- Периодично вадят името ми за някакви номинации, но по-скоро искат да ме използват заради личните си интереси, а не за това, с което мога да допринеса за културата, образованието и децата.
- Фамилията Живкова винаги е помагала. Най-големият урок от дядо ми е на първо място да бъдеш родолюбец.
- С Тодор дарихме 300 изключително ценни заглавия от книгите на майка ни на Софийския университет.
- Има тенденции в модата, които не ми допадат, като унисекс, която ми се струва прекалено агресивна. Аз залагам на традиционните класически рокли и костюми.
- Г-жо Живкова, къде посрещнахте 10 ноември 1989 г. и къде сега, когато отбелязахме 35 г. от демократичните промени?
- И през 1989 година, и сега - вкъщи.
- Как ви изглежда България днес? Свърши ли най-накрая преходът - през годините неведнъж чувахме такива твърдения, но не успяхме да си подредим държавата като много от другите бивши соцстрани.
- Историците казват, че преходът е свършил, аз също мисля, че е свършил. Друг е въпросът дали сме си подредили къщичката. През годините на прехода се случиха както положителни, така и отрицателни неща. България стана член на НАТО и Европейския съюз, т.е. преминахме от една политическа и военна система към други.
Започнаха да се развиват много успешни български бизнеси, но за това бе даден старт още преди 10 ноември 1989 година, с Указ 56, който е приет още през 1987 година.
За съжаление обаче, бяха разграбени и ликвидирани много държавни предприятия, определени хора забогатяха за сметка на обедняването на голяма част от народа ни.
В момента в София и някои други големи градове се строят огромни жилищни комплекси, а същевременно по-малки градове и много села пустеят. Хората в тях нямат работа, затова идват в София, която вече е пренаселена.
Сега можем повече да пътуваме, където си поискаме по света, стига да имаме възможност за това.
За съжаление, много българи отиват да работят в чужбина и мизерстват, за да изпращат пари на семействата си.
Образованието и културата ни не са на нивото, на което бяха преди, но хубавото е, че млади хора се обръщат към учителската професия, за да помогнат на образователната система и това е така, защото заплащането е добро и сигурно.
Започнаха да се снимат нови български филми, също така много талантливи българи прославят страната по света както в културата, така и в спорта.
Всички те се борят за това въпреки ограничените средства, които се отпускат от държавните институции. Затова смятам, че има още много да се направи, за да подредим къщичката си, както други бивши социалистически страни, но това зависи от стабилността в управлението на държавата. Трябва да се мисли стратегически, а не само ден за ден, и да се разчита само на европейско финансиране.
- На вас какво ви “отне демокрацията”, както се изрази преди време бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова?
- Демокрацията ми отне спокойствието за утрешния ден. И преди имаше войни, но сега нещата са значително по-тревожни.
- Впрочем страницата с участието ви в активната политика затворена ли е? Периодично името ви се завърта за номинации в БСП, получавали ли сте оферта скоро за депутатска листа например?
- Често ми задават този въпрос. Да, името ми периодично се спряга за някакви номинации, но като че ли по-скоро искат да ме използват заради личните си интереси, а не за това с какво бих могла да допринеса, например за културата, образованието и децата, все сфери, в които съм работила.
- И остана ли политиката зад гърба ви?
- Не.
- Как ви изглежда от известната дистанция, която спазвате, вече 4-годишната политическата криза в момента? Виждате ли изход и какъв?
- Политическата криза ще се задълбочи според мен, защото днешните политици гледат само личните си интереси. Нароиха се какви ли не партии, всеки иска да е лидер, министър и т.н.
НДСВ изчезна от политическата сцена след оттеглянето на Симеон Сакскобургготски.
В БСП разцеплението не е започнало от Корнелия Нинова, то води началото си още от 90-те години, когато видни партийни членове създадоха “Евролевицата”, после “Социалдемократи”, БКП-та, АБВ, “Движение 21”, “Изправи се, БГ” и още други партии. Всички те използваха БСП като трамплин и после я напуснаха.
