- Не мога да кажа как ще се формира мнозинство
- Тези, които ни упрекват, че бавно се произнасяме по делата - политици, а и не само, трябва да знаят, че взимаме решение след много заседания, обсъждания и дебати, казва председателят на Конституционния съд Павлина Панова
И още акценти в интервюто:
Към Конституцията трябва да се посяга само при крайна необходимост, бавно, а не прибързано с поставянето на срокове
Не може да се прави паралел с Румъния - техният КС се явява втора инстанция на изборния процес след ЦИК. Той действа по съвсем различни правила
Експертите, ангажирани по делото за изборите, броят бюлетини и през почивните дни. Но работата е огромна, това са 2200 секции
За политиците е по-важно да постигнат политическите си цели чрез закони, без да си задават въпроса дали те биха издържали на проверката на КС
Очевидно тенденцията на прибързване и недоглеждане от страна на Народното събрание рефлектира и върху ангажираността на КС
- Съдия Панова, Конституционният съд образува през настоящата година 42 дела. 2024 г. ли е най-натоварената от създаването му през 1991 г.?
- Исторически погледнато, 2024 г. е с най-голям брой дела и в момента действително сме достигнали 42. Досега в историята на Конституционния съд (КС) 1992-а и 1998-а са били най-натоварени с 37 дела, следвани от 1995-а и 1996-а с 32. Ако говорим за статистика, действително това е една от най-тежките години. Предполагам, че до края на декември делата може и да се увеличат.
От гледна точка на тежестта на работата на КС годината също не беше лека. Първата половина мина под знака на дело №1 от 2024 г. за оспорване на последните промени в Конституцията, което беше натоварващ процес, защото бяха атакувани много и разнообразни разпоредби. Втората половина на годината е натоварваща заради оспорването на рeзултатите от изборите на 28 октомври, което рядко се случва в историята на КС. По това дело трябва да се произнесем в бързи и кратки срокове.
- Започна ли броенето на бюлетините?
- Да, бюлетините са тук. Пристигаха до миналия четвъртък включително и екипите в пълен състав вече работят. Експертите по двете задачи, възложени от нас, са 22-ма. Екипите от едно до девет са ангажирани с по-голямата задача - да броят бюлетини, да следят за тяхната действителност, за съответствието на протоколите и дали те отговарят на изискванията за оформяне. Втората група експерти е по-малка и ще работи по резултатите в 442 секции. Тяхната задача е да изследват дали броят на недействителните бюлетини съответства на броя на действително вписаните в протоколите на секционните комисии, или има такива, които са недействителни, а прочетени като действителни и обратно.
- Вероятно няма вариант да не се справят до 10 януари 2025 г., срока, който им дадохте?
- Работата е огромна. Това са близо 2200 секции. Подобна дейност не извършва нито една нормална секционна избирателна комисия, още повече че контролът на вече извършена работа е много по-отговорна и трудоемка задача, защото трябва да се прави сравнение между нещо, което е отчетено, и това, което действително е намерено в чувалите от СИК. Според мен дадохме разумен срок от един месец. И ако приемем, че от днес (понеделник) започват ефективно работа, макар че някои започнаха още от края на миналата седмица, а работят и през почивните дни, до 10 януари би трябвало да успеят да отговорят на задачата на експертизата. Но твърде е възможно за някои от секциите, колкото и равномерно да сме ги разделили, да не успеят. Винаги може да се даде толеранс от няколко дни.
- След като експертизата е готова, в какъв срок ще се произнесете?
- Според експертните заключения ще преценим има ли нужда от промяна на резултатите. Ако има, ще се сезира ЦИК, която да прецени при такива резултати дали ще се налага разместване на мандати и дали нова политическа сила ще премине бариерата от 4%. Ако това се случи, то ще трябва да постановим решение, с което да отменим провеждането на изборите в определени секции. Ако това не е така, ще означава, че няма съществени нарушения на изборния процес, което не налага промяна на резултата от изборите. Тази преценка е свързана не само с дейността на КС, но е и взаимодействие с ЦИК.
- Ако междувременно се окаже, че се отива към избори за 52-о народно събрание, какво ще се случи с делото?
- Ако парламентът се окаже безплоден и се отива на следващи избори, най-вероятно ще продължим с работата си. Знаете, че с промените в Конституцията от края на 2023 г. не се прекъсва дейността на Народното събрание. То продължава да функционира и тогава, когато са назначени нови избори. Така че до момента, в който не бъдат произведени, парламентът ще действа и ще има необходимост от постановяване на решение. Ако не успеем до провеждането на евентуално нови избори, вероятно ще прекратим делото.
- Защо вашите колеги от Конституционния съд на Румъния реагираха за седмица с решение за президентските избори там, а вие не успявате?
