Не изпитвам нужда да бъда
обект на аплодисменти
или чуждо възхищение, казва тя
Още акценти от интервюто:
- Участието ми в "Не затваряй очи" беше като
мисия - даваш всичко или нищо. Дано съм
успяла да предам болката, смирението
и силата на Николина - Четвърто поколение учител съм.
Преподавам на деца с
нарушен слух - По време на снимките на "Под прикритие"
всички се превърнахме
в едно голямо семейство
- След 12-годишна пауза отново сте на екрана с главна роля във филма “Не затваряй очи”. Защо решихте да се върнете към актьорството?
- Приех ролята на Николина в “Не затваряй очи”, защото тя носи в себе си силно послание за дълбока човешка история, свързана както със социалните предизвикателства, така и с вярата в Бог. Николина е образ, който олицетворява борбата с тежко заболяване - болест, която засяга толкова много хора и техните семейства. Тази роля не само подчертава коварството на болестта, но и подтиква към размисъл за смирението, силата и надеждата, които хората черпят от своята християнска вяра. Без съмнение е отговорна роля с огромно обществено значение, която ме вдъхнови именно с дълбокия си социален и духовен контекст.
- С какво ви привлече този филм?
- С дълбокото си послание, което разглежда вярата като източник на сила и надежда в трудни моменти. Филмът изследва ценностите, които ни държат заедно - ролята на семейството като опора в изпитанията, когато животът поставя пред нас съдбовни предизвикателства.
Прошката заема централно място в историята - тя е не само жест на смирение, но и път към изцеление.
Възможността да простим,
дори когато е най-трудно,
е това, което ни дава
шанс за ново начало
Прошката лекува душите и връща хармонията в отношенията, дори когато те са наранени.
Филмът също така преплита изключително трогателно темите за връзките между родители и деца, брат и сестра - за тяхната любов, трудности и преодоляване на болката.
- Защо определяте ролята на Николина като мисия?
- Николина е млада жена, майка на две деца, която преминава през поредица от тежки изпитания. Загубата на съпруга ѝ в нелеп инцидент, последвана от тежка диагноза, поставя живота ѝ на кръстопът. В този труден момент тя намира опора в своето семейство. Особена роля в живота ѝ играе брат ѝ, който е свещеник.
Ролята изискваше не само дълбоко емоционално потапяне в историята на Николина, но и сериозна физическа трансформация. Видът на моята героиня трябваше да бъде напълно автентичен, за да пресъздаде истинската болка - както физическа, така и емоционална най-вече от мисълта, че децата ѝ могат да останат сами.
Свалих близо 10 килограма, което доведе до физически дискомфорт: крайниците ми не се оросяваха, посиняваха, и усещах постоянен студ. Да се поставя в такава крайност, беше належащо, за да мога максимално да доближа преживяванията на Николина. Суетата никога не е стояла на преден план за мен, затова обръсването на главата ми беше най-малкото, което можех да направя, за да се слея напълно с образа на героинята. Преди да започнат снимките, постих и се причастих, както направиха и голяма част от екипа. Това беше важен акт на духовна подготовка, който ни обедини и ни даде сили за този проект.
Участието ми в “Не затваряй очи” беше като мисия - даваш всичко или нищо. Надявам се, че съм успяла да предам болката, смирението и силата, които толкова много хора намират в трудните моменти от живота си.
- Каква е личностната промяна, през която ви поведе филмът и ви беляза?
- Процесът на влизане в образа на Николина ми позволи да осъзная как дори в най-голямото страдание човек може да намери сила и смирение. Това преживяване ме обогати като човек и актриса, и остана част от мен завинаги. По време на снимките преживях лична динамика, която рефлектира върху мен в негативен аспект, но въпреки това ми помогна да се слея още по-добре с образа на Николина. Тази вътрешна буря ми позволи да усетя и пресъздам по автентичен начин емоциите на героинята.
Освен това процесът на превъплъщаване в героинята ми
се оказа механизъм, който
ми помогна да преодолея
загубата на моя баща
Преживях дълбока емоционална промяна, която ми позволи да изживея болката и страданието на героинята, като същевременно работех върху собствената си болка от загубата на татко. Този процес ми помогна да се справя с личните си емоции и да ги интегрирам в ролята, превръщайки ги в част от самия образ на Николина.
- Кой ви покани във филма, веднага ли се съгласихте да участвате в него?
- Покани ме Николай Егерман, режисьорът на филма, и не беше необходимо да ме убеждава, тъй като още в самото начало, когато ми каза, че филмът е свързан с вярата в Бога, аз приех. Вярваща съм.
- Кога бяха снимките, какви бяха най-големите предизвикателства, докато работихте по филма?
- Снимачният период обхвана последното тримесечие на 2023 г., както и летните месеци на 2024 г. Тези времеви разстояния между различните етапи на снимките бяха едно от най-големите предизвикателства, тъй като изискваха способността да влизам и излизам от образа на Николина с абсолютна емоционална концентрация, за да пресъздам състоянието ѝ автентично във всяка сцена.
