- От Солун до Петрич няма да отнема повече от час, за да дойдат гърците и да видят Хераклея Синтика
- Да изчакаме още 7-8 дни, преди да се радваме - 12 декември е точката, от която няма връщане за Шенген
- Звездите на България се подредиха така, че можем да се превърнем в галениците на ЕС
- Дунав мост е проектиран за трафик от около 200 камиона на денонощие, но минават по 1200 - и двете държави трябва да наваксаме с инфраструктурата
- 70 хиляди наши тирове плащат по 200 евро на ден, прекаран на опашка
- Г-н Новаков, след по-малко от месец България и Румъния трябва да станат пълноправни членки на Шенген. Защо призовавате да не се бърза с празнуване на постигнатото? От какво се страхувате?
- Много пъти бяхме сигурни, че влизаме в Шенген и все нещо се случваше. “Парен каша духа”, както е казал мъдрият български народ. Макар че никога не сме били толкова близо и имаме писмено уверение и от Австрия, и от Нидерландия. Но все пак да изчакаме още 7-8 дни и да се уверим чрез гласуването в Съвета на ЕС, че всичко ще бъде наред и от 1 януари бариерите на Дунав мост-1, Дунав мост-2, на Кулата и на Илинден - Ексохи ще бъдат вдигнати.
- 12 декември - гласуването на Съвета на ЕС. Това ли е финалната дата, след която можем да бъдем сигурни?
- 12 декември е точката, от която няма връщане. Тогава, когато имаме одобрението и на съвета. Вече няколко пъти Европарламентът засвидетелства одобрението си, Европейската комисия ясно е заявила своята позиция. Чакаме само съвета. Досега имаше две проблемни държави. По всичко личи, че и с двете - Нидерландия и Австрия, проблемът е изчистен. Мисля, че българският транспортен бранш и всички граждани ще могат да си отдъхнат и най-после да се почувстват европейци и да пътуват без гранични проверки от брега на Черно море до брега на Атлантическия океан.
- Конкретно какви промени да очакваме след присъединяването ни и по суша?
- Това означава изцяло нов начин на живот - особено за хората по граничните райони. Знам, че звучи амбициозно, но е факт. Само се замислете, че между Русе и Гюргево ще се образува на практика нов град, в който няма да има никакви ограничения. Какво означава това за всички ресторанти, таксита, за бизнеса, за търговията, за туризма? Какво означава за търговския обмен, за транспортния бранш - това е, като да си имал атлет, способен на световен рекорд, какъвто е българският туристически бранш, да си му вързал двата крака и той да трябва да скача. В момента тези въжета се разплитат и аз очаквам, че приходите на фирмите ще се увеличат.
Потокът на туристите особено в началото ще е изключителен. Ще имаме интерес и от румънска, и от гръцка страна. Отчасти заради по-ниските цени на някои продукти, но и заради добрите ни туристически забележителности. Представете си само - от Солун до Петрич няма да отнема повече от час, за да дойдат гърците и да видят Хераклея Синтика - нещо, което беше трудно досега. Всеки, който знае, че ще му отнеме 4 часа да мине границата, няма да тръгне. Това отпада.
При транспортния бранш очаквам техните приходи и обороти да скочат неимоверно, защото единственото, което ги спираше да бъдат най-добрите в Европа, бяха опашките. Няма кой да се опре на нашия транспортен бранш след отпадането им.
- Ще бъдем ли все пак проверявани и как?
- Нека бъдем пределно ясни за всички, които ни четат. Това, че през първите 6 месеца ще има временен граничен контрол, няма нищо общо с това, което е в момента и на което сме се нагледали. Такъв временен контрол и сега съществува между Германия и Франция например. Всеки път, когато пътувам за заседание на ЕП в Страсбург, виждам този граничен контрол. Той се изразява в две патрулки от двете страни на пътя, които спират единици автомобили на база на анализ на риска. Това са най-вече микробуси, в които може да има нелегални мигранти. Трафикът не намалява с повече от 30-40 км/ч, безпрепятствено се минава границата и не се спират масово коли за проверка като сега. Това е временно, за да се напаснат граничните системи на две държави. Нормално е с встъпването в шенгенското пространство постепенно да се облекчава контролът, както се е случвало с всички други държави.
