
Ако се пристъпи към децентрализация на прокуратурата и ограничаване на правомощията на главния прокурор, задължително трябва да се увеличат правата на гражданите за защита, казва известният адвокат и бивш министър на правосъдието
И още акценти в интервюто
- Леко комично е, че със закон депутатите сами се увериха, че трябва да изпълнят задълженията си
- Съдебната власт е като валяк, върви бавно, но много сигурно. В съда има консервативност и степен на устойчивост. Разбираемо е самите те да не могат да инициират промяната
- Словосъчетанието съдебна реформа се превърна в дъвка, която много хора дъвчат. Никой не успя да дефинира какво иска
- Противник съм на тезата, че не е морално съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища
- Адвокат Станков, в съдебния закон, който беше приет преди по-малко от месец, депутатите поставиха сами на себе си амбициозната цел да изберат нов Висш съдебен съвет в следващите 6 месеца. Възможно ли е да се реализира, след като е необходимо конституционно мнозинство?
- Текстът е леко комичен в някакъв аспект, защото депутатите се самозадължиха, тоест в закон те се увериха, че трябва да изпълнят задълженията си. Дали ще успеят да го направят в рамките на 6 месеца, е трудно да се прогнозира, но би било добре, ако се получи. Да припомня, че парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, която наброява 11 човека, трябва да бъде избрана с мнозинство от 160 гласа. В момента управляващото мнозинство е от 126 народни представители, тоест трябва да се търси сериозен консенсус и с опозицията.
Би било добре и тя да подходи отговорно и да позволи избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет.
- Може ли изборът на ВСС да влоши отношенията в управляващите партии? Ще направят ли компромиса да изберат и кандидати на опозицията в кадровия орган на съдебната система, защото в противен случай няма да получат желаното мнозинство?
- Според мен компромис за допускане на кандидати на опозицията е по-реалистичен и по-скоро очаквам такъв вариант. Дали ще доведе до напрежение в коалицията, ми е трудно да кажа. Това са скрити вътрешни процеси и няма как да коментирам нещо, което не знам.
- Вие самият бихте ли приели номинация за член на Висшия съдебен съвет или защо не и за главен прокурор?
- Съдбата досега ме е опазила от това да бъда прокурор. Прокурорската професия е много специфична и изисква съответните нагласи. Имал съм щастието да започна моята кариера в правото с пост в съдебната система като съдия. С мен никой не е разговарял на тази тема, но и не мисля, че съм подходящият човек.
- Депутатите записаха в съдебния закон, че изпълняващите функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд не могат да заемат постовете повече от 6 месеца. В случай че не бъде избран нов ВСС, може да се изпадне в ситуация, при която през половин година да имаме нов обвинител №1 и шеф на върховен съд.
- Искрено се надявам, че държавата ще излезе от кризата. Наскоро коментирахме с колеги дали изпълняващият функцията при изтекъл мандат може да осъществява във ВСС правата на главен прокурор и съответно на председател на ВАС. Защото липсва произнасяне те имат ли право на глас в съвета.
- Вероятно за това двамата изпълняващи функциите - Борислав Сарафов и Георги Чолаков, не ходят на заседанията.
- Въпросът е важен и стои успоредно с темата за служебните правителства. Ако държавата продължи да бъде в кадрова криза, би следвало да има закон, който да уреди функциите на служебните правителства, съответно да има и норми в Закона за съдебната власт относно правата на изпълняващите функциите и т.н. Всичко това би могло да се избегне, ако парламентът изпълни задълженията си по конституция.
- Идея е да се напише в съдебния закон отделен текст за изпълняващия функциите.
- Да, защото е много различно да си титуляр или да си изпълняващ функциите. Друго е да си избран и да си упражняваш мандата. В правния смисъл на думата мандат означава не само срокове, но и обем от пълномощия, които се реализират.
- Какво е вашето мнение за текстовете, които забраниха на ВСС да избира тримата големи в съдебната система?
- Противник съм на тезата, която битува в някои среди, че не е морално съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища.
Наскоро беше избран председател на Софийския градски съд от същия този ВСС. А СГС определено е най-големият и най-важният съд в България. Морално ли беше да се избере неговият административен ръководител?
В момента върви и дискусия по приключване на конкурсите в търговските отделения на апелативните съдилища, предстои и избор на председател на Пловдивския апелативен съд, също много важен. Така че темата за моралността не е стабилна, не се основава на закона.
- Но ВСС не може съвсем да спре да изпълнява задълженията си, защото ще се блокира цялата система?
- Така е, но не може за един така, а за друг - по различен начин. Законът трябва да е еднакъв за всички. И парламентът трябва да осъзнае отговорността си и много се надявам мнозинството да успее да организира избора.
