И режисьори като Деклан Донелан, Йерней Лоренци, Робърт Уилсън не само вече са част от нашия репертоар, но мислят за нови спектакли
Още акценти от интервюто:
- Малкович искаше "Оръжията и човекът" да се играе от различни състави, избра по трима актьори за всяка роля, но нямаше време да го подготви
- С атаката към нас и защитата ни ние образовахме някои хора къде се намира театърът
- Малкович ще се върне тук, ако има подходящ проект за него. Някой ден може би като актьор, не да режисира
- Когато заех поста, започнах с предизвикателството да работим с публиката и буквално да я въвлечем в действието
- Г-н Василев, 4 месеца след атаката срещу Народния театър на премиерата на “Оръжията и човекът” май всичко е спокойно. Започнахте и нови проекти, чрез които вашите актьори ще стъпят на различни сцени по света. Кои са заглавията?
- Народният театър се включи в два големи европейски проекта по програма “Творческа Европа”, които ще продължат 4 г. Единият е DoSEL, който има за цел да съхрани и популяризира драматургията на малките европейски езици, осигурявайки нейното място на международната сцена. Другият ни международен проект, на чието стартиращо събитие бяхме домакини, е новата платформа Prospero NEW, в която участват 19 от най-големите европейски театри и театрални фестивали в Европа.
Между тях са престижни събития като фестивала в Сибиу, Авиньонския фестивал, фестивала в Тбилиси и др. Първата среща проведохме в Народния театър в София. Това само по себе си е значимо събитие с акцент върху международното културно сътрудничество и развитието на над 300 изгряващи театрални таланти от цяла Европа, които са готови за следваща крачка в кариерата си. Целта е да бъде даден шанс на младите режисьори, които вече са се утвърдили в своята държава, да получат достъп и до международна сцена и да покажат творчеството си и пред друга публика.
- Как беше избран моноспектакълът “Боже мой” с Христо Мутафчиев, който ще ни представи в Словения?
- Направихме няколко предложения. Трябваше да бъде съвременна драматургия на млад творец. Едно от добрите заглавия в репертоара на театъра е “Боже мой” - моноспектакъл на Христо Мутафчиев, от Теа Денолюбова. И това ще даде възможност за развитие на нейната кариера. Ще участваме на първото издание на фестивала в Кран, Словения, който е част от международната програма на 55-ата Седмица на словенската драма. Така ще запознаем общността там с новата драматургия на България. Ще гостуваме и в други държави. А що се отнася до драматурга, тя ще вземе участие в творчески резиденции и ще има възможност за нови изяви.
- Защо е важно да идват световни имена в Народния театър?
- Важно е да разберем ние къде се намираме. Ако сме капсуловани в себе си, никога няма да можем да си дадем реална представа докъде сме стигнали. Дали вървим по правилния път, или грешим. Винаги съм казвал, че театралното изкуство се създава, когато има атмосфера на конкуренция. Неслучайно се правят кастинги, има различен прочит на произведения на отделните режисьори. Това е най-важното в този тип конкуренция - че можем да се съпоставим с тях, да надградим.
Много е хубаво, когато режисьори от ранга на Деклан Донелан, Джон Малкович, Йерней Лоренци, Робърт Уилсън идват и поставят на наша сцена. Те вече са част от нашия репертоар. Комплимент е, когато тези имена са впечатлени от качествата на актьорите от трупата на Народния театър. На кастинга имат избор между изключително сетивни и професионално подготвени за всяка роля в спектакъла. Например Малкович избра по трима актьори за всяка роля за “Оръжията и човекът”. Имаше желание да се играе от различни състави, но нямаше време да го подготви.
В Народния театър в момента се играят около 80 спектакъла и това също е учудващо за гост-режисьорите. А актьорите получават възможност за работа с хора, всеки от които има различен стил и почерк и това ги провокира да покажат най-доброто от себе си. Тези големи имена отварят вратите на нашата театрална школа към европейските и световните хоризонти. Дават възможност талантът на нашите актьори да бъде оценен не само в театъра, а и в киното.
И хубаво е, когато тази съвместна работа стане традиция – Деклан Донелан и Ник Ормерод вече мислят за следващ спектакъл. Догодина ще се завърне Йерней Лоренци, но този път с български текст. Робърт Уилсън също мисли за нов спектакъл.
- Как се чувстват актьорите, когато работят с чужд режисьор?
