Механизъм за компенсации ще има, но той няма да действа, когато регулираната цена е по-висока от тази на пазара, казва министърът на енергетиката
Още акценти:
- Заварихме затлачени проекти - договори с 1500 домакинства за фотоволтаици с батерии стояха неподписани
- Усилията ни ще са към проекти, насочени към хората. Ще преформулираме реформите, за да не бъркат в джоба им
- Държавата трябва максимално бързо да разработи с ЕИБ и ЕБВР прозрачна процедура за три нови ПАВЕЦ
- Сградите, които не бъдат финансирани от ПВУ, ще бъдат санирани с пари от националната програма
- Министър Станков, енергетиката изисква работа на високи обороти. За какво няма време?
- Време има за българските граждани, те са приоритет. Основната цел на правителството е с всеки ден работа да подобряваме живота на хората. Поставили сме си амбициозни срокове и онова, което е стояло в последните 4 години на трупчета, да се движи с бързи темпове. Това са стратегическите проекти за България, повишаване на свързаността, нова инфраструктура.
- Неслучилите се реформи в енергетиката ли ще осуетят второто плащане по плана за възстановяване?
- По-скоро е имало заложени нереалистични реформи. Оставихме план със 7 реформи в енергетиката, които бяха допълнени с 3 от колегите от “Продължаваме промяната” във финалния вариант - точно те забавиха второто плащане.
- Кои са те?
- Първата е намаляване на емисиите с 40% с база 2019 г. Извадил съм информация от 2022 г. и се вижда, че ако бяхме изпълнили този ангажимент, само държавната ТЕЦ (“Марица-изток 2” - б.а.) е изгорила всичките емисии. В плана е записано определено ниво, то е малко над 10 млн. тона годишно. Другите централи не е трябвало да работят и още в средата на годината някой е трябвало да каже стоп.
- Кои са другите?
- Втората реформа е изваждането на ЕСО и “Булгартрансгаз” от Българския енергиен холдинг. Това е другият огромен фал, който – ако се случи, ще доведе до декапитализация на БЕХ и предсрочно плащане на 2,5 млрд. лв. облигации, които са емитирани.
Третата реформа е пътната карта за въглеродна неутралност, която не поема никакъв допълнителен ангажимент пред ЕК, но създава политическото напрежение, което доведе до чупене и късане на кабели в парламента. Това са проблемните реформи.
- Ще се предоговорят ли реформите?
- Ние ще насочим усилията си към проекти, които са за хората, и ще преформулираме реформите, така че те да не бъркат в джоба на българските домакинства. Моята идея е да предложим пакетна сделка на ЕК. Тя да е свързана и с това дружества на БЕХ да не бъдат изваждани от холдинга, а със сътрудничество с Европейската инвестиционна банка да предложим механизъм, който да защити искането на ЕК да няма субсидиране между дружествата. Ако Брюксел не приеме тази пакетна сделка, нямам друг изход, освен да не подписвам повече договори по плана, защото финансирането им няма да бъде гарантирано. Но съм сигурен, че и ЕК, и ние в правителството имаме една цел - тези средства да стигнат до българските домакинства.
- А какво ще стане с процедурите, някои от които започнаха, други затвориха?
- Ще започна с процедури, които ние отчитаме, но не провеждаме - санирането на жилищата. Правителството на Бойко Борисов го записа в плана. Това са много средства, с които веднага можеше да се стартира, защото имаше резервен списък от предишната програма - националната. Тя беше променена и домакинствата бяха накарани да започнат обследване - да дадат пари от джоба си. Започнато беше и наново събиране на подписи на домакинствата по време на пандемията.
Махнати бяха еднофамилните сгради, които аз бях заложил като зам.-министър, защото не е справедливо да санираш само блокове. Оставен бе проектът за фотоволтаици на покривите на домакинствата с батерии и уличното осветление. Заварихме тези проекти затлачени. Договори с 1500 домакинства за фотоволтаици с батерии стояха неподписани.
- Сега какво е положението?
- За 30 дни подписахме договори със 700 домакинства за фотоволтаиците, до края на месеца ще подпишем с останалите, за да получат парите.
- А какво стана с процедурите за големите батерии и малките - към фотоволтаици?
- Тази процедура беше недобре разписана изначално. Предвиждаше се една голяма, определена компания да достави всички батерии за страната, която уж щяла да изгради и завод за батерии. Докато бях народен представител, с решение на парламента казахме, че процедурата трябва да бъде на конкурентен принцип.
Другата промяна, която предвидихме, бе държавата да не поема повече от 50% от инвестицията. Така освен тези 1,2 млрд. лв., които са в голямата процедура, ще бъдат инвестирани още толкова от страна на бизнеса.
- А за малките батерии?
