Ако имаше закон, според който всички трябва да се обичат, щеше да бъде написан, казва великият режисьор
Той беше “царят на сънищата”. На 9 ноември 2007 г. Дейвид Линч беше на живо в “Панорама” заедно с тогавашния председател на Народното събрание Георги Пирински.
- Вие никога не обяснявате своите филми. Затова ли ги харесват толкова много?
- Може и така да е.
- Но една реплика от “Туин Пийкс” (прочутия сериал, режисиран от Дейвид Линч и излъчен по БНТ през 1993 г. с повторение през 1996 г. - б.р.) се повтаря в България и досега – “Совите не са това, което са”! Само у нас ли не всичко е такова, каквото изглежда?
- Имате предвид в живота? Някои го твърдят. Че нещата не са това, което изглеждат, че са.
- А за вас?
- За мен животът е красива тайна, която има отговор.
- Колкото повече се развива науката, толкова повече ни влекат мистерията и загадката. Защо, г-н Линч?
- Не зная дали това е вярно. В България съм, за да основа университет, в който образованието се основава на съзнанието. Преди да започнем да говорим за съзнанието, хората казват: “Не, това са глупости, не вярвам, че има такова нещо”. Но днес квантовата физика откри такова пространство, такова поле. То е в основата на цялата материя и се нарича единно поле. Обединение на всички частици, част от съзиданието. И с всяка стъпка напред съвременната наука доказва това антично познание за съзнанието. Така че тя ни върши голяма услуга.
- Повече или по-малко стават зрителите на сложното кино, от една страна, и почитателите на загадката, от друга? С други думи, към повече съзнание ли вървим, или към повече простотия?
- Движим се в посока на съзнанието на щастието, към динамичен мир. Не само в България, но и в целия свят. Опростачването, страданието, всички тези проблеми отдавна ни съпътстват. Светът в момента е в преход. В този момент! Нещата се подобряват.
- Не сте ли прекален оптимист?
- Не. Аз се занимавам с трансцендентална медитация от 44 години. И когато преживеете това най-дълбочинно ниво на живота, когато го усетите и опознаете, може да съзрете тези дълбочинни нива. Те ви дават прилив на живот. Това е достижимо за миротворците. Осъзнавате колко лесно това усещане може да бъде внушено на хората. Хармония, одухотворен мир. Творчеството започва да извира! Това е великолепно и животът е чудесен.
- Вие сериозно ли вярвате, че когато човек медитира и се изпълва с добро, може да направи добри и другите? Да спре някой убиец, да спре Осама бин Ладен?
- Не. Това не става с убеждаване, не е нужно въобще да се говори за него. Представете си, че влизате в стая, в която е имало ожесточен спор. Той е приключил, но стаята е изпълнена с гняв. Това се усеща. Не е приятно. То е обратното на единението, което вдъхва живот и ни прави като крушки – на нас ни е добре, излъчваме доброта в средата, в която сме. Всеки отделен човек влияе на средата си. Когато сте в група, вдъхвате живот по могъщ начин – и групата става много по-мощна. Когато това усещане се разпръсне, унищожаваме противопоставянето, негативизма, отрицанието. И навлизат хармонията, единението, истинското щастие.
- Такъв ефект ли имат вашите филми? Защото човек неволно си спомня отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или отрязаната ръка в “Диво сърце”. Дали не опитвате да преборите агресията с друга агресия? Да преборите огъня с огън?
- Не, това са различни неща. Аз обичам идеите. Понякога се влюбвам в някои от тях. Така, както бащата вижда сина си да идва с момиче и си казва: “Това момиче е странно, но моят син е влюбен в нея”. Така аз се влюбвам в идеите заради самите идеи. И заради това, което кинематографията може да стори с една идея. Днес филмите отразяват живота, света, в който живеем. Едно време са отразявали примерно 30-те години. Киното се променя с живота.
В историите, които разказваме, има и падения, и възвишеност, и страдание. Но не е нужно да страдаш, за да покажеш страдание. Може да покажете страданието на екрана, да го опишете в книга, но не и да го пренесете в живота на хората. Светът трябва да е такъв: хората да влязат, да преживеят нещо и след това да се върнат в сигурността на свят, изпълнен с мир.
- Вие медитирате два пъти на ден. Искате вашите филми да се гледат внимателно, без прекъсване. Искате да забавите живота, да вземете глътка въздух. Но как може да се забави един живот, в който може да получите имейл или да ви звънне мобилният телефон?
