13-те пакости на Асен Василев

На бившия финансов министър Асен Василев трябва да му се признае, че успя да наложи своите политики на всички партии в няколко парламента. Харесвам една-две негови идеи – да няма диференцирани ставки по ДДС (не съм против такава само за международния туризъм), както и сегашната му подкрепа за Еврозоната – за разлика от обратната му позиция през 2021 г. Ако в своята идеология беше „джедай", т.е. реформатор, България можеше да постигне много.

Обзорното му интервю по БТВ на 27 януари 2025 г. ме предизвика да напиша цялостен коментар за „Епохата Асен". Моята оценка се различава от неговата самооценка в 13 посоки.

13-те пакости на Асен Василев

1. Реши, че е нормално служебни правителства (лятото на 2021 г.) да подстрекават към актуализации на бюджета, към промяна на данъчния модел, към латиноамерикански модел на „харчене на макс, дефицити на макс, дългове на макс, реформи нулеви".
2. Успя да зомбира цялото общество и политическата класа, че дефицит от -3% за 2021 до 2100 г. е нещо положително и е „новото нормално". Всичко под -3% дефицит било „политика на постната пица".
3. Размина му се да не отговори нито веднъж как и за какво държавата изхарчи 9 милиарда лева за 9 дни през декември 2021 г. и още повече през декември 2022 и 2023 г.
4. Той е главният виновник защо не влязохме в Еврозоната с Хърватия през 2023 г.
5. Увеличи публичния дълг с над 20 милиарда за нула време. И засили шейната надолу по пързалката със скорост нови 7 милиарда годишно. Който може, да се опита да я спре.
6. Наложи волунтаристичен модел на антипазарна икономика и държавен капитализъм с контрол на цени, огромни субсидии, източване на милиарди от държавни дружества, но наливане в други.
7. Провеждаше проинфлационни политики, които доведоха до около 35% повишение на цените за няколко години.
8. Даде милиарди за руски газ и нефт, докато проповядваше обратното.
9. Оплеска цялостно Плана за възстановяване и устойчивост.
10. Не реши митичния проблем с мръсните пари, но успя да ни вкара в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм.
11. Не предприе никакви, ама никакви реформи в публичния сектор и в икономиката.
12. Не постигна нито едно повишение на кредитния рейтинг от нито една рейтингова агенция.
13. Не е чувал, че има борси и капиталови пазари. И съответно не ги е споменал нито веднъж.

1. Служебното правителство от лятото на 2021 г. се развихри на бюджетно-финансовия фронт

Обикновено служебните правителства организират следващите избори и гледат държавата да не се разпадне. Но някои от тях решават да са хиперактивни, макар в грешна посока. Асен и колегите му:

• Произнесоха фразата „Вода газим, жадни ходим". Т.е. държавата може да вземе големи заеми, да ги раздаде за социални разходи и така бързо „да забогатеем".
• Ежедневно подстрекаваха към бюджетни актуализации. Всъщност не си спомням служебният кабинет какво друго правеше изобщо. Така започна развращаването на партиите към популизъм и на обществото към жажда за все повече публични разходи.
• Без никаква обществена дискусия поеха ангажимент към ОИСР да вдигнат данък печалба за големите фирми от 10% на 15%. Научихме за това случайно от международните медии.
• И да – отложиха датата за влизане в Еврозоната от 2023 на 2024 г. Пак без да информират обществеността.

2. Равнение наляво към „новото нормално" от -3% дефицит

След кризата от 1996-1997 година държавата беше мнооого бедна със заплати от няколко долара. Но поколения премиери и финансови министри водиха отговорни политики и постигнаха излишъци. Не защото не са обичали пенсионерите и държавните служители, не защото не са искали да построят магистрали, тунели, мостове. А защото са били смели и са знаели кое е правилно. Затова публичният дълг намаля от 280% от БВП през хиперинфлационния февруари 1997 г. и около 100% за цялата 1997 г. до 13% (!) през 2008 г. Трикратният финансов министър от 2021 – 2024 г. няма да получи звезда в Алеята на славата по-долу.

Асен Василев коментира данните за дефицитите избирателно:

• Когато дефицитът на начислена основа през 2021 г. е -3.9% заради декемврийския погром от над 9 милиарда, цитира касовата основа от „само" -3%. А тези -3.9% на начислена основа са си обективна причина да се отдалечим от Еврозоната за още няколко години.
• Когато дефицитът на начислена основа през 2024 г. е по-нисък от касовия, цитира се по-ниският.

Ясно е, че ако този финансов министър ни управлява до 2100 г., всяка година ще имаме дефицит около -3%. Както алкохоликът-шофьор счита, че 0.3 промила алкохол е пропусната възможност за още една чашка, защото лимитът за наказание бил 0.5 промила. Ако маастрихският критерий беше 1.5 промила (или -9% бюджетен дефицит), щяхме да се целим в тези по-високи нива. За катастрофите – автомобилни или бюджетни – никой не мисли, разбира се.