- Заварих част от договорите подписани. Но като влязох в детайли, видях, че финансово не са обезпечени. Говорих с колегите от Министерството на финансите и съм оптимист. Има и резервен списък, част от фирмите от основния вероятно ще отпаднат заради непълна документация и ще може да влязат и фирми от резервите.
За процедурата за големите батерии не съм толкова сигурен, защото към днешна дата за нея няма пари. Те са част от второто плащане.
- До либерализацията на пазара на ток остават месеци. Ще спре ли НЕК да бъде обществен доставчик, а крайните снабдители да купуват ток за бита на борсата? А от 1 януари 2026 г. и домакинствата ли?
- Голяма част от хората не знаят какво е обществен доставчик и краен снабдител. По-важното е да кажем, че от 1 юли идва либерализацията, но нищо няма да се промени в сметките за ток на домакинствата.
- Защо?
- Да приемем, че едно домакинство плаща 138 лв. за ток, което е точно регулираната цена на мегаватчас. След либерализацията, като му дойде два пъти по-висока сметка, или 276 лв., в нея ще има ред с минус 138 лв. Тях ще ги покрие фонд “Сигурност на електроенергийната система” и това семейство ще плати 138 лв.
- Това ще бъде само в преходния период, който е до 1 януари 2026 г. А след това?
- Оттам нататък ние ще изкараме от тази схема всички, които могат да си позволят пазарна цена - да кажем един народен представител или човек с къща на три етажа. Но хората, на които животът им се влияе от сметката за ток - енергийно бедни, уязвими, ще бъдат защитени, за тях няма да има промяна в сметките.
- Преходният период е ясен, но той е половин година. След това няма ли да се създаде напрежение?
- Този период може да бъде толкова време, колкото искаме. В момента е половин година, през която за компенсации ще бъдат включени всички домакинства. След това ще бъде оценено за кого те няма да бъдат необходими. С експертите от фонд “Сигурност на електроенергийната система” сме направили сметката, че този период може да продължи по-дълго. Ще ви дам един пример - през 2020 г. пазарът на електроенергия беше спокоен, регулираната цена за домакинствата беше 108 лв. за мегаватчас, а на борсата - 76 лв. С 30% щеше да падне сметката за ток на едно семейство, ако беше на свободен пазар.
Механизмът за компенсация трябва да отпадне в момента, когато регулираната цена е по-висока от тази на пазара, но в период на сътресения - било то война или други кризи, ние ще запазим механизма за компенсации, за да предпазим битовите потребители.
- Ако един човек със средни доходи бъде ударен със сметки от по 300 лв., ще му дойде в повече, не мислите ли?
- Гарантирам, че няма да има удар по джоба на домакинствата при либерализацията на пазара. За бизнеса имаме работна група с работодателските организации, за да бъде разработен механизъм, който да се включва автоматично при високи пазарни цени. Трябва да е ясно, че компенсациите, които се дават на бизнеса, са за да не се прехвърлят високите цени на електроенергията върху стоките и услугите и оттам - върху бюджетите на домакинствата.
- За половин година бизнесът беше компенсиран със 700 млн. лв. Колко ли струва построяването на електропроводи, за да се отвори преносът на електроенергия между Западна и Централна Европа и цените в нашата част на Европа да се успокоят?
- Този разговор го водих с комисаря по енергетика Йоргенсен на 18 февруари. Той обеща, че ще стартира конкретна дейност в тази посока. На 26 февруари публикуваха законодателство за достъпна цена на електроенергията и за преносната свързаност. Предвиждат се инвестиции са по-добра свързаност - 584 млрд. евро до 2030 г. Цяла Европа върви към електрификация и не на последно място - към енергийна ефективност, в която България е лидер със санирането, което правим. Добрата новина е, че в новия бюджет са заложени 2,5 млрд. лв. държавна гаранция чрез ББР, за да продължи санирането на жилищните сгради по модела от времето на кабинетите “Борисов 2” и “Борисов 3”. Хората няма да плащат за обследване, нито пък ще им се иска 20% самоучастие. В момента имаме 756 блока, които са одобрени по плана за възстановяване. Въпреки че регионалният министър Иван Иванов казва, че има престъпно забавяне, екипът му ще направи всичко възможно парите да бъдат усвоени. Тези сгради, които не бъдат финансирани от ПВУ, ще бъдат санирани с пари от националната програма.
- Кога може да започне тя?
- Веднага, тези средства са до 2029 г. Ние като министерство декларираме пред Европа енергийните спестявания. От първите 2022 блока, които бяха санирани, средното спестяване е 50%. Така че - това е желанието на хората и ние правим това, което биха правили избирателите ни, ако бяха на наше място.
- Тецовете на въглища и в тази студена зима ни осигуриха тока. Но докога?