- Ние не забавяме живота. Животът си се движи със собствена скорост. Когато медитирате, вие изключвате компютъра или се отдалечавате от него, изключвате мобилния телефон, сядате и медитирате. Потъвате много лесно, без усилие. Отивате отвъд. Преживявате най-дълбокото ниво на живота: безкрайно творчество, интелигентност, радост и енергия, безкраен динамичен мир. Безкрайна любов има там! Един безграничен океан. Преживявате това във времето и в пространството - и това преживяване започва да се разраства. Така че независимо с какво съзнание сте били преди това, то започва да се разраства, да се разширява, разширява и като страничен ефект се получава резултатът. Стресът, напрежението, страданието, депресията, гневът, желанието да си отмъстиш - всички те отлитат. Идват огромна свобода, приток на идея, вътрешна радост! Всичко ви носи радост. Прекрасно е да си жив. Стресът и всички болести, свързани с него, си вземат сбогом. Стресът изчезва така, както водата отскача от повърхността. Стават чудеса! И те са свързани със съществото на човека.
- Тоест вие искате да вземем почивка. Не смятате ли, че това е проблемът и на световната политика в момента? Питали ли сте се кога световните лидери са имали време да мислят? Да вземат почивка? Да вземат дъх?
- Аз съм изключително зает. Изключително! Обичам да съм зает. Но нито един път не съм пропуснал медитация два пъти на ден вече 44 г. Ние лесно губим час или два. Много е лесно да вградим медитацията в живота си. И след това да си вършите работата. Потопете се, преживейте това, отидете отвъд, излезте освежени, пълни с енергия и с радост от живота и от света. И продължете да работите.
- Това, което казвате, не е много европейско. Затова ли харесвате повече Франция?
- Най-напред, ако сте човешко същество, тази техника върши работа и не подлежи на съмнение. Има още нещо. Когато наистина се занимавате с трансценденталната медитация, тя е единственото преживяване в живота, което задейства цялата машина на мозъка. Какво ни казва това? Единственото преживяване, което използва целия мозък! Другите неща ангажират само частица! Това е нещо магическо за човешкото същество. Това поле винаги е било там, съществува в безкрая, не принадлежи към никоя религия. Принадлежи на всички. Потопете се и се радвайте на живота. А французите ми харесват, защото обичат киното, защитават го и се грижат за автора. Аз работя с тях заради това фантастично отношение. Това е много важно за историята на киното.
- Тяхната политика по-добра ли е от американската?
- Политиката я има, добре знаете. Тя няма край. Много добронамерени хора полагат огромни усилия да решат проблемите, но само на повърхността на живота. Представете си, че страната или светът представляват едно дърво. Ами всички листа пожълтяват! Те падат, клоните увисват. Много от нещата, които правим, са усилия жълтите листа да станат зелени. Това ме побърква. Боядисаш едно зелено, други десет вече са пожълтели! Казват, че опитният градинар полива с вода корените. Тръгва от най-дълбочинното ниво и тогава дървото става перфектно. Това е! Помогнете да съживим единното поле на човечеството. Да има обединение и в същото време многообразие. Всички култури ще се съхранят в многообразието, но ще бъдат оценени пълноценно и ще постигнем динамичен мир.
- Това не е ли същото, което говореха Махариши, Джордж Харисън от “Бийтълс”? Те започнаха да говорят за мир. Ами това си е чиста политика!
- Не е политика. Ако имаше закон, според който всички трябва да се обичат, щеше да бъде написан. Мирът не е липса на война. Той е липса на негативизъм. Това е истинският мир. Хората пеят, говорят, протестират, но семената на войната остават. Светлината на единението изгаря семената на войната и негативизма, които няма как да просъществуват в нея. Науката вече откри единното поле, силата, създала нашия свят. И трябва да му се радваме.
- Искам да използвам възможността, че тук е председателят на българския парламент Георги Пирински. И ще го попитам тези неща, за които говорим - мир, дълбочина, съзнание, любов – те модерни ли са?
Пирински: Едва ли има мода за тези неща. Те са жизнена необходимост. До каква степен ги постигаме, е друг въпрос. Аз искам да попитам г-н Линч следното: кои са препятствията за постигане на това осъзнато щастие? Кое пречи?
