като част от изпълнителната да превърнем конкурентоспособността, имиджа и доверието в българските университети във визия за развитието на българското висше образование в следващите години! Убедена съм, че с министър Красимир Вълчев имаме еднаква визия за развитието на висшето ни образование, защото той е визионер.
- След среща с министъра обявихте, че трябва да се завишат изискванията към студентите. Как?
- Ако искаме да сме конкурентоспособни, да сме имиджови, да ни се доверяват и чуждестранни студенти, а българските младежи да не търсят чужди висши училища, то следва да предоставяме качествен образователен продукт. Това означава системна проверка на знанията, уменията и компетенциите, които даваме в хода на обучителния процес. Качеството е основното конкурентно предимство, което се търси на всеки пазар.
Конкретно това означава системна проверка на усвоения материал в хода на семестъра. Познатата ни практика “уча 3 дни преди изпит” не води до качество. В редица университети системното усвояване на материала гарантира вече част от крайната оценка. Ще ви дам пример с дисциплините, които преподавам. За да получат своята крайна оценка, студентите следва през целия семестър да изпълняват определени проекти, задания, казуси, конкретни практико-приложни задачи, включително и контролен мониторинг на напредъка в обучението. И точно тази последователна работа през семестъра носи 50% тежест при формирането на крайната оценка. Така за изпита остава само преговор, защото всичко е вече е усвоено, затвърдено, упражнено.
- Доближи ли се висшето ни образование до нуждите на пазара на труда?
- То все повече интегрира в обучението експертния потенциал и материално-техническата база на бизнеса. Привличат се експерти от практиката като преподаватели, практики и стажове се провеждат в реална производствена и бизнес среда, цели специалности се създават по заявка от конкретни компании. В много висши училища образованието и бизнесът работят в синергична симбиоза. Това прави студентите по-подготвени за пазара на труда.
- Бяхте първият ръководител във висшето образование, който ясно назова, че е нужна задължителна матура по математика, докъде стигна идеята?
- Доколокото знам, е напът да се случи. Министърът също изрази подобно намерение. Надявам се днешните седмокласници да са първите, които ще положат тази матура.
- Какво трябва да се направи, за да се увеличат студентите в инженерните специалности?
- Инженерните специалисти са високоплатени, но все още не са толкова желани от младите хора. Същевременно икономиката има нужда от инженерни кадри. Бариера се оказва именно математиката. Днес младежите не искат да учат математика, страхуват се от нея и панически бягат от специалности, в които аналитичното мислене и математическият порядък имат превес. Точно такива са и инженерните специалности, макар че математика има и в икономиката, и във финансите, и в управлението, и в медицината…
Ако наред с матурата по български език и литература матурата по математика е задължителна, убедена съм, че ученето ще е по-целенасочено и по-системно в средното училище и децата няма да изпитват този стрес от математически дисциплини, който наблюдаваме в момента и във висшите училища.
- Идват ли първокурсници с когнитивни дефицити - преди дни министърът емоционално каза, че децата трябва да бъдат лишени от телефоните.
- Има някои, които имат дефицити по отношение на комуникацията, но има и други, които могат да защитят становище, да аргументират гледната си точка и нямат такива проблеми.
- Ще успеят ли висшите училища да привлекат студенти от държави и извън ЕС?
- Ще успеят, ако всички заедно – висши училища, законодателна и изпълнителна власт превърнем това в неотложен приоритет и визия за развитие на българското висше образование. Три ключови политики могат да доведат студенти от държави извън ЕС у нас – законодателни промени, свързани със създаването на фонд, който да подпомага вноса на студенти от чужбина и износа на българско висше образование, активна рекламна кампания от страна на държавата, качество и конкурентоспособност на образователните продукти на българските висши училища.
CV
Проф. Миглена Темелков е председател на Съвета на ректорите
Избрана е за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи през 2019
Завършила е финанси в Икономическия университет във Варна и право във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
