- Финансово сме добре, но ни липсват лекари
- Преди 8 г. обединението на болниците в Сандански и Петрич бе единственият ход да осигурим нормално здравеопазване в района, казва управителят на МБАЛ „Югозападна болница"
- Д-р Тонев, отмина ли вече кризата в болницата, породена от това, че през декември 29 лекари пожелаха да напуснат? Причината бяха отправените към тях обиди, след като бременна жена роди в линейка мъртво бебе. Болницата бе изправена пред ситуация от 11 януари, когато изтичаха предизвестията, да затвори отделения. Появиха се и съмнения доколко обединението на двете здравни заведения в Сандански и Петрич през 2017 г. е било удачно.
- Проведохме срещи с ръководствата на общините Сандански и Петрич. Разговаряхме с колегите и те се увериха, че имат подкрепата на обществеността и повечето от тях изтеглиха предизвестията си за прекратяване на трудовите договори. Останаха няколко началници на отделения, които са на срочни договори с дълъг срок на предизвестия и те изтичат през март. Надявам се дотогава да размислят.
Засега сме направили пълни графици за работа и няма проблем с дежурствата, в нормален режим сме. Във всички структури денонощно са осигурени лекари на дежурство или на повикване.
В част от отделенията нощно време не се правят консултации или хоспитализации.
Решили сме само едно от двете спешни отделения да е ангажирано,
защото има дефицит на лекари. Изтощително е да има денонощни дежурства навсякъде. През нощта се извършват консултации и хоспитализации само в едно от двете вътрешни, АГО, неврологии, педиатрии, ортопедии. Другите работят непрекъснато. Преценили сме, че в тези отделения нощем не се правят хоспитализации, може да се изчака до другия ден. В педиатрията е много наболял проблемът, защото доболничните структури не осигуряват неотложна медицинска помощ. Целият контингент, който вдигне малко температура, тича в болницата и това претоварва лекарите. Като го събудят четири пъти в една нощ, как на другия ден колегата ще работи. Преценили сме, че нощно време има по-малко пациенти, които се нуждаят от консултативна дейност.
- Не може ли да обедините структурите в двата града?
- Настроенията на обществеността в двата града е всеки град да си има болнична структура. Ръководствата на общините и те са с такава нагласа.
- Колко лекари работят в двете бази, колко са в пенсионна възраст?
- Около 100 лекари и 170 медицински сестри. Общо персоналът е близо 500 души. Половината лекари са в пенсионна възраст или им предстои в близките месеци да излязат в пенсия. Най-младият лекар е на 26 г. Миналата година правихме среща с младите лекари. 15 души са под 45 г. Знам, че проблем с кадрите има и в “Спешна помощ”, там някъде състоянието дори е по-трагично. В нашия филиал трябва да има 7 лекари по щат, а са само двама.
- С лекарите или с медицинските сестри е по-сериозен проблемът при вас?
- Тук голяма криза за медицински сестри нямаме, но проблемът е, че се дублират двете бази. Сега имаме млади колежки, но преди няколко години не беше така. Много малко млади сестри завършват и се насочват да работят в региона.
- В коя област има най-голям дефицит на сестри и лекари и къде пък има най-много желаещи? Колко лекари не ви достигат?
- Анестезиологията определено. В последните години кардиологията беше много предпочитана, но като че ли това отмина. Сега при нас има петима специализанти по неврология, образна диагностика, хирургия. Има и местни лекари, имаме и от Банско и София. Малко от местните се завръщат. За да провеждаме нормална дейност и да се запази перспективата с две структури, поне още 20 млади медици са ни нужни.
Много от лекарите ни са специалисти с доболнична практика, което ги натоварва допълнително. Едно е да се работи 7-8 часа, друго е по 12-13 часа.
- Какво още може да се направи, за да идват лекари в провинцията?
- С местни инициативи нещата няма да се получат. Трябва държавата да осъзнае проблема и да предприеме мерки за насочване на повече медицински специалисти към провинциалните лечебни заведения. Преди години имаше задължително разпределение след завършването на медицина. Това е крайна мярка, но нещо трябва да се направи. Може да се помисли за облекчаване на специализацията на младите лекари в провинциални болници, за да предпочетат да дойдат тук. Сега един млад човек учи 6 г. в София примерно, после специализира още 4 г. През това време вече има семейство, установява се в големия град, има среда, приятели, откъсва се и не иска да се върне в родното си място. Реинтеграцията в такива по-малки общества става после много трудно. Сега, за съжаление, има разлика дали специализираш в Сандански, или в голяма болница в голям град. Възможностите в по-малка болница са значително ограничени, има определени изисквания, на които да отговаря базата. Примерно един невролог може да работи тук 2 г. специализантска практика, другите 2 г. трябва да ги изкара в голяма университетска болница. В кардиологията е само 6 месеца в голяма болница. В АГ нямаме база за специализанти. Колежката пътува непрекъснато до болницата в Благоевград, не знам как издържа.
