В сряда Министерството на финансите обяви, че през следващата седмица ще внесе в парламента законопроект за държавния бюджет за 2025 г. Преди това проектобюджетът ще бъде обсъден в тристранния съвет и ще бъде одобрен от служебното правителство. Това означава, че скоро ще имаме яснота за предложената финансова рамка за следващата година.
Така ще се прекрати досегашната “традиция” служебни правителства да не внасят бюджет. Според конституцията и законите единствено правителството има право да внесе бюджет в парламента – всъщност то дори е задължено да внесе закон за бюджета. Но в последните няколко години служебните правителства се въздържаха от тази стъпка
с оправданието, че управляват кратко и няма смисъл да внасят бюджет
Обаче, вече се вижда, че в последните години служебните правителства въобще не управляват кратко. Те управляват почти през цялото време и невнасянето на бюджет води до големи забавяния на финансовата рамка – през 2023 г. например държавният бюджет влезе в сила едва през август, с което
бяха надминати дори забавянията от времената на хиперинфлацията през 90-те години
Разбира се, самото внасяне на проект на бюджет не гарантира неговото навременно приемане от парламента – виждаме, че Народното събрание все още не работи пълноценно, дори няма председател и комисии. В нормални времена процедурата по обсъждане и приемане на бюджета отнема около един месец. С други думи, за да се приеме бюджет преди края на годината, депутатите
ще трябва да работят между коледните и новогодишните празници
Предстои да видим дали това ще се случи.
Във всеки случай колкото по-дълго останем без бюджет, толкова по-негативно ще се отрази това на страната. От една страна, няма как да се движат инвестиционни проекти и всичко ще спре. От друга страна, самите общини не могат да си приемат бюджетите, ако няма общодържавна финансова рамка.
От трета страна, бизнесът и домакинствата не могат да си правят сметката за годината, ако над главите им стои дамоклевият меч на очакван свръхдефицит и постоянен риск от вдигане на данъци и осигуровки. Приемане на бюджет и слагане на нещата в рамка дава яснота и възможност икономиката и инвестициите да се движат напред.
Междувременно покрай политическите спорове и дискусиите за бюджета за догодина сякаш изпуснахме една много важна новина – в началото на седмицата финансовото министерство публикува месечните данни за изпълнението на бюджета за ноември. Статистиката показва, че
данъчните приходи за първите 11 месеца на годината растат
с 11,8% - което е малко над заложената цел в бюджет 2024. В същото време растежът на разходите се успокоява.
Интересно е, че през ноември се отчита дори лек бюджетен излишък заради увеличените приходи и контрола върху разходите. Ако и през следващите няколко седмици продължат същите темпове на висока събираемост и дисциплина в разходите, бюджетът за тази година ще се вмести в трите процента ограничение на дефицита.
Какво обаче ще се случи през 2025 година с дефицита? Министерството на финансите от месеци предупреждава за дупка от 18 милиарда лева между прогнозните приходи и разходи и обещава в проектобюджета да включи мерки от 12 милиарда лева, с които дефицитът и догодина да влезе в рамките на трите процента ограничение. Все още нямаме достатъчно детайли кои точно мерки как ще се случат и колко ще допринесат, но е положително, че няма да се вдигат ставките на основните данъци и осигуровки. Данъчната стабилност е важна предпоставка за стабилно развитие на икономиката.
Най-непредсказуеми от предложените мерки са две данъчни амнистии - едната, свързана с деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки, другата - с недекларирани доходи.
Вярно е, че в България има доста укрити и недекларирани доходи и много хора вероятно търсят начин да ги легализират преди обмяната на лева с еврото. От друга страна, някои от тях може би вече са успели да го направят, например през пазара на недвижими имоти. Затова не бива да има свръхочаквания за евентуални приходи от данъчна амнистия.
Не е лошо да има план Б, ако данъчната амнистия не донесе очакваните милиардни приходи. Един голям и все още неизползван резерв е
отпушването на европейските средства,
включително планът за възстановяване. Буквално приемането на няколко закона ще задвижи процеса и България ще започне да получава средства, и най-важното - ще може бързо да ги насочи към инвестиции в реалната икономика. И тук не говорим само за прословутия втори транш от плана за възстановяване, но също така за трети транш, четвърти, пети и т.н. Получаването и инвестирането на тези средства ще помогне не само на бюджета, но и на икономиката като цяло.
От гледна точка на икономиката новините са положителни – всички прогнози за страната очакват значително ускоряване на растежа през 2025 година, което е добра новина за приходите в бюджета. Проблемът е по-скоро в другата прогноза - за ниска инфлация, което от своя страна действа в обратна посока и потиска данъчните приходи. Но все пак има потенциал и за допълнително стимулиране на приходите - както чрез повишена събираемост, така и чрез повече фокус върху инвестициите, защото знаем, че бюджетът се пълни при висока инвестиционна активност и по-силен пазар на труда.
Влизането в Шенген ще помогне,
но за да се възползваме в пълна степен от него, също ще има нужда от повече инвестиции, за да се свържем инфраструктурно със западните пазари.
На последно място, има един огромен милиарден буфер и това е прекратяване на множество антикризисни мерки за вече отминали кризи. Няма логика години след края на пандемията да плащаме за антикризисни мерки против пандемията. По същия начин щедрите енергийни помощи “на калпак” трябва да се фокусират само за домакинствата и малкия и средния бизнес. Не е разумно силно печеливши големи фирми и банки да получават енергийни помощи. Въобще, в разходната част на бюджета има доста какво да се пипне и е по-добре това да се случи, вместо при всеки повод да се дискутира вдигане на данъците.
