Загрижени сме за неотдавнашните законодателни промени, свързани с ЛГБТ, които България въведе, коментира пред "24 часа" Валтрауд Хелър - експерт от Агенцията на ЕС за основните права (FRA) в областта на гражданското пространство и правозащитните организации
- Г-жо Хелър, какъв е основният фокус на работата на Агенцията на ЕС за основните права (FRA)?
- FRA е орган на ЕС - ние сме експертите по правата на човека в рамките на блока. Работим във всички области, свързани с човешките права, като съветваме Европейската комисия, Европарламента, Съвета и правителствата на държавите-членки как да ги прилагат.
В рамките на дейността ни работим много с гражданското общество във всички страни-членки, тъй като то е това, което помага за прилагането на правата на човека - правата на децата, правата на възрастните, борбата с дискриминацията, достъпа до правосъдие и т.н. Те гарантират, че хората имат достъп до правата си и могат да живеят добре. А преди няколко години започнахме и да проучваме предизвикателствата, пред които са изправени гражданските общества, и какво ги възпрепятства да работят в областта на човешките права. Наблюдават се четири основни области на предизвикателства. Първата е свързана с правната обстановка - какви са законите, които създават средата, в която работи гражданското общество.
Обикновено в целия ЕС свободата на сдружаване и на изразяване е гарантирана. Има закони, които могат да окажат въздействие върху гражданското общество, като законите за чуждестранните агенти или ограниченията за финансиране са едни от тях. Понякога ги определят като закони за прозрачност, но те се простират отвъд това. Понякога наблюдаваме и странични ефекти от законите за борба с тероризма или лобистките закони.
Вторият стълб е достъпът до ресурси - има ли налично финансиране за дейности в областта на правата на човека и колко е лесно или трудно да се получи достъп до него. Ако например има заклеймяване на финансирането от определен източник, това може потенциално да ограничи достъпа до него.
Третата област са заплахите и нападенията - виждаме, че в целия ЕС активистите и организациите на гражданското общество са обект на атаки - вербални както офлайн, така и онлайн, физически нападения, правни - т.нар. SLAPP (стратегически дела срещу публично участие, дела-шамари), цифрови, включително и наблюдение. Четвъртият стълб се изразява в това какъв достъп имат организациите и гражданите до вземането на решения. Тези, които са изложени на риск от изключване например имат още по-труден достъп до този процес.
Всяка година FRA изготвя доклад за гражданското пространство в ЕС, в който изтъкваме предизвикателствата. През последните години видяхме, че някои държави в ЕС са въвели закон за чуждестранните агенти - това беше Унгария през 2017 г., след това Словакия наскоро, а сега и България внесе предложение. Това може да окаже въздействие върху дейността на гражданското общество - аз бих го определила като тройно. Първото въздействие е правно и бюрократично. Организациите трябва да направят нещо, за да се съобразят с изискванията.
Вторият ефект е смразяващ, който може да породи страхове да извършват своята дейност а третият е цялостният наратив, който представя гражданското общество като т.нар. чуждестранен агент. Това е изкривена перспектива, която може да подкопае доверието на хората в гражданското общество, докато в същото време то им предоставя услуги.
Станахме свидетели на интересни ситуации в страни, където правителствата се опитват да подкопаят доверието в гражданското общество и това реално не дава резултат, защото макар понякога да има краткосрочни промени, в дългосрочен план хората разбират кой наистина им помага.
- Какви са конкретните последици от тези закони?
- Това, което виждаме, е загриженост на гражданското общество или на организациите, които са се обърнали към FRA, за да докладват за случващото се. В областите, в които са приложени такива закони, има три потенциални риска.
Първият е социален. Както казах, гражданското общество помага чрез своята дейност на много хора и също така помага на демокрацията. Така че, ако дейността им бъде заклеймена или финансирането им бъде отнето, това ще се отрази на хората, които получават тези услуги. Изглежда, че законите вредят на гражданското общество, но в крайна сметка те могат да навредят на хората.