- Паралел с правомощията на техния Конституционен съд във връзка с изборния процес не може да бъде правен с българския и нашата правна действителност. Съгласно румънската конституция техният КС се явява втора инстанция на изборния процес след ЦИК. Той действа по съвсем различни правила и когато се намесва, постановява отново преброяване на всички бюлетини в самите СИК. Когато една комисия брои само своя резултат, очевидно, че не е необходимо повече време, отколкото при произвеждането на изборите. Ние не сме втора инстанция на ЦИК, а извършваме контрол за законосъобразност на проведените избори. Затова и назначаваме експертизи върху определени секции. Така че тези експерти трябва да проверят резултатите в около 2200 СИК. Получава се един екип да брои, да преразгледа и преценява законността в приблизително около 220 секции. Правомощията на нашия съд и на румънския са съвсем различни. Тук преброяваме посредством експерти, а в Румъния преброява самата СИК.
- Опитват ли се чрез вас политиците да решат проблемите, с които не могат да се справят четири години?
- Има такава тенденция, но КС е призван да решава с юридически средства политически спорове. Така че е нормално в ситуация, в която има много сериозни различия между политическите сили, противоборство и липса на желание за сътрудничество помежду им, да се обръщат все по-често към КС.
От една страна, това е добре, защото показва, че политическите сили, изобщо субектите по Конституция, които имат право да ни сезират, имат доверие на съда и желаят като последна инстанция да чуят решението му. А от друга - при по-голяма политическа разумност между политическите сили биха могли да се изглаждат редица спорове и да избегнат сезирането на КС.
А понякога дори и малко повече разум, например в парламента, ще доведе до това, че определени техни решения не биха били атакувани или биха били конституционносъобразни и няма да се наложи намесата на КС.
- Как оценявате законодателната дейност на Народното събрание през последните години? Не малко ваши колеги юристи твърдят, че качеството на законите се влошава с всеки следващ парламент.
- Може би, защото през последните години легислатурите са твърде кратки, се налага бързане, за да постигнат целите си чрез законодателство. При прибързването понякога се получават сериозни грешки, недостатъци и противоречие в законите. Поради това КС е толкова сезиран през последните години, включително и предишната. Очевидно тенденцията на прибързване и недоглеждане от страна на Народното събрание рефлектира и върху ангажираността на КС. Но като че ли за политиците е по-важно да постигнат политическите си цели чрез закони, без да си задават въпроса дали те биха издържали на проверката на КС.
- Прави впечатление, че делото по питането на ГЕРБ за ВСС беше разпределено на съдия Десислава Атанасова, а по повторното сезиране на КС за шестата поправка - на съдия Борислав Белазелков. Обяснете как се определят съдиите докладчици.
- Винаги в историята на КС съдиите докладчици са се определяли на принципа на ротацията. Да приемем, че председателят е най-старшият измежду 12-те съдии. Разпределението започва от него и върви по старшинство - от председателя към съдията, който последно е постъпил. Така разпределението на делата винаги е предвидимо.
Има случаи, когато този принцип не се спазва, но не защото се прескачат съдии, а защото, когато идват няколко дела, които са с един и същи или сходен предмет, се обединяват в едно производство и не е нужно да имат различни докладчици. Тези сходни дела се разпределят на един докладчик и се движат заедно. Единствено в тези случаи не се спазва принципът на ротацията.
- Ще допуснете ли отново за разглеждане текстовете от Конституцията, за които не постигнахте мнозинство, а се разделихте 6 на 6 гласа?
- Въпросът е спорен. В момента имаме две висящи производства. Първо ще се произнесем по допустимостта и след това, ако премине през тази проверка, следва проверката по съществото на исканията. Не мога да кажа как ще се формира мнозинството в КС. Това е предстоящ въпрос, който може би ще трябва да бъде решен до коледните празници.
- По кое дело ще се произнесете по-бързо - за изборите или за промените в Конституцията, ако го допуснете? Политиците очакват вашето решение, най-вече заради т. нар. домова книга?
- От политическа гледна точка може би са най-значимите и важни дела. Не мога да се ангажирам времево как ще се развият нещата. Знаете, че по всички дела, когато бъдат допуснати за разглеждане, се канят да представят становища по въпроса на делото заинтересованите институции, представители на науката и неправителствени организации. Вероятно ще следваме тази логика на развитие, ако делото премине по допустимост. Съзнаваме отговорността на политическия момент, така че излишно бавене няма да допуснем в работата ни. Но трябва да се знае от тези, които упрекват КС, че бавно решава делата - политици, а и не само, че конституционното правосъдие е сложна материя.
