Но Гренландия може да му мине път
Часове преди да се върне в Белия дом, Доналд Тръмп грабна изпод носа на Байдън единственото, с което вече о.з. президентът можеше да се похвали - заслугата за примирието между Израел и Хамас, с което се прекрати кръвопролитието. За Нобела на Тръмп му трябва само още един подвиг – някак си да усмири Русия и Украйна.
Ако и тогава норвежко-шведските мъдреци не му дадат най-престижната награда на планетата, вече ще има пълното морално право да бомбардира Осло, където тя би трябвало да се връчва.
Преди няколко дни Оранжевия шоумен заплаши, че ако до встъпването му в длъжност няма примирие в Газа, „ще се отвори адът на земята“. И не щеш ли, примирието възникна точно в деня преди клетвата. Истинска магия!
Този сюжет трябва да влезе в световните учебници за маркетинг и реклама,
защото със сигурност е сътворен на 4 очи между Тръмп и Нетаняху - по същия начин, по който се измислят и репетират предварително хватките в американския кеч. Впрочем на по-млади години Тръмп даде сериозен принос и в този театрален жанр.
Да не забравяме, че на времето Тръмп притежаваше и шоуконкурса “Мис Юнивърс” и с него пътуваше по света. Покрай хубавиците често общуваше с държавни глави, пазареше се за елитни парцели и
така се отрака в международните преговори,
че създаде ново, много по-шарено измерение на тази иначе скучна професия, дипломацията. Може да се каже, че в сравнение с Кисинджър Тръмп е това, което е “Мулен Руж” в сравнение с кръчмата “Сив кон”.
Доказателство е фактът, че успя да изрежисира Емирствата и Израел да подпишат Авраамските споразумения за мир, въпреки че те не бяха воювали. Ако успее да постигне мирен договор между “Хамас” и “Хизбула”, тогава ще го призная.
Шегувам се, разбира се. Шегувам се и за Ослото, може да спи спокойно. Но от друга страна,
не може да не го мъчи съвестта затова, че даде
Нобела на Обама, а на Тръмп – не. Обама го взе без никакви заслуги, предварително, може би защото е елегантен и от смесена раса. А може би и защото обеща, че ще изтегли войските от Ирак. После нищо от никъде не изтегли, а раздуха нови войни в Сирия и Либия, бомбардира общо 7 държави и бабува при създаването на ИДИЛ – ислямската държава, която режеше глави на журналисти с тъп нож. И не върна наградата, отнесе си я вкъщи и се хвали с нея в мемоарите.
Тръгвайки си от Белия дом, Обама се оплака пред списанието „Атлантик“, че по приницип бил за мир, но не успял да се противопостави на вашингтонската “книга за игра” (playbook). В свободен превод – “дълбоката държава”. Затова пък си изкара двата мандата мирно и тихо.
За разлика от него, Тръмп не започна нито една нова война, но дълбоката държава (ДД) го нападна с вероломен компромат и му отрови президентството. Сега дойде неговият ред да си го върне с чистка на ДД. За целта той се опитва да смени началниците на ФБР, ЦРУ, Дирекцията по национална сигурност и Министерството на правосъдието, но не се знае дали новите му назначения ще бъдат одобрени в Сената – там вътре в републиканската група има повече от един троянски кон.
Така че президентът трябва или да води леки битки в чужбина, или да търпи поражение у дома. Мирът е война, войната е мир, както казал един голям писател.
Преди да си тръгне от Белия дом през 2021 г., Тръмп все пак договори с талибаните изтеглянето на американците от Афганистан, но след него Байдън не спази уговорения срок. Талибаните изгубиха търпение, излязоха от пещерите и с присъщите си любезни маниери изпроводиха американските бойни части до летищата. Това е принцип – ако си послушен у дома, имаш си неприятности в чужбина. И обратното.
Но едно е ясно – ако има Бог на небето и справедливост на земята,
то Тръмп заслужава Нобела поне 100 пъти повече от Обама. Дано мъдреците от Норвегия и Швеция преодолеят отвращението към шоубизнеса.
Но и това не е достатъчно, нищо не е сигурно. Ами ако Нетаняху наруши примирието? Или ако Русия и Украйна откажат да мирясат? Американски президент без война някъде по земното кълбо е нещо като черен лебед или като бялата лястовица на Йовков. Затова и толкова трудно се печелят тези награди.
Досега общо 4 американски президенти са печелили наградата за мир – Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън, Джими Картър и Барак Обама. Заслугата на Рузвелт е, че посредничил за края на войната между Русия и Япония. Чисто формално Русия и Япония и днес нямат мирен договор, така че
между примирие и мир има една широка просека
с ничия земя, в която сега Тръмп ще търси място къде да настани Путин и Зеленски.
Какъв е планът на Тръмп? Засега явно няма нищо сериозно. Мине-не мине, и някой обявява някакъв проект я от негово име, я от името на Китай, Великобритания, Бразилия, Унгария, само Пеевски още не е излязъл с план.
Ясно е само, че ще има телефонен разговор между Тръмп и Путин някъде в предстоящите три месеца, след това може би и среща очи в очи.
Освен това е ясно, че Зеленски иска примирие без окончателен мирен договор, а Путин иска окончателен мирен договор, преди да настъпи примирие.
Зеленски иска НАТО, Путин – в никакъв случай. Зеленски иска да го въоръжат до зъби, за да пази цяла Европа, Путин – да го разоръжат, за да прави бели. И двете страни са толкова твърди в намеренията си, че Тръмп трябва да е магьосник в дипломацията, за да ги накара да си стиснат ръцете.
Ако отстъпи на Путин, ще предаде Зеленски и тогава “дълбоката държава” (ДД) ще му забие нож в гърба. Тя е като лошо куче, което ръмжи и опъва синджира, аха-аха да го скъса. Трябва да му се подхвърли някакво парче месо. Кой знае,
може би точно това е ролята на Гренландия и Панамския канал?
Един лидер, който разширява националната територия, няма как да бъде обвинен в предателство.
Но пък ако им хвърли това парче месо, Тръмп пак рискува Нобела. Да не забравяме, че Гренландия първоначално е имот на Норвегия и нищо чудно тя още да пази нотариалния акт до сърцето си. В един момент Норвегия и Дания се обединяват, а по-късно, когато се разделят, Дания е по-силна и отказва да го даде. Сега обаче Дания е затруднена, мирише на много пари, нищо чудно на терена да излязат още по-древни претенденти!
Така стоят нещата в международните отношения. Може да живееш в имот, който е бил на твоите предци от 200 – 300 години, но в един прекрасен ден да дойде някой и да предяви нотариален акт отпреди 400 години.