Съществува и икономически ефект. Бизнесът изтъкна две потенциални притеснения. Едното е, че или чуждестранните дарители няма да бъдат толкова отворени и склонни да отпускат средства, или организациите в страната няма да искат повече да приемат чуждестранни дарения поради страха от заклеймяване и свързаната с него бюрокрация. Това директно означава, че ще има по-малко пари за българските граждани в услугите, които гражданското общество предоставя. Другото нещо, което бизнесът тук подчерта, е, че е загрижен за цялостната инвестиционна сфера. Чуждестранните компании може да са склонни да инвестират по-малко, защото не смятат, че това е стабилно място за инвестиции. Това би засегнало не само гражданското общество, но и икономиката като цяло.
Третият е свързан с правните въпроси. Всеки закон в която и да е държава-членка на ЕС, трябва да съответства на собствената й конституция, на правото на ЕС и на международното право. Тази проверка не се е случила по отношение на българския законопроект, защото той не е приет. Но имаме паралелен пример от Унгария - през 2017 г. законът за чуждестранните агенти беше изправен пред Съда на ЕС и той постанови, че законът не е в съответствие с правото на ЕС, по-специално не е в съответствие със свободното движение на капитал, но бяха посочени и няколко аргумента, свързани с правата на човека. Затова Унгария трябваше да отхвърли закона.
- Има ли вероятност това да се случи и с българския законопроект, защото, както споменаха някои експерти, той е дори по-агресивен от законите, които сме виждали в миналото?
- Съществуват няколко възможности. Първата е стартиране на правна процедура тук в България. Втората е ако някой иска да се предприеме оспорване на закона - било то тук в Конституционния съд, или пък в ЕСПЧ. Третият вариант, който се случи с Унгария, беше, че ЕК сама започна процедура за нарушение. От комисията се нуждаят от юридическа отправна точка - в миналото свободното движение на капитал е било класически пример за такава при законите за чуждестранните агенти.
- Преди месец ЕСПЧ осъди Русия за нейния закон за чуждестранните агенти с мотива, че той е "произволен" и създава "климат на недоверие". Ако подобно законодателство бъде прието в България, ще бъде ли и тя осъдена?
- Някой би трябвало да го внесе в Съда, за да може той да се произнесе, но в момента е рано да се каже, защото е все още законопроект.
- Има ли конкретни случаи в България, за които вашата агенция е била информирана или към които е била насочена?
- Работим с България, особено по въпросите на приобщаването на ромите. Работили сме с редица държави-членки по въпросите на равенството, насилието срещу жени, ЛГБТ общността. Ние, разбира се, сме загрижени за неотдавнашни законодателни промени, свързани с ЛГБТ, които България въведе.
Работим по всички области на правата на човека, но не и отделно с някоя конкретна държава. Разглеждаме моделите на предизвикателствата и правим сравнителни изследвания, за да видим как страните се съпоставят помежду си по отношение на законодателствата и на предизвикателствата.
- Какви групи хора са подложени на дискриминация в ЕС и как може да се реши този проблем?
- Нашата работа е да съветваме политиците и винаги го правим въз основа на доказателства, а не на ценности и морал - търсим данни и правим много изследвания. Разработихме подход, който се нарича социално-правен - тоест винаги търсим законите в сила и ги сравняваме. Но ние също така проучваме какви всъщност са преживяванията на хората, защото понякога на дадено място може да имате добри закони, но те пак не работят за хората. Това, което правим, е представително проучване на различни групи от населението, в това число например при ромите. Там виждаме продължаваща дискриминация, но също така и престъпления, породени от омраза в държавите-членки на ЕС с ромско население. Направихме и 2 проучвания за ЛГБТ хората – те бяха проведени онлайн, защото не можете да съберете ЛГБТ хора на случаен принцип, тъй като не можете да ги идентифицирате по външни белези. Там видяхме известно подобрение през годините, но не и при ромите - там няма подобрение.