Делата тук не са като в съдебната система. КС с факти почти не работи, поради което неговите решения са с висока степен на абстрактност, за да могат да важат във всички подобни случаи, които биха станали занапред. Така че на КС му е необходимо да проучва и теория, и практика на други конституционни юрисдикции. Провеждаме много заседания, по които дебатираме по конкретните дела, преди да излезем с решение. Нека не се създава погрешно впечатление в обществото, че от момента, когато делото постъпи, по него нищо не се прави, освен да се излезе с решение. Това е абсолютно погрешно разбиране. Процесът е свързан с много заседания между нас, много доклади, оспорвания и дебати, докато се вземе крайното решение и се формира мнозинство.
- Работите отново в намален състав, вместо 12 сте 11 съдии. Как ви се отразява?
- Били сме и в състав от 10 съдии, така че това не е нещо ново за нас. Работим, както по принцип си работим, с тази разлика, че поради по-малкия брой съдии е по-трудно да се формира мнозинство. КС взема решения със 7 гласа, а за да се събере и заседава, трябва да присъстват поне 8 съдии. Хора сме, всичко се случва, понякога някой от нас е в невъзможност да участва в заседание, което означава, че винаги трябва да имаме ядро от 8 съдии, за да заседаваме и 7, за да вземем решение. Колкото по-малък е съставът, толкова по-трудно се постига мнозинство. От друга страна, намалява броят на съдиите,между които трябва да се разпределят делата. Те получават повече, което също е фактор за забавяне на производствата, защото им се налага да работят едновременно по няколко.
- Оказват ли ви натиск?
- Колкото и да е учудващо, на мен никой никога не ми е звънил, както когато работих в съдебната система, така и сега, когато съм конституционен съдия, а от няколко години и председател на съда. Никой не си е позволявал дори да настоява за бързина на производството. Всички съдии в КС сме със своето професионално минало и авторитет и мисля, че никой не би си позволил да въздейства върху конституционен съдия. Нямам данни върху никого от другите съдии да е въздействано, а и мисля, че всеки един от тях достойно представя КС и прави невъзможно въздействието.
- Според вас на колко време трябва да се променя основният закон? Нашата Конституция често ли е променяме?
- Често я променяме и понякога ненужно. Дописват се разпоредби, които не би следвало да са на конституционно равнище, които могат спокойно да бъдат уредени и от обикновеното законодателство. Една Конституция е основен закон, защото трябва да вдъхва стабилитет и сигурност на гражданите, юридическите лица и всички субекти на правото. Те да чувстват закрилата на Конституцията трайно, сигурно и завинаги. Разбира се, при съществени изменения в политическия и обществения живот се налагат някои промени, които могат да бъдат направени, но не бива да са много често и много кардинални, защото се нарушава балансът между нейните разпоредби, уредени в глави и раздели.
Конституцията трябва да е стабилен акт, към който се посяга само при крайна необходимост, и то бавно, разумно и обмислено, а не прибързано с поставянето на срокове, в които трябва да бъдат направени.
- Така дадохте вашата оценка за последните промени.
- Да. Мисля, че и решението на КС по дело №1 от 2024 г. беше красноречив показател за качеството на работата в конституционната комисия и пленарната зала на парламента.
- Вие бяхте против част от промените, но не всички ваши колеги застъпиха същото становище.
- Да, по някои от тях не постигнахме решение и именно затова сега се поставя въпросът за повторно обсъждане по допустимостта. Наистина се налага задълбочено обсъждане и дебати. Не може да се реши с лека ръка. Смятам, че до Коледа ще решим дали производството ще е допустимо и ще премине по същество, или ще спрем на тази фаза.
- Остаряла ли е Конституцията ни?
- Нищо кой знае колко съществено не се е променило. Обществото върви напред, но разпоредбите на Конституцията са написани много мъдро, така както трябва да се напише един основен закон - с ясни, точни разпоредби, които да решават по категоричен начин възникващи проблеми в обществения и политически живот на уредените в нея въпроси. Смятам, че Конституцията напълно отговаря на изискванията на днешния ден.
CV
- Родена на 12 февруари 1967 г. в гр. Грамада, област Видин
- Завършила е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
- Била е прокурор в Софийската районна прокуратура
- От 1994 г. е съдия последователно е правораздавала в Софийския районен, Софийския градски и Софийския апелативен съд
- От 2007 г. е съдия във ВКС
- От 2013 до 2018 г. е зам.- председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия
- Била е на обучения и специализации в Германия, Люксембург, Дания, Полша и Франция
- Доктор по право, автор е на много статии, съавтор е в сборници и монографии
- През 2018 г. е избрана за съдия в КС от Общото събрание на ВКС и ВАС