Линч: Пречи неразбирането. Хората си мислят, че медитацията е религия. Не е. Тя е за всички вери. Няма бариери. Хиляди десетгодишни деца се занимават с това. Едно десетгодишно дете може да усвои тази техника: да медитира два пъти на ден. И това дете може да се бои да иде на училище, да е под стрес, да получава лоши бележки, да го боли стомахът, да страда. Защото има стрес, тъга, лекарства, самоубийства, престрелки в училищата. Но с медитацията му давате възможност да се потопи в себе си, да се опознае, да се подхрани – и всъщност, да се преобрази. Няма никакво съмнение, че просветлението отвътре ще му позволи да израсне, да има самоувереност, да цени учителите. Така ще се радва на живота. И ще постигне големи успехи. Няма бариери. Освен погрешните ни представи за тази техника. Защото тя е за нас, на сто процента.
- Така ли се преобразяват и вашите зрители, г-н Линч? Радвате ли се, когато ви наричат “култов режисьор”? И когато фанатичните поклонници на вашите филми намират в тях нещо, което вие въобще не сте сложили?
- Не знам какво имате предвид с “култов режисьор”. Ако не се сливате с масата, тогава сте култов. Но аз имам много конкретни филми. Имам и такива, които залагат на абстракцията. Колкото по-абстрактен е даден филм, толкова повече тълкувания позволява. Така го възприемат. Някои хора обичат да влизат дълбоко, дълбоко в света и да мечтаят. Да сънуват, да стигат до собствени заключения. Това е прекрасно.
- Повече или по-малко стават вашите зрители?
- Мисля, че не се променят. Има приливи и отливи. През 60-те години имахме френското авангардно кино, новата вълна. То отшумя. Мисля, че сега може да има съживяване. Това е добър знак.
- В своята книга казвате, че идеите са риби.
- Казвам, че са като риби.
- Коя е най-голямата, която хванахте?
- За мен всеки филм е голяма риба. Бих искал светът да улови най-голямата: мир за цялата земя. Когато развиете съзнанието си и то се разрасне, всъщност достигате своя потенциал, пълния. Човешките същества го имат. Той се нарича “просветление” - реализацията на човека. Невероятно! Ние сме прекрасни същества. Така че голямата риба са просветлението и мирът. Истинският.
- В “Туин Пийкс” вие играхте глухия агент Гордън Коул, който непрекъснато вика. Това вие ли сте? Човекът, който все вика, защото не е сигурен, че го чуват.
- Би могло да е така. Понякога казват, че трябва да чуете нещо седем пъти, преди да го разберете. Или два пъти, ако го кажете на висок глас.
- Г-н Пирински, глухите общества или немите политици: кой е по-големият проблем?
Пирински: Не знам дали можем да говорим за неми политици. Те понякога прекаляват с приказването.
- Имам предвид тези, които няма какво да кажат.
- Това не значи, че не говорят.
- Въпросът е за отговорността на лидера.
Пирински: Аз затова попитах г-н Линч. От неговия отговор разбрах, че проблемът е неразбирането към неговата трансцедентална медитация. Но как предлага той да се преодолее това недоразумение? Може би група от посветени да обикаля света?
Линч: Това е един от начините. Има 600-700 проучвания за трансцеденталната медитация. Мнозина могат да разкажат как им е помогнала в живота, как го е преобърнала. След страдание те са постигнали нещо велико. Проучванията показват ползата от тази техника. Огромни са, във всички области на живота. Това е холистично преживяване, което обръща живота ни във всички аспекти. Все повече хора разбират и си казват "О, искам и аз"!
- Вие искате да използвате творчеството си, за да чуят хората тъкмо това послание, така ли?
- Да, точно така. Няма нужда всички да вярват. Нека направим един експеримент, например – този университет, посветен на мира. И да видим дали ще се промени нещо.
- Или като агент Купър с медитация да стигнем до истината? Само че не сме чули ФБР да използва тази техника.
- Нямаше ли да е прекрасно, ако го правеха? Би било невероятно и във въоръжените сили да го правят. Ако армията използва трансцеденталната медитация и се превърне във фабрика, произвеждаща мир. Това може лесно да стане. Такива групи са правени, давали са резултати. Всеки път, когато се събере такава група, за месец – два насилието спада, катастрофите също, както и посещенията на болниците. Това променя колективното съзнание и средата.
- Добра или лоша енергия усетихте в България, в София?
- Чисто злато! Това е енергията тук. Хората са толкова гостоприемни и мили. Толкова умни, гледат към бъдещето. Нямам какво повече да добавя за България.
Ако имаше закон, според който всички трябва да се обичат, щеше да бъде написан, казва великият режисьор