ГЕРБ - 64,73%, БСП - 18,36%, ИТН - 16,91% - почти същото, като съотношението между депутатите им
Подобно на всички парламентарни държави и в България министър-председателят е най-важният държавен пост. Премиерът не само председателства Министерския съвет и на практика определя дневния му ред, но и ръководи работата на администрацията на МС, а и назначава лица на възлови постове в държавата. Затова неговият пост би следвало да бъде оценен по-високо от този на един министър.
Естествено, премиерът би имал и много по-голяма роля, ако неговата партия би била единствено управляваща, защото тогава би имал много по-голямо влияние върху работата на всички министри. Но независимо от това премиерът в голяма степен създава образа на правителството. Затова не е без значение, че в настоящия случай и политическите противници на новия премиер не отричат, че той притежава висок административен капацитет.
За тежестта на едно министерство от гледна точка на партиите следва да се прилагат няколко основни критерия. Основополагащи за всяка държава са Министерството на финансите, МВР и Министерството на образованието. В държава със застаряващо население като България здравните вноски не покриват разходите за здраве и те трябва да се дофинансират от държавата. Обществените поръчки на държавните болници и на държавата стават все по-големи и са обект на изявен интерес. Това придава допълнителна значимост на Министерството на здравеопазването.
За политическите партии от най-голямо значение е ресурсността на министерствата – като бюджет, който може да се изхарчи, без да има прекомерно много предварително определени строги критерии от ЕС или от закона. Такова на първо място е министерството на регионалното развитие и благоустройството с АПИ, толсистемата и ВиК дружествата.
Министерството би имало и по-голямо значение, но в последните години предвидените инвестиционни разходи системно и в съществена степен не се изпълняват, за да се влезе в бюджетен дефицит до 3%.
Не се очертава реалните пари за инвестиции да се увеличат съществено. Нещата с пътищата ни продължават да са в окаяно състояние – само за последните 15 г. Сърбия е построила над 2,5 пъти повече магистрали, а Македония – близо 3,5 пъти повече на човек от населението. Магистрала “Хемус” се строи вече половин век и краят ѝ не се вижда. Предвидените пари за довършването ѝ се изпариха, а и все още не е много ясен въпросът къде зачезнаха и авансовите плащания.
Магистрала “Струма” може би ще бъде завършена частично в следващото десетилетие. Има само 1-2 функциониращи национални доставчика за толсистемата. Ще е интересно дали ще се промени нещо в това министерство.
Министерството на енергетиката е също силно изявено ресурсно министерство в пакет с БЕХ, НЕК и ЕСО, съчетано с огромния наплив за фотоволтаици.
Министерството на транспорта е интересно с големите харчове за НКЖИ и в по-малка степен за БДЖ. Министерството на правосъдието в една правова държава би следвало да има по-голямо значение. Особено значение би имало активирането на Съвета по законодателството към министерството.
Престижът на министерството също е важен критерий за трупане на нематериален актив на една партия – такова е например Министерството на външните работи, където освен това не се акумулират прекомерни негативи.
Вицепремиерското място следва да се оценява въз основа на това какви реални координиращи функции има този вицепремиер и евентуално кои дирекции на МС са към него.
Въз основа на тези критерии можем да направим предложената класация на тежестта на постовете за всяка една партия от коалицията и да съпоставим тази тежест с процента на депутатите на всяка една партия.
Веднага прави впечатление, че съотношението между тежестта на министерствата за отделните партии почти идеално съвпада със съотношението между броя на техните депутати. Това е едно добро начало.