Една от сцените, която се е запечатала най-силно в съзнанието ми и беше особено трудна за осъществяване, е моментът, когато Николина обръсва главата си в банята. Тази сцена изискваше пълна отдаденост, за да се улови истинската тежест и значение на момента.
Заснехме я в тясна баня в стара жилищна сграда с високи тавани в центъра на София. Атмосферата беше изключително напрегната и интимна - в банята присъствахме единствено аз, операторът и режисьорът. Ники ме позиционира по такъв начин, че виждах само минимална част от отражението си в огледалото, което допълнително усложняваше задачата. Той постави машинката за бръснене в лявата ми ръка, с която изобщо не умея да работя, за да се получи желаният кадър. Това ме изнерви изключително много, защото трябваше да обръсна косата си с минимална видимост към огледалото и почти без контрол върху движенията си. Тази непредвидимост добави огромно напрежение в момента, но реално направи сцената сурова, истинска и емоционално наситена - точно каквато трябваше да бъде.
- Защо изобщо се оттеглихте от киното?
- Причините да се оттегля преди време са както лични, така и свързани с естеството на самата професия. Удовлетворението ми от актьорската професия идва от самия творчески процес - от работата пред камера, потапянето в различни образи и магията на превъплъщението. Останалите аспекти на професията - публичността, вниманието към личния живот, последващата слава и необходимостта да бъда в центъра на общественото внимание, не са моята стихия. Те създават в мен усещане за дискомфорт, което не бих могла да пренебрегна. Аз ценя личното си пространство и държа на уединението си, а славата неминуемо нарушава тези граници. Не изпитвам нужда да бъда обект на аплодисменти или чуждо възхищение - това не е мотиватор за мен, макар да разбирам, че за мнозина именно тези аспекти са съществена част от актьорската кариера. За мен обаче истинското удовлетворение е в самата съзидателна работа, а не в последвалата ѝ популярност.
- Защо се ориентирахте към педагогиката и сега продължавате ли да работите с деца?
- В моето семейство по майчина линия има много преподаватели. Аз съм четвърто поколение учител. За мен децата са истинско богатство и вдъхновение. Те гледат света през чистите си души и това ми дава много. Имам дълбокото усещане, че трябва да бъда около тях всекидневно, за да мога да ги водя в процеса на растеж и учене. Работата с деца със специални образователни потребности е особено важна за мен, защото всеки ден ме учи на търпение, разбиране и адаптиране към различните нужди и потребности на всяко дете. Възпитанието и обучението на тези деца е не само отговорност, но и истинска привилегия - да помогнеш на дете да достигне своя потенциал независимо от предизвикателствата, които среща, носи несравнимо удовлетворение. Чувствам се полезна и значима, защото вярвам, че съм част от нещо важно - не само за тези деца, но и за техните семейства и обществото като цяло.
- Какви са децата, на които преподавате?
- Преподавам в Специалното училище за ученици с увреден слух “Проф. д-р Дечо Денев”, съответно на деца както с нарушен слух, така и с комуникативни нарушения. Последната група включва деца с интелектуална недостатъчност, деца от аутистичния спектър, билингвисти, с обучителни затруднения и др.
Работя в
предучилищна
група
с отложени от
1-и клас деца
и целта е да се постигне училищна готовност, която покрива поне минимума от базисни компетенции по основните учебни направления.
- Самата вие сте майка - как успявате да балансирате между работата и семейството?
- Да балансирам, е един постоянен процес, към който се стремя всеки ден. Понякога успявам, понякога - не съвсем. Но правя всичко по силите си.
- На колко години са децата ви?
- Обичам да поднасям тази информация шеговито, категоризирайки ги в три различни възрастови групи - пълнолетните (23 г. и 22 г.), тийнгрупата (17 г. и 14 г.) и групата на малките (6 г. и 8 г.). Така че всички вълнения, съпътстващи тези възрастови групи, са поставени всекидневно.
- Те самите знаят ли, че сте актриса - гледали ли са ви преди?
- Децата разбраха, че “мама е известна и участва във филми” от свои приятели в детската градина и училище, чиито родители са гледали филмите с мое участие. Част от големите ми деца са гледали “Под прикритие”, защото е актуален и подходящ за възрастта им, а другите са принудени да ме гледат всеки ден вкъщи.
- Какво им разказвате за новия си филм?
- Децата преживяха трансформацията ми за ролята по различен начин. Малките бяха искрено притеснени от промяната във външния ми вид, особено от обръснатата ми глава.
Най-малката трудно го прие
- дори затваряше очи, докато
не сложа перуката си
За нея мама вече не беше “като принцеса с дълга коса” и това силно ѝ повлия. Обяснявах им, че това е важен филм, свързан с вярата и Господ, и че ролята ми изисква тази промяна. Големите ми деца обаче реагираха с разбиране и подкрепа - те с нетърпение очакват премиерата и споделят вълнението ми.
- Бихте ли ги подкрепили, ако решат да тръгнат по вашия път - една от дъщерите ви вече е модел, а ако иска да стане актриса?
