Опасното е, че се визират изконни български територии, казва езиковедът
Още акценти от интервюто:
- Езиковедите нямаме претенции към официалния език на РСМ, но планини от факти и документи доказват, че неговата история е българска
- Шопите са част от българското етнографско землище като добруджанците, тракийците, мизийците
- Хората в Западните покрайнини са кротки и лоялни граждани на Сърбия, които искат да бъдат оставени на мира. Но им вгорчават живота, за да се изселят
- Проф. Кочева, учените от БАН реагирахте остро на зачестилите спекулации в Сърбия с идеята за шопска “нация”. Какво е характерно за шопите в културен и езиков план и защо?
- Шопите, разбира се, че не са нация, нито пък имат отделен шопски език, каквато теза напоследък се опитват да наложат в Сърбия. А тя всъщност никак не е нова. Появява се още през XIX век с прословутото “Начертание” на Илия Гарашанин, когато всъщност започва да се развива и идеята за македонизма. Целта винаги е била една и съща - откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи.
Що се отнася до това какво представляват днес шопите, те, разбира се, са етнографска група, каквато са добруджанците, тракийците, мизийците. Да не изброяваме цялото етнографско землище. Шопите са една част от българското етнографско землище.
Според мен Белград още не се е разделил с доктрината на Грашанин и на Новакович. В нея е залегнала идеята, че сърбите са Пиемонт на южните славяни. Едва ли не всички славяни на Балканския полуостров по един или друг начин, ако още не са сърби, трябва доброволно или насила да станат такива. Такава е била доктрината за Велика Сърбия в началото на XX век. Не че и в някои други държави на Балканите не изповядват подобни претенции, но звучи ужасно нелепо в първата четвърт на XXI век тя отново да се лансира.
Въпреки това обаче очевидно има определени сили в Сърбия, които продължават да я изповядват и продължават да считат, че най-малкото от двете страни на българско-сръбската и на северномакедонско-сръбската граница живеят не-българи или не-граждани на Северна Македония, а хора, които трябва да се етикетират в момента като шопи - т.е. нито българи, нито сърби. А когато има подобен хибрид, впоследствие той получава етикет, който престава да е български. Въпреки това се надявам, че нещата няма да се случат по този лош сценарий просто защото живеем в XXI век и все пак България е страна - членка на Европейския съюз, а пък Сърбия се стреми, поне на думи, също да стане такава.
- Кое е опасното в сегашните спекулации за шопите?
- Тези спекулации са отдавнашни, но във времето са се трансформирали. Говорело се е ту за шопска нация и шопски език, ту за торлашка нация и торлашки език, като сега вече торлаците са елемент на по-общата шопска нация. Те също живеят от двете страни на границата, само че по-нагоре от Брезнишко и Трънско. Тук по-опасното е, че когато се говори за т.нар. шопска нация и шопски език, се визират и изконни български територии като Брезнишко, Трънско, Радомирско, та до Кюстендилско и от другата - Царибродско и Димитровградско, където живее българско национално малцинство в Република Сърбия, официално признато от техните власти. Те са изключително трудолюбиви, много кротки хора, които са лоялни граждани на Република Сърбия и просто биха искали да бъдат оставени на мира, за да се развиват нормално и цивилизовано, както останалите граждани на Сърбия, но особено в икономически план те са низвергнати буквално. Това се прави, за да може да се обезлюди максимално бързо районът, така че може би да се засели след това с прави сърби, т.е. да се извърши модерно етническо прочистване.
- Прозирате ли зависимост между тези идеи на Белград и отказа на РС Македония да се търси съгласие по отношение на култура, език и обща история?
- Намирам, разбира се, защото генезисът и на двете доктрини, в т.ч. и за македонизма, се крие именно в това “Начертание” на Грашанин. Цялата тази идея за нови нации и нови езици на Балканите има един и същи инкубатор и той е по оста Белград - Москва. Потърпевши са хората в околните държави и самото Скопие, въпреки че не си дава сметка за това. То се чувства по-уютно и по-комфортно в т.нар. сръбски свят, към който все по-ентусиазирано се причислява напоследък.
По същество цялата тази теза за “шопската нация” и “шопския език” е абсолютно несъстоятелна. Тя е съшита с бели конци и е наукообразна теза, някакво недоносче в буквалния смисъл на думата. Тя, слава богу, не се артикулира по този начин от високите академични среди в Сърбия. Но мълчанието им по този въпрос също така би трябвало да означава нещо. Защото обикновено, когато негласно приемаш да се артикулира една несъстоятелна теза, това означава, че не я отричаш напълно.
Ние може би нямаше и да реагираме на този научен полуфабрикат, ако не ни бяха помолили нашите сънародници от Западните покрайнини. Те изпратиха открито писмо до президента Вучич, до посланиците в Сърбия на страните - членки на ЕС. Помолиха и нас да им подадем научните аргументи, за да може все пак от всички страни да бъде защитена българската им идентичност, която те отстояват. Тези хора бедстват в най-буквалния смисъл на думата. Икономически са изоставени. Здравно също са изоставени, защото са им създадени всевъзможни спънки да не могат да дойдат да се лекуват на 20 километра в Кюстендил, а да пътуват на много по-голямо разстояние до здравен пункт в Сърбия. Разбира се, това са въпроси, които трябва да се уредят между двете държави. Тук и нашата държава трябва да бъде активна. Също така има доста сериозни проблеми в обучението на български език. Вашите читатели знаят, че български книги непрестанно се арестуват по границата, както и живи хора. Така че животът им е вгорчен максимално и се прави всичко възможно той да се довгорчи до такава степен, че най-накрая да не им остане никакъв друг изход, освен да обезлюдят района, напускайки го.