Повечето от тези крила са ме канили да се присъединя към тях, но аз, въпреки че не съм член на БСП, винаги съм смятала, че промените в партията трябва да се правят отвътре. Добре е, че сега се създаде ново ляво обединение - “БСП - Обединена левица”, но видяхме, че не постигнаха особено добър резултат на последните избори.
Не знам доколко ще имат по-добър резултат и на следващите избори, ако изобщо останат в този формат, ако не променят начина си на мислене и не преборят егото си.
ГЕРБ също намалиха влиянието си и се принудиха да се коалират с изчезващото СДС. И в ПП и ДБ нещата явно не вървят.
На хората им омръзна да гледат как неграмотни и алчни за власт политици се разправят по цял ден. Сядаш пред екрана, включваш си някоя от трите големи телевизии и започваш да гледаш цирк, даже не е нужно да си купуваш билети за цирк.
- Как се отрази тази криза на хората като вас, които правят реален бизнес?
- Кризата започна още с идването на COVID-19 през 2020 година. За повечето бизнеси беше много труден период. За съжаление, политическата криза също влияе на бизнеса, тъй като няма стабилно управление, а бизнесът зависи от стабилността в държавата.
Във всички сфери има недостиг на работна ръка, доходите на хората не са се увеличили, а цените на всички стоки и услуги са скочили, покупателната възможност е намаляла.
Аз лично се справям и успях да запазя бизнеса си, за да мога да вървя напред.
- Много се говори, че на следващите избори президентът Румен Радев ще се включи със свой проект, време ли е да го направи според вас?
- Личното ми мнение е, че на президента Румен Радев изобщо не му трябва да се включва със свой личен проект сега.
- Защо?
- Защото хората са гласували за него, за да е президент, и трябва да си довърши мандата. Освен това на мен ми се струва, че се спекулира по този въпрос.
- Преди дни бяхте на откриването на паметника на акад. Благовест Сендов - има ли днес политици от този ранг? След оттеглянето на старата школа какво им липсва на днешните политици?
- Първо, липсват им знания. Второ, липсва им политически опит. Трето, толеранс към другите.
За съжаление, в последните години в политиката попадат случайни хора, които нито имат биографии, нито опит, нито стаж - в политиката, нито в науката, както Сендов. Нищо! Хора, които влизат в парламента и без абсолютно никакви познания и опит искат да ръководят държавата.
- Пречи или помага фамилията Живкова днес, 35 г. след като дядо ви бе свален от първия пост?
- Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че фамилията винаги е помагала.
- Кой е най-големият урок, който научихте от него?
- На първо място да бъдеш родолюбец. Да гледаш в бъдещето и да мислиш мащабно. И когато започваш да правиш каквото и да било, свързано с развитието на страната или в дипломацията, трябва да си добре информиран, да имаш познания и визия за бъдещето, за да може да завършиш нещата, които си започнал.
- Знаят ли младите кой беше Тодор Живков, например приятелите на дъщерите ви?
- Приятелите на дъщерите ми знаят кой е Тодор Живков. В момента нямам поглед какво се изучава в училище за този период, но смятам, че интелигентните млади хора знаят кой е той.
- А те самите - вашите момичета, как го помнят? Говорите ли често за него в семейството ви?
- И двете ми дъщери го помнят, защото, докато беше жив, живееше при нас и те бяха по цял ден с него, даже са присъствали на срещите му. Често си говорим за прадядо им, те четат книги за него, също и за баба им Людмила Живкова.
- А какво знаят днешните млади за Людмила Живкова?
- За съжаление, това, което се знае днес за Людмила Живкова, е повече от жълтите вестници и книги. Но не знаят колко много четеше, колко изучаваше различните държави, с които бихме могли да имаме културни връзки и въобще взаимодействие. Подготвяше се много добре за всяка среща, която имаше. Сега, когато преглеждам от време на време нейния архив, виждам огромна кореспонденция има с всякакви личности - не само в сферата на културата, но и в сферата на образованието и на политиката. И с колко различни теми се е занимавала, винаги в полза на страната ни.
Нейна е идеята за създаването на Националното експериментално училище, днес Италиански лицей, също и на Класическата гимназия. Тя помага и за запазването на Зографския манастир в Атон. Мога още много да кажа, но в отделно интервю.