Направихме и проучвания за мигрантите и техните потомци, като в различните държави-членки винаги разглеждахме най-голямата група мигранти. Всяка от тях, било то евреи, мюсюлмани и т.н., изпитва един и същ модел на предизвикателства. Общото между всички групи е, че те не съобщават какво им се случва, както и че не могат да получат достъп до правата си. Много често те не знаят, че имат права. Давам пример - някой чернокож иска да наеме апартамент и му казват: "Не искам да ти го отдам, защото си черен" - и дори понякога е толкова директно. Често хората не знаят, че това е незаконно, съответно не се оплакват и няма последствия.
- Каква е ролята на FRA по отношение на проучванията на проблемите на жените?
- Преди 10 години ние бяхме първите, които разгледаха насилието срещу жени в целия ЕС в сравнителен план. Интервюирахме лице в лице 42 000 жени в целия ЕС, като избрахме произволно възрастови групи, професии и нива на образование.
Хората бяха много шокирани от резултатите, ние също, защото нивата на насилие, които жените преживяват, бяха много по-високи, отколкото хората са предполагали, а дори и в някои страни, където това се считаше за изненада. Сега току-що повторихме изследването за втори път след 10 години, за да видим дали някои от политическите мерки, предприети междувременно, са променили нещата, но все още нямаме резултати - мисля, че ще ги получим през следващата година.
Понякога законът не е достатъчен. Това, което се е подобрило, са услугите за подкрепа на жертвите, телефонните номера за спешна помощ, информираността, кризисните центрове.
- Кои са най-важните стъпки, които ние като общество можем да предприемем, за да се справим с това, какво могат да направят и държавите-членки, за да подобрят ситуацията?
- Има различни аспекти, например правен, но от юридическа гледна точка сме напреднали много по отношение на борба с дискриминацията и престъпленията от омраза. Работим с всички държави-членки за докладването и регистрирането на престъпленията, породени от омраза. Наскоро отново събрахме представители на властта от държави-членки на ЕС, за да обсъдим как да подобрим регистрирането и докладването на престъпленията. Това невинаги е видимо, особено ако не се вгледате в техническите подробности. Става дума например за това как се попълват полицейски формуляри и какви данни се ползват за статистика. Но също така става въпрос и за изграждане на доверие с общностите, тъй като понякога те нямат доверие на полицията заради това, което им се е случило - някои например идват извън ЕС и са имали лош опит с властите.
В допълнение към закона трябва да работим и със самите общностите, за да получим тяхното доверие, а тук гражданското общество е от решаващо значение. Има нещо, наречено докладване от трета страна, така че не е нужно да докладвате на полицията, но можете да отидете при доверена НПО - докладвате там и НПО ще го анонимизира и ще го предаде на полицията. Мисля, че първите, които го направиха, бяха представители на еврейската общност в Обединеното кралство, а след това ЛТБТ общността също разработи нещо подобно.
CV
Валтрауд Хелър ръководи работата на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) в областта на гражданското пространство и правозащитните организации. Нейната експертиза включва също и развитие на гражданското общество, изграждане на мрежи, комуникация и участие и подкрепа.
Тя се присъединява към организацията предшественик на Агенцията - Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията (EUMC), през 2005 г. като служител по комуникациите, а по-късно става говорител на Агенцията. От 2014 г. до 2022 г. тя ръководи работата на FRA с гражданското общество.
Преди да се присъедини към FRA, тя е работила като комуникатор, наред с други дейности за Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и за НПО за сътрудничество за развитие. Била е също така автор на речи на европейски комисар и е работила за Wall Street Journal Europe.
Валтрауд Хелер има магистърска степен по социални и икономически науки и следдипломна квалификация по европейски изследвания от Колежа на Европа в Брюж.