- Как стои въпросът с неонатолозите? Тук разбрах, че има само един специалист.
- Колежката е педиатър с проведена специализация по неонатология.
В целия регион няма неонатолог
В тази специалност трудно се намират кадри, малко са и в страната. Избягват да специализират, защото един педиатър с една доболнична практика изкарва значително по-добри доходи. А един неонатолог няма доболнична практика.
- Заплатите при вас какви са?
- Заплатите на лекарите са от 3500 до 7-8000 лв., а медицинските сестри са с около 2500 лв., което е относително високо за болница от нашия ранг. Имаме двама млади колеги, които дойдоха от МВР болницата, имаме анестезиолози, които пътуват от други населени места. Но пък един колега анестезиолог реаниматор напусна и отиде в екипа на втория медицински хеликоптер, където заплащането е доста по-високо, и не мога да го задържа. Имаме консултанти на граждански договори при нас, повече от 10 души. Това е, защото работят в някоя университетска болница, където имат възможност за кариерно развитие и искат да се хабилитират там.
- Как успявате да формирате добри приходи?
- Извършваме сложни медицински дейности и
малка част от населението търси помощ в други болници
За миналата година имаме 14 хил. хоспитализации и още 7000 нехоспитализирани болни. След обединението всяка година сме на печалба – от 50 хил. до 250 хил. лв.
Ако НЗОК ни беше изплатила надлимитните дейности за около 1 млн. лв., щяхме да сме на още по-голяма печалба.
За 2024 г. имаме 22 млн. лв. приходи и малко по-малко разходи. Около 60-70% са за заплати. Така че финансово сме добре, кадрово – не. Дават се стипендии на 15 студенти по медицина и на няколко специализанти. Правим тристранни договори с други лечебни заведения, но резултатът не е задоволителен.
- Изпълнявате и социална функция – обслужвате здравно неосигурени. Колко са те?
- За съжаление, около 20% от пациентите ни са неосигурени и те са с най-големи претенции.
Те идват в неудобните часове от денонощието, когато могат да заобиколят реда за преглед и профилактика. Често минават първо през “Спешна помощ” и оттам ги насочват към болницата. Вариантите за плащане на здравни осигуровки са пациентът сам да си плати, да му се заплатят от социалните служби и болницата да му ги плати. Често се налага ние да платим здравните вноски. Правим това, защото една пътека е примерно 5000-7000 лв. и без осигуровка тези средства трябва да ги дадем от парите на болницата, т.е. губим ги. По-добре да внесем примерно 300 лв. здравни вноски, но да получим разходваните средства по клиничната пътека. Сключваме договори с пациентите да ги върнат разсрочено, някои даваме на съдия-изпълнител.
- Осем години след обединението на болниците в Петрич и Сандански как оценявате този ход?
- Това беше тогава единствената възможност да се запази болничното здравеопазване в района, което обслужва над 100 хил. жители. Провеждани са много срещи, разговори как да се оптимизира дейността на двата адреса. Преди около 2 г. се обсъди и построяването на нов болничен комплекс между двата града, където да се съберат силите на двете общности и имаше решение на Медицинския съвет за концепцията в една сграда. Друг вариант за болничното здравеопазване няма.
Имаме огромен проблем и с доболничната помощ. Почти всички лични лекари и специалисти в двете общини са в пенсионна възраст или пред пенсия. Може би в двете общини има само десетина колеги, които не са пенсионери. В следващите 3-4 г. този проблем ще се задълбочава. Добре е около един болничен комплекс да се обединят екипи млади лекари, там да премине и част от доболничната помощ, спешната помощ, която също е с кадрови дефицити. Тенденцията е населението да застарява, раждаемостта да намалява. Преди години при нас е имало по 500-700 раждания на година, а в Петрич до 1000. Сега са 3-4 пъти по-малко. Общините обаче не могат да построят със собствени средства един такъв болничен комплекс.
- Д-р Тонев, след три месеца и вие се включвате в групата на пенсионерите. Напускате ли болницата?
- Ще напусна мястото на управител, но искам да остана още 2-3 години, за да подготвя още по-добре младите колеги, с които работя. Има на какво още да ги науча.
CV
- Роден в Сандански, където завършва средно образование
- През 1984 г. завършва Медицинска академия
- Веднага започва работа в тогавашната болница “Св. Врач” в родния си град. Досега има 40 г. и два месеца трудов стаж неизменно в същото здравно заведение
- Има специализации по вътрешни болести, здравен мениджмънт, кардиология, рентгенология, инвазивна кардиология, инвазивна рентгенология