- Самите кадровици също коментираха, че, от една страна, нямат право да избират тримата големи, а от друга, извършват всички останали назначения в съдебната власт.
- И това ясно показва, че по конституционната конструкция на съдебната власт тя не може без функциониращ ВСС. Много ясно трябва да се осъзнае отговорността на парламента и наистина бих бил доволен да бъде излъчена парламентарната квота.
- Виждайки колко регулаторни органи, за които е необходимо само обикновено мнозинство, не са попълнени, не смятате ли, че трябва да се помисли дали да не се промени текстът в конституцията от 2015 г., който наложи 160-те гласа?
- Да, това е следващата стъпка, върху която трябва да се дискутира. Виждаме, че в българския парламент влизат все повече партии и той е все по-фрагментиран. Как тогава се постига мнозинство от 160 гласа?
- Само преди година, когато депутатите гледаха промените в основния закон, те имаха намерение да увеличат броя на институциите, които се попълват с конституционно мнозинство, стигнаха обаче само до Комисията за противодействие на корупцията.
- Антикорупционната комисия не е конституционен орган, но дебатът за така наречената реформа на съдебната власт стои на дневен ред. Реформа значи друга форма, но каква друга форма да дадем. Определено се виждат проблеми с прокуратурата, където трябва да се мисли какво да се промени, подобрение трябва и в следствието, за което ще припомня, че до 1991 г. беше част от органите на МВР.
Има и една друга част, за която също трябва да се помисли - дознателският апарат в МВР. Тоест трябва да се гледа в цялост, но не виждам в момента човек с такъв поглед.
- В този ред на мисли не бива да се забравят и юридическите факултети.
- Оттам се тръгва.
- Защо е толкова важно за политиците кой ще е главният прокурор?
- Важен е, защото, много условно казано, контролира цялата прокуратура. Напоследък се замислям, че биха могли да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор и прокуратурата да бъде децентрализирана.
Но тези мерки трябва да бъдат съчетани със симетрични за увеличаване правата на гражданите за защита. Представете си, ако го няма главния прокурор и всеки прокурор отговаря сам за себе си. Тогава кой срещу кого е? Единствено гражданинът ще може да търси правата си, а те трябва да му бъдат дадени. Така че, ако се пристъпи към децентрализация, задължително е да има реципрочност в полза на гражданите.
Ще припомня, че през 2005 г. затворихме главата “Правосъдие и вътрешни работи” с проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс, който беше приет през 2006 г. В този нов закон фигурираха много кратки срокове на разследването - едногодишен и двугодишен, съответно за леки и за тежки престъпления, което означаваше, че в рамките на сроковете гражданите можеха да търпят някаква процесуална принуда от страна на прокуратурата. Тези текстове отпаднаха.
- Така нареченият вечен обвиняем.
- Да, и в момента виждаме, че отново има вечните обвиняеми.
- Защо се върнаха?
- Въпросът е към законодателя, не към мен.
- Били сте съдия, министър на правосъдието, а сега сте адвокат, кажете от вашия опит защо не може да се реализира съдебната реформа, която се превърна в клише? Изобщо има ли представа някой какво иска да направи?
- За съдебна реформа се заговори, когато новата ни конституция от 1991 г. зададе друг модел на структура на съдебната власт.
Въведоха се като институции апелативните и административните съдилища, Върховният касационен съд, Върховният административен съд - все неща, които ги нямаше в социалистическата конституция. Но никой не успя да дефинира какво иска в крайна сметка. И наистина словосъчетанието се превърна в дъвка, която, за съжаление, много хора дъвчат.
- Защо се очаква, че съдебната реформа, каквото и да значи това, трябва да се извърши само от политиците, а магистратите да стоят безучастно?
- Съдебната власт е консервативна. Тя се подчинява на закона. Бих я сравнил с валяк, който върви бавно, но много сигурно. Бил съм свидетел на тежки политически кризи, примерно през 1996 г., но тогава само съдът работеше на практика от всички институции. В съда има консервативност и степен на устойчивост. Разбираемо е самите те да не могат да инициират промяната. Освен това в трите кита на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, има вътрешни противоречия, които трудно могат да бъдат дефинирани в нещо ползотворно.
- Наблюдава се голямо разделение между тях.
- Не искам да звуча носталгично, но по време на социализма такова не е съществувало.
- Като съдия от СГС, какъвто сте били, коментирайте един факт, който стана известен наскоро, че има съдия, направил си 600 отвода за пет години.
- Това на практика е отказ от упражняване на професията. Отводите имат много стриктни основания в закона. Мисля, че този случай е по-скоро тема за Инспектората към ВСС.