- За третото, четвъртото и петото плащане по плана за възстановяване освен 40-те процента спестени емисии има и друг ангажимент. Трябва да е определен специален орган, който в момента на надхвърляне на определените квоти да отиде и да спре централите. И тогава кой ще излезе да каже на хората, че ще има режим, колегите от ПП ли? Това ние няма да го допуснем в никакъв случай. България е била, е и ще бъде износител на електроенергия.
- Има ли шанс “КонтурГлобал” да намери купувач на централата си, или ще затвори отново? Дългосрочният договор за изкупуване на електроенергията на “Ей И Ес Марица-изток 1” изтича догодина. Какво ще последва от това?
- Поканил съм колегите от “Ей И Ес Марица-изток 1” на разговор по темата доста по-рано. Видяхте анонсите на “КонтурГлобал” за освобождаване на 150 работници. Изпратил съм им писмо, че българската държава, която има дял чрез НЕК от 27% в дружеството, иска запазване на оперативната дейност. Ако това не бъде организирано до 1 април, то да има достатъчно хора, които да държат жизнена системата и блоковете да бъдат на разположение.
- Велики идеи имаше за развитие на въглищните региони. Зеленият им преход май не се случва, защо?
- През 2021 г. като зам.-министър отговарях за писането на плановете за преход и ги оставих на ниво обществено обсъждане. Вече дойде време за свършване на фонда за справедлив преход, който осигурява финансирането на нови икономически дейности. Какво се случи за 4 години? Някои му казват политическо безвремие, други го наричат хаос, но часовникът беше спрял. Има и друг въпрос - толкова години никой не благодари на миньорите и енергетиците за тяхната работа. Искам аз да им благодаря, че през лятото са в прахта, а зимата в калта, за да имаме ток. И не само на тях - на всички енергетици - в ядрената централа, във вецовете, за да може човек, като стане сутринта и натисне копчето, да има ток.
- Бяхте в САЩ след влизането на президента Тръмп в Белия дом. Има ли промяна в приоритетите към страната ни и Балканите?
- Бяхме с колегите от “АЕЦ Козлодуй - нови мощности” в САЩ, срещнахме се с “Уестингхаус”, с експортната банка, разговаряхме за финансирането на новите блокове. От “Ексимбанк” директно казаха - има 8,6 млрд. долара, подавайте апликацията, готови сме да реагираме. Срещите ни в Държавния департамент, с експортната банка, с “Уестингхаус” показаха, че тези отношения са дългосрочни и това, което правим в България, ще се превърне в модел за Европа.
- Защо?
- Защото моделът със създадения консорциум - стратегически доставчик на оборудването “Уестингхаус” с реактор АР1000 и “Хюндай” като ИПС контрактор, може да се прилага и в други европейски държави, които развиват ядрена енергетика. Сигурен съм, че той ще направи в България първия работещ АР1000 в Европа.
- Кога?
- 2034 г. е планът за седми реактор и 2036 г. за осми реактор.
- А цената на тока от новите блокове?
- Най-добрата. В момента ядрената енергия осигурява най-ниската цена за домакинствата и новите блокове ще работят по същия начин. Имаме и допълнителна амбиция - една от целите е привличане на дългосрочен купувач на електроенергия в лицето на компаниите за изкуствен интелект, центрове за данни, които са голям и постоянен потребител.
- През лятото ще има излишък на електроенергия в светлите часове, ВЕИ-тата залагат на батерии, но ще се постигне ли баланс? В ПАВЕЦ “Чаира” работи само една машина.
- В максимално кратки срокове и другите машини на “Чаира” трябва да заработят. Това е основна задача, която съм си поставил.
- Ще има ли нови ПАВЕЦ, които да балансират системата?
- От нас зависи. Аз мисля, че държавата, чрез НЕК, трябва максимално бързо да разработи с ЕИБ и ЕБВР прозрачна процедура за изграждане на три нови ПАВЕЦ.
- Кои са язовирите?
- “Батак”, “Доспат” и “Тешел”. Това са три нови помпено-акумулиращи ВЕЦ от 800 до 1000 мегавата всеки, като “Чаира”. Намерението ми е да сме балансиращата мощност на Балканите и в Югоизточна Европа. Съвместно с Европейската инвестиционна банка ще разработим критерии и финансов модел, за да разберем кой от проектите ще се случи най-бързо.
CV
- Роден е на 4 август 1982 г. в Бургас
- Завършил е икономика в Регенсбургския университет в Германия
- Бил е председател на Българския енергиен холдинг
- Зам.-министър на енергетиката е през 2015 г. във втория кабинет на Бойко Борисов
- Народен представител от ГЕРБ в 6 парламента
- От 2015 до 2021 г. е бил заместник-министър на енергетиката
- Съосновател е на "Българска асоциация компресиран природен газ"
- Работил е като маркетинг директор, както и консултант по енергийни проекти