3. Освен Павела Митова в парламента почти никой не пита за 9-те милиарда за 9 дни през декември 2021 г.

И за 10-те милиарда през декември 2022 г. И за 11-те милиарда през декември 2023 г. Читателите на тази статия са разбрали къде отидоха парите от техните данъци ли? С обществени поръчки или без? За полезни неща в обществена полза или както обикновено?

4. Асен беше ПРОТИВ Еврозоната през 2021 г.

Не вярвате ли? Питайте го.

• Той самият каза, че е против.
• Отложи влизането от 1 януари 2023 г. (щяхме да сме заедно с Хърватия) за 2024 г.
• Както казах по-горе, дефицитът на начислена основа за 2021 г. беше -3.9% – забравете за Еврозоната.
• Всички политики на дефицити и дългове доведоха до огромна инфлация. Според мен половината от нея беше привнесена, а другата половина беше резултат от дефицитите и повишаването на социалните разходи.
• Заради тази инфлация пак отложихме членството в Еврозоната за 2025 г. И после за 2026 г.

Кога Асен реши, че вече подкрепя въвеждането на еврото? Не знам, може би през 2022 г. Нека той обясни защо. Това обаче ме радва. Не е забранено всеки да развива и променя своите идеи към по-добро.

5. Най-непростимото изречение в интервюто му – „като сума не мога да ви кажа с колко се е променил дългът"

И този дълг не е „външен", както той го нарича, а е „публичен". Част е външен, част е вътрешен. Ако финансов министър казва, че не си спомня числата на увеличение на дълга от над 20 милиарда лева (!), това може да означава 3 неща:

• Или такова е професионалното му ниво
• Или не му дреме
• Или не му отърва да си признае в ефир, че от Хан Аспарух досега той е анти-рекордьор в тази спортна дисциплина

Според мен е комбинация от втория и третия вариант.

И най-неразбиращият зрител щеше да се шокира от признанието „увеличих дълга с над 20 милиарда". Затова той избра да коментира друг мач – колко бил дългът като % от БВП.

На 21 януари 2025 г. Бенфика водеше на Барселона с 3:1 до 30-та минута. Но накрая Барса победи с 5:4. По същия начин Асен каза: „оставих дълга на 22.4% от БВП". Но това е полуистина. Другата половина от истината е:

• Веднага след падането на кабинета "Денков" служебното правителство се наложи да емитира над 9 милиарда нов дълг, защото фискалният резерв беше зле, а лавината на разходите се разрастваше. Ето нови 4.5% от БВП. Барса вече поведе в резултата.
• Огромната инфлация след 2021 г. беше идеална възможност за намаляване на съотношението дълг/БВП заради бързия ръст на номиналния БВП в знаменателя. Гърция например го свали от 207% за 2020 г. до 162% за 2023 г. – намаление с цели 45 процентни пункта! И ние можехме да го намалим на 15%, но Асен обича дългове и дефицити.
• Политиките, които Асен завеща, сочат към увеличение на дълга до 80 милиарда лева или към 35% от БВП до края на следващия мандат.

6. Назад към държавно-комунистическата икономика

Тази тема заслужава отделна статия. Ето накратко:

• Замразени цени на вода, ток и парно от декември 2021. Уж до последващ анализ, какъвто нямаше, разбира се
• Опити за контрол на цени в супермаркети и мобилни оператори
• Приватизации – нула
• Концесии или публично-частни партньорства – нула
• Роля на борсата и централния депозитар – нула
• Идеи за нови държавни предприятия в "Мариците" и за батерии
• Опит за покупка на 1.5 милиона тона зърно от държавно дружество с 8 души персонал, регистрирано в град Кнежа. Парите за целта се изсмукаха от енергетиката, зърно не се купи, но сумата беше изхарчена така или иначе
• Източване на 100% от печалбите на държавните дружества всяка година
• Отделно източване на милиарди (3 или 5) от енергетиката и нейното тотално обезкървяване въпреки рекордните цени на тока
• А после наливане на стотици милиони обратно на "Булгаргаз". И никакви решения за "Топлофикация - София"
• Многомилиардни субсидии за ток за бизнеса. Най-много пари получиха големите печеливши компании. До кой век?
• 25 стотинки субсидия за горивото – получена основно от хора с големи автомобили, които нямат нужда от нея. Това е антисоциална политика
• Силно субсидиран ток за домакинствата – от което печелят основно хората с огромни сметки, които нямат нужда от тази подкрепа. Това е антисоциална политика
• Не предложи някакво решение относно договора с "Боташ", според който България плаща по милион лева на ден, но не внася газ

7. Проинфлационни политики

В който и университет да учиш икономика, ще ти кажат, че не може да вгигаш заплати и социални разходи до безкрай, а инфлацията да е нула. И да увеличаваш минималната работна заплата без повишена производителност. И така хем да забогатееш с доходи, хем да не обеднееш с инфлация, хем да отговориш на инфлационния критерий за Еврозоната. Няма такъв филм.