- Те живеят и в страх.
- И това също, въпреки официалния си статут на малцинство. Все пак нямат толкова отявлен проблем да заявят националната си принадлежност и националната си идентичност. Докато в Македония хората са обзети от атавистичен страх и малцина са тези, които наистина се осмеляват да кажат, че са българи, или да се преброят като такива. Поради всичко това, което се е случвало на техните семейства, на техните баби и дядовци, които са се считали българи.
Много са приликите, има и известни отлики, но така или иначе не може в XXI век цели райони да живеят в ужас от това, което би могло да им се случи само защото те настояват за спазване на човешките им права. И още нещо подозирам, без да имам аргументи да го докажа, но някак си инстинктът ме води натам - всичко това, което се активира в медийното пространство в Сърбия, свързано с “шопския език” и “шопската нация”, може би има за цел и да поотклони вниманието от сериозните вътрешнополитически проблеми, които си имат Вучич и настоящото правителство (вече в оставка) в Сърбия. Винаги в такива случаи се търси някой външен враг.
- Така преди време Ботевото “На прощаване” се оказа македонска народна песен.
- Да, там бе публикувано в един сборник с македонски народни песни. В друг сборник с македонски народни песни е публикувана песента за Райна Княгиня, нищо, че тя е от Панагюрище. Като се има предвид, че попълзновенията на нашите съседи, които конструират “шопската нация” и “шопския език”, стигат до Западнософийско, а македонските, описвайки диалекта си - до Банско и Разложко, защо пък под Балкана да не стигнат и до Панагюрско...
Изобщо българското етническо и езиково тяло се оказват изключително съблазнителни за нашите съседи - и поради дългата и богата история на българския език, и поради огромната ни писмена и книжовна традиция и култура, и поради многообразието на диалектите. Ние като учени не сме особено изненадани, но пък сме огорчени от факта, че вместо да имаме един нормален научен обмен, трябва да се замеряме с аргументи от такъв характер и да се налага да говорим понякога и извънезиково за неща, които би трябвало да останат в лоното на науката.
- Ходили ли сте скоро в Скопие или Белград, имате ли впечатление какво е отношението на обикновените хора към българите?
- Не съм ходила скоро в Скопие, но съм била в тези части на Република Северна Македония, които са съвсем близо до нашата граница. Напълно нормално е отношението между обикновените хора от двете страни на границата и така трябва да бъде. Една част от тези хора казват в прав текст: “ние сме едно и също” или “ние сме исти”, както звучи в обиход. В това отношение ние проблеми с тях нямаме. Проблемите, за съжаление, произтичат от политическата класа в РСМ.
- Как общувате с колегите си от Сърбия и РС Македония?
- С колегите от Република Северна Македония трудно общуваме, защото в полето на езиковедската наука трудно може да се срещнем, въпреки че отдавна сме казали, че нямаме никакви претенции по отношение на официалния език на РСМ. Нашите факти и аргументи са свързани с историята на техния официален език, която е българска. Много съжалявам, че пак ще трябва да го чуят или прочетат, но планини от факти и аргументи го доказват. Не съм аз човекът, който просто хвърля в пространството произволни твърдения - за сметка на нашите колеги там, които винаги се ръководят от една теза, която впрочем се е появила първо в Сърбия “немам докази, ама твърдим”. Затова наистина трудно може да се разберем. Мисля, че и историците трудно се разбират помежду си, съдейки по това, което се случва в историческата комисия. Там също не очаквам да има особени резултати не защото българската страна не го иска, а защото северномакедонската е трудна, тя вече е и със сменен състав. Има някои нови членове, за които се говори, че са посочени директно от премиера Мицкоски. Северномакедонската страна взима участие в тези заседания, защото комисията трябва да съществува по силата на нашия двустранен договор и защото предприсъединителната рамка на ЕС го изисква. Но се торпилира всяко решение, което нашата част от комисията доказва с факти, с документални извори, защото те не ги приемат.
- Българските езиковеди и историци смятат, че приликите трябва да ни сближават. Има един прекрасен филм на Адела Пеева “Чия е тази песен”, песента на български се казва “Ясен месец веч изгрява”, а всички на Балканите я припознаваха като своя.
- И няма нищо странно в това. Близки сме много повече, отколкото си представяме. А като навлязохме и в полето на изкуството, нека кажа, че у нас неотдавна излезе една приятна книга, която напоследък прочетох. Нарича се “Мамник”. Сега се снима и филм по книгата, написана от Васил Попов. Действието се развива в едно трънско село и околностите му. Целият разговор между героите в книгата се води на местния трънски диалект - този, който оттатък наричат “шопски език”. Това означава, че българските автори могат да вплетат сочния диалект на Северозапада, за да потърсят стилистично разнообразие в художествената тъкан на своите творби. Винаги изкуството има свой собствен език и той е много силен, много по-въздействащ и със сигурност стига до много повече хора, отколкото нашите научни аргументи просто защото апаратът ни е различен.
С една дума тук, на Балканите, имаме много по-малко различия, много повече общи особености помежду си. Езиците ни - и български, и сръбски, са част от южнославянската езикова група и не са ни необходими преводачи, за да се разбираме. Който и българин да е попаднал в Сърбия и обратно - няма нужда от преводач, за да се разбере прекрасно със съседа. Мостовете са много повече. Проблемът е, че политици ги горят.
CV
- Ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН
- Автор на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Нейна е първата монография, описала езика на българската общност зад граница
- Създател на “Карта на българския език на ново място по света”, която обхваща 15 млн. българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната “Карта на диалектната делитба на българския език”. Ръководи екипа, изработил интерактивната “Кулинарна карта на българската езикова територия”