- Те имат възможност да преминат през различните школи. Всеки режисьор е собствена вселена, има метод на работа, който е по-различен от това, което ние сме учили. Екипът на Деклан Донелан и Ник Ормерод има собствена театрална школа, Робърт Уилсън има уникален почерк в рисуването на спектакли като картини. Това натрупване дава възможност на актьорите ни да се усъвършенстват. Най-важното за един актьор са срещите с невероятни хора. Като мениджър и директор на театъра съм щастлив, че съм единственият в момента, който кани тези хора тук.
- Тимофей Кулябин подготвя мащабен спектакъл, който обещава да е много по-различен. Какъв ще бъде?
- Когато заех този пост, започнах с предизвикателството да работим с публиката и буквално да я въвлечем в действието, да ангажираме вниманието, непрекъснато да я предизвикваме. Имахме уникален старт с Боян Крачолов и спектакъла “Петрови в грипа и около него”, където зрителите правят една разходка в театъра и посещават иначе недостъпни за тях пространства. Деклан Донелан и Ник Ормерод поканиха публиката на сцената на тяхната “Медея”, на метри от случващото се, понякого превръщайки се в слушател. Друг тип е “Орфей” на Йерней Лоренци, който дава други сетива, това е друг тип театър, непознат за нашия зрител. Сега правим “Безкрайните сцени” с Мартина Новакова и испанския режисьор Мигел Валентин, които ще ни запознаят с историята на Народния театър – ще започне от фонтаните и ще завърши на сцена “Апостол Карамитев”. Ще включим в преживяването гласовете на бележити личности за театъра. Предстои и премиерата на Боян Крачолов с “Розенкранц и Гилденстерн са мъртви” от Том Стопард, където отново ще започнем с предизвикателство за публиката от входа на театъра.
Тимофей Кулябин в първия спектакъл, който постави тук – “Нора”, махна текста като сценично поведение, взаимодействие между действащите лица. Актьорите започнаха да работят със съвременните технологии, пишейки текста чрез мобилно приложение, а не изговаряйки го, досущ като нашата действителност. Новото му предизвикателство ще бъде спектакъл, който има много телевизионни и кино моменти. “Хеда Габлер” ще се играе в пет различни пространства, които са около театъра, излъчва се в реално време в залата и можем да видим какво се случва на сцената и извън нея, някъде около театъра, където минават случайни хора и си общуват с актьорите. Изключително предизвикателство като техническа и финансова възможност. Но искам да показвам и да представям търсенето на съвременния театрален език.
- Джон Малкович ще се върне ли в България?
- Да, ако има подходящ проект за него. Първия път дойде у нас като актьор в спектакъла на Тимофей Кулябин “В самотата на памуковите полета”, след това се върна като режисьор. Някой ден може да се върне отново като актьор в Народния театър. Всичко е въпрос на време, идеи и желание.
- Не е обиден, така ли?
- На театъра няма за какво да е.
- Но от хората има.
- Минимална част от хората в България. Защото повечето, които протестираха, за първи път откриха тази страхотна сграда.
- Обсъдихте ли протестите срещу спектакъла “Оръжията и човекът”? Какво той ви каза тогава?
- Тук, в този кабинет преди премиерата бяха Ник Ормерод, Деклан Донелан и Джон Малкович. Говорихме си за развитието на театъра, за днешния свят. Тогава Джон каза, че за съжаление, в сегашно време сме загубили авторитетите и не ги ценим. Не ценим хората, които са професионалисти. Той каза, че в днешно време е по-лесно да качиш един коментар в социалните мрежи и всички да мислят, че това е меродавно. Съвремието ни има сбъркани ценности.
- Как се отразиха тези протести на трупата?
- Не мога да говоря от тяхно име. В конкретния ден имах една основна задача и мисля, че я спазих – защитих институцията си. Премиерата се състоя. Да, загуби се онази тържественост, с която се случва първото представление, но това не беше проблем на театъра. Други носят вината за това и аз мисля, че много скоро те ще излязат наяве. Работиха срещу държавата си. В един и същи момент посегнаха и на културата, и на емоционалната чувствителност на хора, които заблудиха, че някой се подиграва с идентичността им.
Иначе трупата беше мобилизирана. Разбра колко важно е нашето изкуство и че театърът може да променя. Може да отстоява на всички преходни неща. Актьорите знаеха запетайките на този текст и по никакъв начин не се чувстваха засегнати от него. Колкото парадоксално да звучи, ние с този спектакъл образовахме някои хора. Те разбраха, че има Народен театър, разбраха къде се намира, научиха и за Бърнард Шоу.