- Голямата ми дъщеря е кинезитерапевт и вече успешно работи по специалността си. Но разбира се, бих подкрепила както нея, така и другите си деца, ако решат да се реализират в тази сфера. Актьорската професия е изкуство, което се изразява с душата - тя изисква да се отвориш, да усещаш и да изразяваш емоции, които са част от най-дълбоката същност на човека. Това може да бъде изключително изтощаващо, защото сякаш отдаваш част от себе си на всяка роля, но същевременно е и храна за душата - вдъхновение, което те обогатява и осмисля живота.
- Миналия месец имахте среща с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. За какво си говорихте и какво предстои?
- Идеята дойде от мой близък приятел, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, доц. д-р Николай Крушков, с когото се засякохме на официален обяд, организиран от Светия синод и с присъствието на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, по повод стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски”. На празничния обяд бяха поканени част от екипа на продукцията, ректори и ръководители на висши учебни заведения, както и други официални гости. С доц. Крушков не се бяхме срещали отдавна и това беше приятна изненада и за двама ни. Тогава му споделих повода за присъствието ми на това събитие, за филма, и той моментално осъзна колко значимо би било една образователна институция да подкрепи филм с християнска насоченост.
Последва съвместна среща с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, на която обсъдихме основните аспекти на съвместното сътрудничество. Така се зароди идеята. Прелюбопитен факт е, че за първи път в историята на българското кино две толкова значими институции като висше учебно заведение, а именно Университетът за национално и световно стопанство и Българската православна църква обединяват усилия, за да подкрепят една изключителна филмова продукция. Това не е просто сътрудничество, а символ на взаимната подкрепа между науката и вярата в името на кауза, която поставя важни духовни и обществени въпроси на преден план. Това обединение показва как различни области на обществото могат да работят заедно, за да реализират проект, който носи дълбок смисъл и вдъхновение.
Предстои да бъдат проведени редица срещи, конференции, беседи и кръгли маси с духовни лица на Българската православна църква и ръководители на катедри от университета. Ще се организират и срещи със студенти, на които ще се обсъждат важни теми, свързани с филма и неговите послания.
- В новия си филм играете с големи таланти като Мария Каварджикова, Павел Попандов, Кръстю Лафазанов, Ирен Кривошиева - какви уроци научихте от тях?
- Имах честта да си партнирам с Кръстю Лафазанов и Ирен Кривошиева, истинско вдъхновение, както с професионалното си поведение на терен, така и като хора извън него.
Те са емблематични личности, които са се слели с професията на актьора и пълното им себеотдаване в нея ги е изградило като изключителни майстори на занаята. Работата с тях е несравнимо удоволствие, защото те не само че притежават огромен опит, но имат невероятно умение да предават знанията си на младите. От тях научих много за актьорската игра, за отдадеността към изкуството, за важността на екипната работа и уважението към колегите.
Те са пример за това как да се
съчетаят професионализъм
и човечност
и за мен беше чест да споделям снимачната площадка с такива големи имена.
- Работихте с такива и в “Под прикритие” - първия ви голям успех на екрана. Какво ви даде сериалът?
- “Под прикритие” беше голяма школа отново с едни от водещите фигури в киното. Спомням си, че за всички нас от екипа нямаше делник или празник, ние бяхме непрекъснато заедно в снимачен процес. Контактът с актьори като Михаил Билалов, Цветана Манева, Мариан Вълев, Захари Бахаров и всички останали е като да черпиш знание от извора!
- Поддържате ли връзка с колегите си оттам?
- По време на снимките на сериала всички се превърнахме в едно голямо семейство и в този смисъл бих казала, че тази близост не може да бъде заличена с времето, макар да не поддържаме постоянна връзка. Мариан Вълев е мой верен приятел, на когото може да се разчита. И вярвам, че това се отнася за всеки от близкото му обкръжение, защото той е прекрасен човек.
- Духовна сила, вяра, надежда, прошка - всичко това е застъпено в новия ви филм. Кое ви носи вяра и надежда? Откъде черпите сили дори тогава, когато ви е било най-тежко?
- Вярата ми в Бога винаги ме е насочвала напред през най-трудните периоди в живота ми. Усещането, че не съм сама и че имам Божията подкрепа, ми дава сила и надежда, дори когато всичко изглежда безизходно. Обичта и присъствието на семейството ми и близките ми приятели също е безценна. Тяхната любов и присъствие ми напомнят, че не съм сама и че с тяхната помощ и подкрепа намирам силата да продължавам напред и да се справям с всяко изпитание.
- Умеете ли да прощавате и има ли нещо, което не бихте простили?
- Трудно прощавам лъжата и предателството.
Красивата актриса и модел Ирена Милянкова, която изигра ролята на Съни в "Под прикритие", се оттегли от екрана преди 12 г. Стана брокер на недвижими имоти, но междувременно завърши специална педагогика и започна да работи като учител в специално училище за деца с увреден слух. Сега се завръща към света на киното с лентата "Не затваряй очи", чиято премиера ще е на 31 януари.
Милянкова е родена на 27 февруари 1986 г. в Разград. Работила е като фотомодел за модна агенция "Визаж". Има шест деца.
