Пет типа очакващи новия президент на САЩ показва проучване в 24 държави на Европейския съвет за външна политика
Когато Доналд Тръмп се завърне в Белия дом, голяма част от света ще го приветства. В Европа тревогата е широко разпространена, но хората в много други страни се чувстват спокойни или активно положително настроени към втория мандат на Тръмп. Това е изводът от голямо ново проучване, проведено през ноември 2024 г. - непосредствено след президентските избори в САЩ, от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Оксфордския университет. Проучването е сред 28 549 души в 24 държави. Автори на анализа по данните са политологът Иван Кръстев, Тимъти Гардън Аш, преподавател в Оксфордсия университет, и Марк Ленард, директор на ЕСВП.
Европейците са почти единствените, които не са щастливи от избора на Тръмп. Много хора в други държави, изглежда, виждат САЩ, ръководени от Тръмп, като “нормална” велика сила сред многото
в един свят a la carte
Авторите обясняват какво означава това: “Нашето проучване за 2023 г. на същите страни извън Европа показа появата на “свят по меню”, в който великите и “средните” сили търсят партньори, преследвайки собствените си национални интереси.
Моногамните бракове от периода на студената война вече са в историята”
В редица незападни страни - Китай, Индия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Турция - повечето хора очакват глобалното влияние на Русия да нарасне през следващото десетилетие; това е и мнението на почти половината от населението в Бразилия и Индонезия. Изглежда, че именно загубата на войни, а не започването им, вреди на позициите пред общественото мнение в голяма част от света, пише в анализа.
Хората в много страни по света смятат, че Тръмп не само ще бъде добър за Америка, но и че ще донесе мир или ще намали напрежението в Украйна, Близкия изток и отношенията между САЩ и Китай.
За разлика от тях съюзниците на САЩ в Европа и Южна Корея са особено песимистично настроени към бъдещия президент - което предполага по-нататъшно отслабване на геополитическия “Запад”.
При украинците положителните очаквания са малко повече от негативните към въздействието, което Тръмп може да окаже върху прекратяването на конфликта с Русия.
Авторите идентифицират пет тенденции за това как хората възприемат завръщането на Тръмп. Първите са, които казват “добре дошъл, Тръмп”. Те смятат, че изборната победа на Тръмп е добра за американците и за мира в света. Тази нагласа е широко разпространена в Индия и Саудитска Арабия, но е популярна и в Русия, Южна Африка, Китай и Бразилия.
На другия полюс са “Никога с Тръмп”
- тези, които смятат, че победата му е лоша за американците и за мира по света. Това е рядка порода в световен мащаб, концентрирана в Европа - особено в Обединеното кралство. Тези хора често представляват прогресистките противници на Тръмп (не само в Европа, но и в Бразилия, Южна Корея и Турция).
Някои смятат, че Тръмп е по-добър за мира в света, отколкото за американските граждани - “Искащите мир”. Те са особено многобройни в Китай, но също така са значителна група в Швейцария и Украйна.
Четвъртата тенденция се състои от онези, които смятат, че изборът на Тръмп е по-лош за мира в света, отколкото за американските граждани. Те често живеят на места, които могат да бъдат застрашени от оттеглянето на САЩ от по-активна глобална роля. Половината от южнокорейците принадлежат към тази тенденция. Но такава позиция се забелязва и в Турция, Индонезия, Южна Африка, Бразилия и Украйна. Много от тях са идеологически в дясната част на политическия спектър, но, изглежда, са песимистично настроени относно вероятните последици от външната политика на Тръмп. В този смисъл те могат да бъдат описани като “Раздвоените”.
Последните са “Несигурните”, които се въздържат да преценят какво означава Тръмп за американските граждани или за световния мир. Те не се ангажират с тези два въпроса. Тази нагласа “да изчакаме и да видим” е най-разпространена в Украйна и Русия.
Проучването показва, че мнозина вярват, че новоизбраният президент е ангажиран с прекратяването на войните в Украйна и Близкия изток. Голяма част от света смята Европа за по-силна, отколкото самите европейци. Те казват, че Европейският съюз е в състояние да действа наравно със САЩ и Китай. За да се възползват от влиянието, което имат, европейците трябва
вместо да се опитват да водят глобална либерална
опозиция на Тръмп, да се справят със света такъв, какъвто е.
Европейците трудно ще намерят вътрешно единство или глобална сила за открита съпротива срещу новата администрация, пише в анализа.
Със завръщането на Тръмп Западът е разделен. Разделенията са не само между САЩ и Европа (и други съюзници на САЩ като Южна Корея), но и вътре в ЕС. Всъщност може би вече не е възможно да се говори за "Запада" като за единен геополитически актьор. Всеки опит на ЕС да постигне единство в пряка опозиция на Тръмп може да доведе до сериозни разделения както между държавите членки, така и вътре в тях.
Но проучването разкрива, че много хора по света смятат ЕС за играч, равен на САЩ и Китай - сила, от която европейските лидери трябва да се възползват. Вместо да се връщат към либералния ред след студената война, европейците трябва да се съсредоточат върху разбирането и виждането на възможностите в новия свят.
Коментирайки резултатите от проучването, Иван Кръстев, казва: "Европа е доста самотна в безпокойството си от завръщането на Тръмп в Белия дом. Докато много европейци гледат на новоизбрания президент като на разрушител, други - в други части на света, го виждат като миротворец. Тази позиция поставя Европа на кръстопът в отношенията с новата американска администрация".
Марк Ленард добавя: "Въпреки че
много европейци са ужасени
от перспективата на Тръмп в Белия дом, повечето хора в останалата част на света смятат, че неговото президентство ще бъде добро за САЩ, света и мира в Украйна и Близкия изток. Вместо да се опитват да водят глобална съпротива срещу Тръмп, европейците трябва да поемат отговорност за собствените си интереси и да намерят начини за изграждане на нови отношения в един по-транзакционен свят".
А историкът Тимоти Гартън Аш казва: "Европа може да е почти сама в света на Тръмп, но това не означава, че ние, европейците, сме безсилни да действаме. В това ново транзакционно пространство има възможности за съюзи и влияние. Всъщност самият факт, че ЕС се ползва с толкова голямо уважение от хората в толкова много страни и че дори се очаква да укрепне през следващото десетилетие, би трябвало да вдъхне надежда на лидерите, че в света има място за силна и независимо мислеща Европа".
(Заглавията са на редакцията)