- Каква е визията ви за Народния театър?
- Народният театър трябва да бъде еталон. Да има разнообразие и възможност всеки да намери в репертоара интересни теми и послания. Да представя националната култура и драматургия. Той се занимава и с най-големите теми и класически текстове. Неслучайно една от последните провокации, която имахме, е този уникален прочит на Явор Гърдев на “Венецианският търговец” на Шекспир. Неслучайно е дълбаенето, което Диана Добрева направи в “Моби Дик”. Народният театър трябва да търси новия тип театрално изкуство. На сцена “Апостол Карамитев” започнахме да правим спектакли с конкурсно начало. Имаме зад гърба си три спектакъла, които показват театъра по различен начин.
Но това е сложен процес, защото мечтите, които имаме и реализираме, са свързани с гарантиран бюджет, който невинаги можем да предвидим. И за съжаление, колкото и да си говорим в някаква пожелателна форма, все още той не се случва в България. Европейските държави отдавна са намерили форма за финансиране, в която ти да имаш гарантирано начало, да знаеш с какъв бюджет разполагаш в следващите 4 г., за да можеш да планираш. В театралното изкуство първо трябва да инвестираш, да създадеш и след това започваш да търсиш резултата.
Ние винаги се оправдаваме с това, че парите за култура са малко. Но ние казваме, че са малко, а тези, от които зависи бюджетът, казват, че са много. Нашите предци са казвали, че просветеният народ може да пребъде. Всичко друго е това, което улицата ни предлага.
- Какво предстои в програмата?
- Освен спектаклите, които вече споменах, ще ни гостуват японски и южнокорейски театър. Ще бъде представен и изключителният румънски режисьор Силвиу Пуркарете. В една и съща вечер ще се играят два спектакъла на Деклан Донелан и Ник Ормерод – българският “Медея” и “Едип цар” от Крайова. Ще ги представим съвместно с Международния театрален фестивал “Варненско лято” и платформата “Световен театър в София”.
- Вие поставихте спектакъла “Дон Жуан” в Ниш. Как дойде тази покана и как премина репетиционният процес?
- С театъра в Ниш имаме утвърдено партньорство през годините. Това е вторият спектакъл, който поставям там. Поканата дойде преди почти 2 г., но заради ангажиментите ми тук нямах възможност да отида по-рано. Като творец исках да разгледам как Дон Жуан днес може да бъде толкова актуален, колкото преди 200 г. В онова време е бунтар, революционер, свободомислещ човек. Направих така, че да бъде отново същият човек, а всички около него да носят греха на днешното време.
- Какви са актьорите в Ниш?
- Това е международен проект. Постановъчният екип е от България, голяма част от актьорите са от Сърбия, а в ролята на Дон Жуан влиза актьор от Северна Македония. Темпераментни са. Премиерата мина през януари, следващото представление предстои на 20 март.
Много ми липсваше творчеството, защото това е моят свят. В него съм най-сигурен в себе си и там можеш да кажеш нещата такива, каквито ги мислиш. Винаги съм търсил някаква социална тема, но и малък бунт към времето, в което живеем.
Още на първата репетиция им казах, че искам да направя Дон Жуан, който вече не иска да бъде Дон Жуан. Как в един променен свят той започва да се отвращава и всички около него стават лицемери. Той търси съвършенството в себе си и се обръща срещу това, което се случва в днешно време. “Не знам дали ще спра някой ден да се разочаровам от хората”, казва Дон Жуан. Репликата му на финала е “Аз не искам да живея повече в това време”.
- Осъдихте Александър Морфов за обида и клевета заради думите му: “Там някъде се потайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, която е директор на театъра в момента”. Каква беше целта на това дело?
- Тези години в Народния театър се случиха много хубави събития. Изборът той да не бъде едно от тях е негов.
CV: Роден е в Ловеч. Завършил е “Театрална режисура” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и “Мениджмънт на бизнес организациите” в Стопанската академия “Д. А. Ценов”. Специализирал е във Франция. Бил е заместник-министър на културата при Петър Стоянович. Бил е директор на драматичния театър - Ловеч, и на Драматично-кукления театър “Иван Радоев” в Плевен. Владее немски, руски и английски.
