Личните качества на кандидатите обаче останаха на заден план, заради партийните сметки, според политолог, социолог и историк
Парламентът, изглежда, най-после ще заработи. Преди избора на Наталия Киселова допитване на сайта на “24 часа” показа, че всеки 7-и е вдигнал ръце и не му пука какво ще се случи в Народното събрание.
Всъщност предстоят важни решения - обсъждания на бюджета за 2025 г., стратегии за парите по плана за възстановяване, закони, от които зависим всички, припомни пред “24 часа” социалният психолог доц. Николай Димитров.
Потърсихме него, политоложката проф. Румяна Коларова и историка и политолог доц .д-р Светослав Живков, за да опишат портрета на председателя на парламента, от какъвто имаме необходимост сега.
“За този пост се избира политическо лице, зад което трябва да стои някакво мнозинство”, подчерта историкът Живков.
С тази уговорка тримата подчертаха, че председателят на парламента трябва да е
личност, която се ползва с доверие и уважение
от всички политически сили в парламента. Юридическият опит и образование е за предпочитане. Трябва да е комуникативен, спокоен, харизматичен, да успява да удържа депутатите да си мерят мускулите в пленарна зала.
“Профилът на кандидата за шеф на парламента зависи и от политическата ситуация. В една ситуация експертността може да е водеща - тогава Наталия Киселова би имала шанс”, кава проф. Коларова и очевидно това е сегашният вариант.
Според нея другият вариант, вече неактуален, е договорка председателят на парламента да е от ПП-ДБ, а министър-председателят да е от ГЕРБ.
Важна е и крайната цел: ако се мисли за кабинет, е едно, а за по-вероятното - предсрочни избори - друго”, заяви проф. Коларова. Във втория сценарий големият въпрос е дали предсрочният вот ще бъде преди, или след решението на Конституционния съд за поправките в основния закон, които касаят служебното правителство. “Ако е преди, тогава избраният председател на парламента е
една от възможните фигури за служебен премиер”,
припомни политоложката. В което виждат ядрото на проблема и другите ни двама събеседници.
Според доц. Николай Димитров личните качества на кандидатите са останали на заден план заради партийните сметки: “Запъваха се от чисто политически инат с ръце върху банките, че няма да подкрепят кандидат, различен от техния. Явно е важно да бъде избран заради договорка, а не заради качества”, смята социалният психолог.
По думите му все повече хора се замислят дали изобщо ни е необходима институцията Народно събрание, а това проправя път на идеи за въвеждане на нова форма на държавно управление - президентска република. “Опасно е, защото се отваря писта за много национализми, които противоречат на демокрацията и на гражданското общество.
Да не говорим, че за промяна на формата на управление на държавата, трябва да се свика Велико народно събрание, а интересът към избори намалява с всеки предсрочен вот”, аргументира се социалният психолог.
“Когото и да изберат, трябва да притежава едно ключово качество -
да може “да пусне водата” и да затвори този парламент,
който показа, че не работи”, заключи социалният психолог. Преди това обаче може да облекчи положението с гласуване на бюджета за 2025 г. и да се помисли за стратегии какво да се случва с партиите, освен всичко друго което чака вече 40 дни след края на последните парламентарни избори.