Това не е пясък в очите - не означава, че сме приети частично. А означава, че трябва да сме сигурни, че всичко се движи по план и затова е редно да има контролни органи на границата. Нещо повече - разтревожен съм предимно за Русе. Този мост, проектиран през 50-те години на миналия век, е изчислен за 200 камиона в денонощие. В момента минават 1200. Това означава, че дори да няма граничен контрол, е редно там да има полиция, която да организира движението, за да няма тапа. Не заради бариерата, а защото мостът е прекалено тесен за трафика по него.
- Да кажем, че минаваме между две държави - членки на Шенген. Има ли все пак някаква форма на проверка?
- Проверките, които в момента се правят между Германия и Франция, са само спрямо подозрителни за полицията превозни средства. Органите на реда имат методология, с която изчисляват кой водач или автомобил е рисков. Това се отнася за единици. Много проверки могат да се правят навътре в държавата и дори трябва. Такъв пример са кантарите, които са свързани с ДАИ. Камионите могат да се мерят навсякъде другаде в държавата, но не и на границата, където се образуват опашки. Глобите могат да се връчват навсякъде, но не и на границата. Ако НАП държи да провери камион, може да го направи навсякъде, но не и на границата. Важи и за толполицията. Примерите са много. Същото очаквам да се случи и в Румъния, за да няма опашки от другата страна.
- Има ли риск проверките между България и Румъния да продължат по-дълго?
- На теория няма ограничение. 6-месечните проверки могат да се продължават за същия период отново и отново. Но историята показва, че до тази мярка се прибягва рядко и тя наистина трае 6 месеца. След терористични атаки във Франция и Белгия бе възстановен граничният контрол, но за определен период. Никой няма интерес контролът да продължава. В момента имаме нужда да пренасочим силите си на турската граница - да запазим външната граница на ЕС, а не да се пазим помежду си с Румъния. Ако един камион или кола вече е на територията на България - допусната е, проверена е, спряна е и е чакала достатъчно дълго, без значение дали това е било на Калотина, Капитан Андреево, или на Златарево с Македония - след това може да се движи свободно в шенгенското пространство.
- От София и Букурещ ли зависи колко ще продължат проверките, или и от други институции?
- Решението зависи само от държавите, между които се налага. Не може да бъде изискано, ако няма повод. Към момента няма форсмажор.
Ако български превозвачи возят стока от пристанище Пирея за клиент в Нидерландия, и Гърция, и Нидерландия имат интерес камионът да мине по-бързо и през гръцката и румънската граница. Няма таен заговор, никой не мисли допълнително условие, което да забави процеса.
- А когато и тези проверки отпаднат?
- Българите най-после ще усетим какво е да живеем в Европа. Да минеш по моста между Русе и Гюргево, ще бъде, като да минеш по моста над р. Марица в Пловдив. Никаква разлика - от единия квартал в другия. Ако нещо е по-евтино от другата страна на реката, ще можеш просто да минеш по моста, без да се съобразяваш от коя държава си. Хората на Запад живеят така от поне 30-40 г. Най-после да го направим и ние. Това коренно ще промени начина ни на живот. Остава само да наваксаме в инфраструктурата, най-после да прокопаем тунел под Шипка, така че да можем да свържем Букурещ през Русе и Велико Търново, после Казанлък, Стара Загора, Свиленград по пътя за Истанбул. Потокът на хора и стоки най-после ще се отпуши и от това само ще печелим. При това в милиони на месец за нашата икономика.
- Колко точно ще печелим? И кои бизнеси са най-облагодетелствани?
