Иво Даалдер, главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобалните въпроси и бивш посланик на САЩ в НАТО, и Джеймс Линдзи, изтъкнат старши сътрудник в Съвета за международни отношения във Вашингтон, твърдят в статия във Foreign Affairs, че основаният на правила международен ред е „мъртъв" с второто встъпване в длъжност на Доналд Тръмп като президент.
Според двамата изследователи американският президент винаги е твърдял, че тази система има недостатъци, които са навредили на Съединените щати, като са ги натоварили с бремето да охраняват света и са дали възможност на съюзниците им да ги манипулират и да се възползват от наивността им. Те подчертават, че ерата на американския мир (Pax Americana), която се ражда с японското нападение срещу американския флот, който е закотвен във военноморската си база в Пърл Харбър на Хавайските острови на 7 декември 1941 г. е приключила.
Тръмп е новият капитан Морган
„Капитан Морган" е най-известният пират в историята, живял през XVII в., натрупал огромно състояние, благодарение на което семейството му създало гигантската банка, известна с неговото име. Морган се разполагал на остров в стратегическо място на Атлантическия океан и чакал завръщането на други пиратски кораби след морското им пътешествие, натоварени със съкровищата на нападнатите от тях кораби; той ги атакувал и ограбвал плячката им!
В американската памет личността на Морган и неговата философия на убиване и набези, която се основава на намеса в последните мигове на битката, след като силните противници се изтощят взаимно, са му осигурявали свръхчовешка бойна репутация и неограничени богатства. Този подход формира централната нишка на историческата памет в периода на създаването на Съединените щати. За век и половина те увеличат територията си четиридесет пъти. Често това се случва чрез пиратство, насилствено откъсвайки например Тексас от Мексико, Калифорния, Флорида и Тихоокеанските острови от Испания, Луизиана от Франция, Аляска от Русия и Вирджинските острови от Дания.
Инстинктът за географска експанзия е определящ за американската специфика, чрез анексиране със сила или закупуване с пари, за да се превърне една колония в държава с размерите на континент - логика, която се запазва и днес. За да разшири границите на американската хегемония върху далечни територии, чак до Близкия изток и отвъд него, президентът Тръмп обяви желанието си да анексира Газа под „американска власт".
Арабите, независимо дали са съюзници или врагове на Америка, са изправени пред сериозна заплаха, която е всъщност предпоставка за нов вид войни в Близкия Изток. Тръмп фактически копира капитан Морган, който откъсваше от испанската империя парче по парче, защото я видя като „паднала империя" в стратегически смисъл. Тръмп явно класифицира повечето държави в арабския регион в две категории: подлежащи на побеждаване чрез заплахи и сила или чрез купуване.
Днес Съединените щати отново се опитват да разширят границите си в съответствие с геополитическите си интереси и нуждата от природни богатства. Скептицизмът и несигурността на Тръмп по отношение на подкрепата на САЩ за Украйна и Тайван, желанието му да наложи мита, заплахите му да си върне Панамския канал, да анексира Канада и да придобие Гренландия и Газа са намерения, които ясно показват, че той иска да се върне към политиката на силата и сферите на интереси от 19-и век, дори и да не формулира външната си политика с тези термини. В подкрепа на това заключение авторите цитират изказването на новия държавен секретар на САЩ Марко Рубио , че „световният ред след Втората световна война вече не е просто остаряла система, а оръжие, което се използва срещу нас".
Капитан Морган и Доналд Тръмп много си приличат - и двамата искат да разширят империята. Американският президент, израснал в среда на богатство и привилегии, е доминиран от боен мироглед, който прави Америка да изглежда като стрела, напускаща опънатия си лък към границите на Близкия изток. Зад този тласък стои една „система на властта", която държи стратегическите решения в САЩ - съюз на военнопромишления комплекс, свръхбогатите, популистката крайна десница и израелското лоби. Тази система е свързана с доминиращите икономически и социални сили, които не виждат друг изход от социално-икономическата криза, измъчваща американското общество, освен чрез този тласък.
Историята на Америка е история на постоянно движещите се граници, без да се зачитат правата на другите или моралът; както казва американският мислител Nicholas J. Spykman (баща на теорията за сдържането).
Руската агресия срещу Украйна
Визията на Тръмп е идентична с тази на Путин в международната политика и се основава на гръцкия историк на Пелопонеската война Тукидид: „Силните правят каквото си искат, а слабите страдат толкова, колкото са принудени да страдат." През 2008 г. Русия започна война срещу Грузия, като окупира регионите Южна Осетия и Абхазия и постави свои сепаратисти да ги управляват. През 2014 г. той окупира Крим, след това започна война в източните региони на Украйна, а през 2022 г. започна война за окупиране на цяла Украйна, която все още продължава след три години, през които руската армия е окупирала 20% от украинската територия.
Всичко това налага арабите да се подготвят за най-лошото развитие в контекста на очакваните събития в Близкия изток на фона на продължаването на сагата Газа и политиката на максимален натиск и санкции срещу Иран и Ирак и хутите. Присъствието на Тръмп в Белия дом прави възможни всичките сценарии, с оглед на огромното объркване и тревога, както и ескалацията между палестинските въоръжени групи не само в Газа , но и на Западния бряг, където в момента има интензивни боеве между израелската армия и отрядите на Хамас, Ислямски джихад и други.
Изчислението на разходите ще е най-важният елемент за ограничаване на лакомията на император Тръмп към региона, като се има предвид, че той е противоречива фигура, която основава ходовете си на печалбата и загубата и използва твърдо съветници с агресивни методи, за да направлява нещата, но понякога може да се втурне по релсите на събитията, като влак без машинист.
Свещени и божествени имперски мисии
В документалната си книга „Американската империя" Стенли Карноф разказва в подробности историята на американската експанзия в Азия и е любопитно, че Карноф избира за тези глави заглавие, което гласи „Америка става глобална". Карноф започва разказа си със задълбочен анализ на американската мисъл в този имперски момент в края на XIX в. и през 90-те години на XX в. и прави редица сполучливи наблюдения: Съединените щати са появяват и се развиват по силата на географското и историческото естество като мобилна държава, която не може да стои на едно място и смята, че стоенето на едно място може да бъде само капитулация в обсада или прелюдия към отстъпление, т.е. нейните инстинкти и мотиви винаги я мотивират да напредва, да напредва и да се разпространява.
Според анализ на "Форин полиси" , единственото нещо, което Тръмп разбира, е силата и ако съюзниците на САЩ работят заедно, те могат да му противодействат и ако успеят да мобилизират ресурсите си колективно, може да успеят да ограничат някои от най-лошите му импулси във външната политика. Ако съюзниците на САЩ пък не успеят да се противопоставят на Тръмп, анализът предупреждава, че „ни очаква по-мрачна ера на необуздана политика на силата, която е по-малко просперираща и по-опасна за всички".
Президентът Уилям Маккинли, по време на чието управление започват първите опити за имперска експанзия на САЩ, е странна фигура (и изненадващо има прилики с настоящия президент на САЩ Тръмп). Той е бил бизнесмен, който не е имал опит или културна среда, на които да разчита при провеждането на политиката и вземането на решения и затова е разчитал най-вече на своите помощници и лобисти от групи по интереси. Според Карноф за него се разказва популярен виц:
„По какво умът на президента Маккинли прилича на леглото му?
И двете трябва да бъдат направени за него, преди да може да ги използва!"
