- Продължаващото медицинско обучение трябва да се въведе поетапно и да е задължително - медицинската наука лети с много висока скорост
- У нас се харчат много пари за лечение и малко за превенция
- Д-р Брънзалов, достатъчно подготвен ли е българският лекар, когато излиза от медицинския университет?
- Човек се учи, докато е жив! Българското образование по медицина е на добро ниво. Но нашата професия изисква постоянно надграждане по време на кариерата. Важи за всички специалности. Само няколко години след завършване знанията на медика, колкото и добри да са, вече не са напълно актуални. 5 години в медицината са много дълъг период, за да може да се почива само на стари знания. Лекарите учат цял живот. Аз съм един от тях. Медицинската наука лети с много висока скорост. Когато аз завършвах медицина, много изследвания бяха новост, например ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), който към днешна дата се възприема като рутинно изследване.
- Дайте пример за високоскоростна промяна на медицината, моля.
- COVID-19 измени скоростно и изследванията, и лекарствата, и диагностиката. Медицинската наука трябваше да напредне за броени дни, а лекарите бързо да усвоят новостите. Примерите са много.
И още - забележете в колко случаи днес се прилагат не оперативни техники, а лапароскопски.
- Кой печели най-много от продължаващото медицинско обучение (ПМО)? Лекарите или пациентите? Вие като председател на Българския лекарски съюз (БЛС) искате то да стане задължително.
- Нашата професия е двустранна. Тя е подчинена на доверието между лекар и пациент. Продължаващото обучение е ключов елемент за поддържане на квалификацията на медицинските специалисти. Когато докторът е по-висококвалифициран, печелят и двете страни. Това ще се отрази и на тежкия лекарски кадрови дефицит. Висококвалифицираният лекар реагира много по-бързо при всеки случай. Няма пациент, който, ако го попитате за продължаващото медицинско обучение да стане ли задължително – да ви каже “не”. Обществото има огромни изисквания към нашата професия.
- Къде в Европейския съюз продължаващото медицинско образование е задължително? Там здравеопазването по-добро ли е?
- Задължително е в 13 държави. Те са страните с най-много иновации в медицината, с най-рационалното използване на човешкия ресурс, те са и с най-добрите икономики - що се отнася до разходите за здравеопазване. Има страни като България с доброволно обучение. И хибридни – една част от образователните кредити са задължителни, други само пожелателни. Накрая трябва да се натрупа даден хорариум от кредити (кредитни точки). Във Франция професор по медицина, дори да е национален консултант, пак трябва на 5 години да преминава обучение, тест. Иначе му се отнема лицензът. Аз не мисля, че у нас трябва да има такива крайни мерки. Но трябва да се започне да се работи.
- Да не е драстично? Как си представяте въвеждането на задължително ПМО тогава?
- Лично си го представям така – да има първо гратисен период, колегите да са информирани за законовата промяна. Личното ми мнение е след това да се приложи за определен срок хибридният вариант на обучение. Ако имаме добри резултати, тогава е добре да се премине към задължително продължаващо медицинско обучение. Не съм любител на резките мерки. За да има такива, трябва цялото съсловие да го приеме.
- Лекарите ни са много малко и страшно заети. Възможно ли е обучението да е онлайн?
- Защо не? Имаме въведени такива платформи. Пожелателни са. Всеки лекар може да се регистрира. Дори да тества знанията си. Лекарите сме много заети, ние трябва да търсим всякакви начини обучението да се случва в удобно време и без да се ощетяват пациентите. Много колеги казват, че липсата на време е причината да не продължават с допълнителна квалификация.
Предстои да се изяснят няколко важни въпроса – кой ще финансира обученията, кой ще бъде акредитиран да ги провежда и как. Ключови са връзките между институциите и законовата уредба. Аз съм убеден, че колегите ще откликнат.
- Казвате, че ще откликнат, но колко от тях? Каква е нагласата на лекарите, може ли много от тях да се възпротивят и да не искат да учат цял живот?
- За мен е неприемливо колега да си изкара цялата кариера само с дипломата от Медицинския университет, без надграждане на знанията. Важи за всички специалности. Щом медицината се развива, и лекарят трябва да продължи обучението си.
- Споменахте проблема с финансирането. Да не се окаже, че лекарите ще бъдат задължени да си плащат задължителното обучение?
- Не бих прегърнал идеята те сами да го заплащат. Това, което ще научат, е от полза за обществото. Законово, ако нещо ще е задължително, то трябва да е и платено за обучаващия се.
- В началото на годината излезе статистика, че в ЕС смъртността от рак намалява, а при нас – обратното. На какво според вас се дължи това?
- У нас липсва силна превенция и проследяване при раковите заболявания. Преди години въведохме серия допълнителни изследвания. Те помогнаха в голяма степен за подобряване на откриваемостта. Знаете, че в последните години профилактичните прегледи включват мамография за рак на гърдата и туморен маркер за простатата. Но това не са единствените онкологични заболявания и трябва да се работи в тази насока. У нас се харчат много пари за лечение и малко за превенция.
- Изследванията за биомаркери трябва ли да се поемат от НЗОК?
- Поемането на биомаркерното тестване, което определя конкретния медикамент, подходящ за пациента, от страна на касата би означавало, че с обществени средства ще се плаща за тестове, които сега заплащат фармацевтичните фирми, за да се приложи тяхното лечение. Ако Здравната каса трябва да приеме нещо рационално, аз имам списък с предложения на колеги, които са за изследвания, които ще предотвратят развитието на заболявания.
- Много хора биха приели, че отказът на касата да плаща биомаркерите означава, че им отказвате достъп до безплатна диагностика?
- Не е вярно. Биомаркерите са тестове, те само детектират евентуално дали дадено лекарство може да бъде приемано за лечение от конкретен пациент. Не разбирам защо НЗОК ще трябва да облекчава разходите на фармаиндустрията. Изчерпателното геномно секвениране е изключително скъп тест и не е реимбурсиран никъде в Европа. Ние ли ще сме пионерите в тази област? Ако биомаркерите се поемат от НЗОК, то е редно да е от бюджета за лекарствата, но без той да нараства, а не както се предвижда - да е от перото за болнична помощ. Ако се случи, болничната помощ ще има невероятен дефицит.
- Казахте, че колегите ви изпращат предложения кои изследвания да поеме НЗОК. Кои са най-добрите идеи според вас?
- Безспорно генетичният скрининг за недоносените бебета. Генетичните изследвания струват около 2000 лв. Могат да дадат информация още при самото раждане за над 100 заболявания. Не са травматични за детето. Всички политици прегръщат детското здравеопазване и казват, че е приоритет. Е, нека да го покажем. Да направим жест към децата на страната. Ние знаем, че се залагат около 20 млн. в процедура 43 за въпросните тестове биомаркери. Според мен ще са повече от 30 млн. И какъв ще е икономическият и обществен ефект?