- Източната философия се припознава все повече днес, но навремето е било предизвикателство и трудно подобни идеи да се прокарат в соцдържава. Колко е мит и колко истина увлечението на майка ви по тях?
- Тя четеше много всякаква литература, имаше много богата библиотека. Изследваше връзките между различните култури. Част от книгите ѝ с Тодор дарихме преди 3 г. на СУ “Св. Климент Охридски” - около 300 заглавия. Сред тях има изключително ценни книги, като например поредицата “Културното наследство на Индия”, “Символите на юдеизма”, 50-те тома “Свещените книги на Изтока”. Дарихме ги на университета, защото в него много преподаватели, студенти, изследователи биха могли да се възползват от тези книги за своите изследвания.
- Кои са най-ярките ви моменти заедно с майка ви?
- Много ярки моменти съм имала с майка ми като дете. Посещавали сме заедно много различни събития както в България, така и в чужбина. Например Международния балетен конкурс във Варна, Асамблея “Знаме на мира” и участията ми в самата асамблея, с много културни дейци се запознах покрай нея.
- А има ли нещо, което сте пренесли от отношенията си с нея към тези с дъщерите ви? Или пък сте внимавали да не повторите някоя грешка?
- Да, може би има. Старала съм се да бъда максимално време с дъщерите си. Майка ми беше много заета, но отделяше и доста време за нас в почивните дни и вечерите. За съжаление, и аз бях много заета, докато бях народен представител 8 години. Пътувах много по линия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и като докладчик за Азербайджан. Това, разбира се, те откъсва малко повече от децата, но съм се старала винаги да бъда с тях и когато са имали нужда, да им помагам и да ги напътствам.
- С какво се занимават те сега?
- Людмила се занимава с интериорен дизайн, прави проекти за обзавеждане, проектира и мебели. Андреа работи в сферата на модата и на графичния дизайн.
- И двете ли живеят в България?
- Да.
- Гордеете ли се, че и двете имат досег с модата и са ви наследили?
- Да.
- Какво бъдеще си представяте за своите деца? Трябва ли поколението на техните родители (вашето) да им се извини за нещо след тези 35 години?
- Труден въпрос в днешно време. Бих искала децата ми да живеят в един по-хубав и стабилен свят.
Смятам, че съм възпитала добри деца, които ще се оправят в този живот.
- Във времена на войни и напрежение по света учудващо луксът в модата не отстъпва като световен тредн. Вие какви модни тенденции бихте откроили?
- Тенденциите са повече на стрийт модата, не се залага вече на висшата мода в истинския ѝ смисъл. Търси се по-практичното, но и елегантно. Разбира се, има някои тенденции, които не ми допадат - като унисекс модата, която ми се струва прекалено агресивна. Доста дизайнери вече започват да залагат на нея, но аз запазвам традиционната линия.
- Как екологичното мислене, което навлиза все повече с новото поколение, променя модата?
- Има екологични материи, но те са доста ограничени за работа - и цветово, и стилово.
- Вие подготвяте ли нова колекция? Последното ви ревю май беше миналата година?
- Да, правих ревю миналата година в Казанлък на фестивала “Царица Роза”, изработих и роклите на царицата и нейните подгласнички.
Готвя нова колекция за пролетта. Ще заложа пак на традиционните класически летни, ефирни рокли, които винаги се търсят, но и на костюмите, които в последните години се върнаха на мода, а и те са ми силата. Модерни са едноредни и двуредни с панталони в различни цветове.
Продаваме много онлайн и така обхващаме и външния пазар. Работя и по проекти за корпоративни облекла.
Визитка
Евгения Живкова е моден дизайнер и политик.
Дъщеря е на Людмила Живкова и Любомир Стойчев. След смъртта на майка ѝ е осиновена от дядо си Тодор Живков. Като по-голяма го придружава на официални срещи и визити в ролята на първа дама.
През 1991 г. създава модна къща "Жени Стил". През 1999 г. учредява фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" и възстановява асамблея "Знаме на мира".
Депутат от Коалиция за България в 39-ото и 40-ото НС от гражданската квота.