Който искаше да въведе еврото, трябваше да има бюджетни излишъци и да бъде по-въздържан в мечтите за разходи. А трябваше да привлича инвестиции, да създава работни места, да постигне рекорден растеж. Каквито няма.

През добрите години инвестициите (брутното капиталообразуване в икономиката) бяха почти 40% от БВП. Т.е. днес трябваше да са 70-80 милиарда лева – огромна сума. А в действителност са спаднали до ново дъно от около 15% – мижави 30 милиарда. И това никога не беше коментирано от управляващите.

8. Даде милиарди долари за руски газ и нефт, а уж се беше отрекъл от тях

Всеки път, когато Асен даде гръмки интервюта на западни медии, че се отказваме завинаги от руски газ и после нефт, България направи точно обратното. Случайно ли?

Първо отказахме да купуваме руски газ, а после внасяхме пак руски газ, но на много по-висока цена. Да не мислите, че посредниците са случайни. Директорът на основния посредник беше назначен за шеф на държавния "Булгаргаз". Това от наивност ли е?

После цяла година ни плашеха с дефицит на горива и с високи цени, ако премахнем дерогацията за внос на руски нефт. Всичко се оказа кьорфишек, разбира се. Но към 3 милиарда долара бяха платени за руски нефт. А България заплаши ЕС с вето, ако не получи дерогация. И това ли е от наивност?

9. План за възстановяване и устойчивост – има ли такъв?

Да бяхме приели уж несъвършения План, изготвен от Борисов-3, вече щяхме да сме го изпълнили и да сме усвоили милиардите. А ние изгубихме месеци и години да го критикуваме, да лобираме за свои проекти и да приемем друг план. И после да прахосаме години, без да постигнем нищо.

А, все пак изхарчихме първия транш от почти 2 милиарда лева... за пенсии.

Така че и по този параграф – оценка нула.

10. Вместо борба с мръсните пари – в Сивия списък на FATF

Малко хора си спомнят, че през 2021 г. Асен беше фиксиран върху някаква митична борба с мръсните пари. Никога не разбрах какво е това, но със сигурност не сме преборили нищо. За справка – и днес сме на седемдесет и някое място по корупция според „Прозрачност без граници".

За сметка на това през 2023 г. вместо в Еврозоната влязохме от Белия в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Прочетете отново: пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Колко пъти Асен коментира тази тема? Нула. Мерки, за да се коригираме – не съм чул. Срамно.

11. Думата „реформи" чували ли сме я?

Асен беше казал по „Хоризонт" – съкращаваме по 500 държавни служители на седмица. Т.е. за два месеца общо...? Сега пък призна, че в трите кабинета, където беше основно действащо лице, не са постигнали съкращения. Че изобщо започвали ли са? А са обещавали цели 30,000...

Денков опита да обедини университети и го подкрепях публично. Но и тази идея беше забравена. А в коя друга сфера изобщо започна някаква реформа? Брой болници, километри жп линии, брой институции? Дори бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, където Асен е бил служебен министър, сега е разделено на 4!

Можем да изброим всички сегменти на публичния сектор и изводът винаги и един и същ – реформи никакви.

12. Нямаме повишен кредитен рейтинг от миналото десетилетие

Муравей Радев, Милен Велчев и Пламен Орешарски са постигнали вероятно 30-40 повишения на кредитния рейтинг за едно десетилетие. С тези политики на Асен за неговите три кратки мандата – нула.

13. Всички финансови министри след 2005 г. не са чували за борси и капиталови пазари

Асен не прави изключение. Не знае, че има борса, централен депозитар, финансов регулатор. Не е споменавал пенсионни фондове, взаимни фондове, инвестиционни посредници, управляващи дружества, venture capital, private equity. Не знае, че борсата в Румъния вече е към 20 пъти по-голяма от българската, а вече ни изпревари и Северна Македония. Вижте биографиите на американските финансови министри, някои от които също са от именити университети, и преценете дали не познават Уолстрийт.

Моята позиция по всички тези теми никога не се е променяла

От появата на Асен като финансов министър през 2021 г. и началото на бюджетната му контрареволюция съм последователен критик на тези политики, дори когато се чувствах доста сам. Днес повечето икономисти изказват същите критики. А проектобюджетът на служебното правителство за 2025 г. не беше харесан от нито един човек в държавата. Не трябва да забравяме, че бюджетите с дефицит и актуализациите – около 8 на брой – бяха гласувани от почти всички партии, вкл. от иначе десни икономисти. Надявам се това масово умопомрачение да е приключило. Дали е така – ще видим в следващия бюджет на кабинета "Желязков".