- Над 1,6 млрд. лв. годишно според докладите, които съм чел. Тук се калкулират и прогнозни данни за туристите, за стокообмена между нашите държави, който със сигурност ще се повиши и с времето ще се засилва. Хората трябва да свикнат, а бизнесът много бързо ще се адаптира. Представете си какво означава това за таксиметровите компании, които ще имат достъп до десетки хиляди нови клиенти от другата страна на границата. Отделно колко много български клиенти ще предпочетат да пътуват за туризъм, за бизнес или за друго. Така живеят хората в Германия, Испания, Португалия, Италия, Австрия. Между тези държави Шенген е имал такъв ефект, какъвто нищо друго не е имало досега. И за икономиката, и за качеството на живот, а в нашия случай и за отбраната на региона. Ако трябва да кажа колко губим, че сме извън Шенген - 200 евро на камион на ден, прекаран в чакане на граница. В България има 70 хил. лиценза за международен транспорт. Загубите се изчисляват в милиарди.
- Ще останат ли километричните опашки по границите в миналото?
- Боя се, че в началото все още ще ги има заради предполагаеми трудности в напасването на управлението на трафика между България и Румъния. Там има много тежкотоварни средства. При Русе заради по-тесния мост може да има опашки. Инфраструктурата трябва да се развие и от двете страни с допълнителни платна. Но със сигурност няма как вече да се чака по 3 дни.
- Днес ще сте на Дунав мост-2, за да обсъдите с гранични служители предстоящите промени. Какво ще им кажете?
- С представители на ЕП и на ЕК, а вероятно и на българското служебно правителство ще проверим как работят пропускателните пунктове в различни режими - на лек контрол, на по-строг контрол, и дали инфраструктурата и от двете страни е готова. Остава само седмица да подготвим организацията на движението, включително знаците трябва да се променят, за да не се налага хората да спират там, където досега е трябвало. Прави се на всички европейски граници - т.е. с Гърция и Румъния. Промени няма да има на границата с Турция, Сърбия и Северна Македония. В зависимост от инфраструктурата ограниченията на скоростта трябва да варират между 30 и 50 км/ч в началото. Вярвам, че колегите от ЕК ще имат въпроси и към граничните служители, и към областната управа, която управлява прилежащата инфраструктура. Част от колегите от ЕК са румънци. Надявам се това да помогне. Трябва да се уверим, че и двете страни са готови за огромната крачка, за която се борим 15 г.
- С какво това, че България и Румъния са външата граница на ЕС и на Шенген, ни прави по-различни от останалите? Как ни помагат за осигуряваме безопасността?
- Звездите на България се подредиха така, че можем да се превърнем в галениците на ЕС. Ние сме външна граница на съюза, на Шенген и не по-малко важно - ние сме източният фланг на НАТО, когато на 300 км от нас се води война. Това означава, че можем да поискаме неограничена подкрепа, за да охраняваме границите си. Да поискаме целеви средства, за да подготвим инфраструктурата си и отбранителните си способности, тъй като те не засягат само нас вече. Ние сме последната преграда от брега на Черно море до Амстердам за всеки, който иска да влезе. Това означава, че трябва да сме най-силната част от охраната на ЕС.
Имаме лош опит с охраната на външните граници на съюза и от другата страната - и в Италия, и в Испания имаше набези на нелегални мигранти. Сигурен съм, че ние ще се справим по-добре. Трябва да се възползваме максимално от тази ситуация и да поискаме това, което ни се полага. Не пазим само себе си, а спокойния сън на всички западноевропейци.
- Влизаме в Шенген в момент, когато редица европейски държави връщат проверките по границите си. Как виждате бъдещето на зоната за свободно пътуване?
- Такъв разказ е възможен само за хора, които не са пътували напоследък с кола през европейските граници. Връщането на пропускателния режим няма нищо общо с опашки. Да, скоростта намалява, за да се прилага контрол. Да, отбиват се коли, но те са може би 5% от целия поток - при това само подозрителните. Не се спира всяка кола, не се образуват опашки, не се налага детайлна проверка, не се налага чакане с часове.
