Някакви си 32 гласа – и пак политически хаос
Една поетична илюстрация в теорията на хаоса е, че само едно махване с крилата на пеперуда някъде край реката Амазонка може да предизвика опустошителен ураган в Северна Америка, стига атмосферната система да е достатъчно нестабилна.
Не е ли същото, когато само някакви си 32 гласа за “Величие” могат да изкарат или да вкарат цяла партия в парламента, да изпокарат институции и партии, да счупят сглобката, да сринат правителството, да предизвикат поредните избори или не дай си боже, да попарят мечтите на банкерския елит за влизане в еврозоната?
32 липсващи гласа – това е едва една двестахилядна от броя на избирателите, а какви тотални поразии могат да направят!
Пеперуда да махне с крилце – и ето ти пак политическа криза в България. Това е
поредната поразия на партийно-листовата
избирателна система,
която така фрагментира партийната система и така я изпокарва, че разумът емигрира отвъд океаните.
България вече пета година се гърчи и агонизира в прегръдката на пропорционалната боа-анаконда, но никой политик, никой казионен умник не си позволява да каже: “Стига! Дайте да поумнеем! Приемем ли мажоритарния вот – край на мъките!”.
Да, гласът на разума е табу. Пред очите ни вилнее класически отрицателен подбор, който неизбежно сваля интелектуалното ниво на елита под средното за народа. През 2016 г. народът мъдро поиска мажоритарна система, при която някакви си 32 гласа дори нямаше да са крилцето на пеперуда. Абсолютно нищо.
Нямаше и да я има поредицата от извънредни избори, скандалният ремонт на конституцията, противоестествената “сглобка”, а красиво-умните реформатори нямаше да седят в скута на Кой и да пият мазно кафе. И така нататък, и така нататък – всичките унижения са последица от този перверзен начин на гласуване.
Сега държавата пак е с единия крак в хаоса, но вместо да дадат очевидната диагноза, професионалните демократи от школата на научния комунизъм произвеждат сценична мъгла. Например
един мастит политолог излезе с тезата, че главният
виновник за текущия трус на държавата
бил президентът Радев, защото сезирал Конституционния съд за изборните нарушения не веднага, а едва след като го попълнил със своята квота. Излиза, че очевидните фалшификации не са проблемът.
Фалшифицирайте си колкото ви душа иска. Виновен е този, който е направил един нормален политически ход, без който не би имало справедливост. Гениално. Имам само една забележка – защо да стоварваме вината на Радев, когато можем направо да набедим Путин?
Други видни “експерти” пак наскачаха да се махнат хартиените бюлетини и да се гласува само машинно. При това имаме интересно развитие - тези, които преди 3 години бяха за хартията, сега са за машините и обратното, а БСП май успя да си смени мнението 3 пъти. В ГЕРБ както винаги са принципни – ние сме за машините, но не тези, а едни други, които ги няма и няма да ги има.
Народът го разбра, но политиците и техните експерти така и не успяват да вдянат, че ако чрез хартиения вот могат да се откраднат 100-200 гласа, то
чрез софтуера на машините може да се откраднат
1 милион
Нищо не пречи и 2 милиона, но все пак трябва да се внимава, да не се открадне повече, отколкото са избирателите.
В Европа вече никъде не се гласува с машини, но и политиците, и експертите ни твърдо отказват да се просветят, да полюбопитстват, да попитат поне - защо ги изхвърлихте?
Истината е, че когато се гласува за партийни листи, купуването на гласове е просто задължително.
Същото важи и за фалшификациите, и за корумпираните секционни комисии. Логиката е проста - ако се бориш за някакви си 4-5 процента за влизане в парламента и някакви си 32 гласа може да те делят от успеха, трябва да си луд да не напазаруваш гласове в съответната защитена от закона махала. Щом другата партия пазарува, защо не и моята? В борбата за власт всички средства са позволени.
Но как да купиш 51 процента, колкото ти трябват за мажоритарен вот в 2 тура? Едно, че струва поне 10 пъти повече. Второ, ако не си пръв, всичките ти пари отиват на вятъра. Трето, за да купиш 51 на сто, трябва да отвориш сергия пред 100 на сто от секциите. А тогава ще се вдигне такава врява, че ще те изритат от града и ще те помолят повече да не се връщаш.
Всеки милиционер ще може да събере предостатъчно доказателства, за да те облече в райе.
Не казвам, че при мажоритарния вот няма машинации. Но те са поне 10 пъти по-малко и нищо не постигат. Докато партийнолистовият вот ги насърчава, той зове фалшификациите, както славеят зове женската напролет с прекрасните си трели.
Много любопитна илюстрация за вредата от
партийно-листовия вот наблюдаваме в Германия
Както е известно, там имаме едва особена смесена система, при която приблизително половината депутати се избират мажоритарно в едномандатни райони. За другата половина се гласува с партийни листи, след което обаче се извършва особено перверзно напасване, при което успешните в мажоритарния вот партии се наказват, отнемат им се мандати в името на пропорцията.
Това насърчава фрагментацията и противоестественото коалиране, което води до хаос и чисти глупости, които на моменти надхвърлят и българските. Защо например си затвориха атомните централи? Заради коалирането.
Да вземем резултатите от последните избори на 23 февруари. В чисто мажоритарния вот старият дясноцентристки съюз ХДС/ХСС има 176 от общо 276 мандата, т. е. 64 процента от Бундестага би трябвало да е техен. Те биха могли спокойно да си управляват без зелените, розовите и оранжевите недоразумения, с които са характерни сглобките през последните 20 години.
Но тъй като преизчисленията след партийнолистовия вот вземат от успешните, за да дадат на неуспешните, накрая ХДС/ХСС се оказва с 208 от общо 630 мандата, или едва 33 на сто от общия брой. Сега трябва пак да прави широка коалиция със социалдемократите.
Слава богу, славната в миналото ГСДП е така скопена от грантоедния мултикултурализъм, че може да се коалира с абсолютно всеки и всичко - и десни, и фашисти, и зелени, и елени, и таралежи, и всякакви други представители на фауната и флората.
Накрая искам само да добавя, че
да се правиш на патриот и да държиш на партийно-
листовата система,
е точно като стихотворението на Ботев: “Патриот е, душа дава…”. Няма ли мажоритарен вот, народът няма думата. А когато народът няма думата, рано или късно властта попада в ръцете на елита на друг народ.
Партийнолистовият вот е двигателят на цветните революции. На края на хаоса всичко завършва така.
