Известният кулинар и водещ събра най-добрите
участници и рецепти от “Черешката на тортата” в книга
Още акценти от интервюто:
- Добрият домакин готви това, което обича и смята, че ще направи най-добре. Трябва да има ясна концепция и визия за храната
- Преди да поднесеш ястието на клиента или на госта си, първо трябва да си го опитал. Тогава няма грешка
- Ясни визии и приоритети - кое е важно, кое може да променим и кое е дългосрочно и краткосрочно, са правилната подредба на държавата
- Шеф Манчев, събирате рецепти за вкусни ястия, лични истории и интервюта със звездите от кулинарното риалити в книгата “Черешките от Черешката на тортата”, за която казвате, че е ваша мечта. Защо?
- Много отдавна искам да издам тази книга, защото написаното остава. Включени са рецептите, които известните са готвили при нас, някои са много добри и зрителите и феновете на предаването са искали някъде да ги намират, затова решихме да направим книга.
- Какви са рецептите, които са включени?
- Много са различни, разнообразни, вкусни. Има интересни истории към тях за участниците, например за миналото им, за техните баби и рецептите, които са научили от тях.
- Как подготвихте тези истории - само това, което са разказвали в предаването, или допълнително им задавахте въпроси?
- Направихме интервюта, в които питахме всеки от тях как е участвал в “Черешката на тортата”, как приготвя храната, каква история има.
- Кои са участниците, които са заслужили да бъдат в книгата?
- Левон Хампарцумян, Катето Евро, Мирослав Ненков, Богдана Трифонова, Ваня Щерева, която прекрасно готви, Васил Петров, който направи страхотна вечеря в Родопите.
Не е важно само да готвиш, важно е как посрещаш гостите и какво отношение имаш към храната
Колко си гостоприемен - какво даваш на гостите, колко душа влагаш в цялото представяне. Георги Бърдаров също, Жоро Милков, Деси Стоянова.
- Как избрахте точно тях?
- Те са 36 и съм кръстил книгата том 1, като са избрани някои от спечелилите в предаването, както и хора, които мен са ме вдъхновявали. Не всички са печелили, но са имали много хубави рецепти, направили са едно прекрасно изживяване на самата вечеря.
- Защо точно 36, има ли някаква символика в това число?
- Не, даже в началото исках да са повече, но книгата стана много голяма и се спряхме на 36. След това ще направя том 2, том 3 и т.н. Предаването продължава, започваме да снимаме новия сезон. Който покаже прекрасни рецепти и вечери, би могъл да влезе в книгата.
Като мой партньор и със специалната подкрепа на “Лидл”, книгата ексклузивно ще се продава първо там от 4 ноември до края на декември.
- Журналистът от “24 часа” Георги Милков е участвал няколко пъти в “Черешката на тортата”, как се представя, с какво се отличава?
- Той е прекрасен човек, много е добър и много го уважавам. Той например приготви салата витамина, неговите яйца също са много хубави, печената тиква с канела е добра. Неща, които той обича, умее да ги прави и ги вкарва във вечерята. Не е задължително да е храна, която да е скъпа, но да е вкусна.
Затова той прави това, което може, и то по най-добрия начин.
- Това значи ли, че добрият домакин приготвя неща, които харесва?
- Добрият домакин готви това, което обича, което смята, че ще направи най-добре. А този, който иска да се покаже, приготвя храна, която не чувства, не я усеща.
- Кои се справят по-добре - жените или мъжете?
- Няма такова съревнование. Има човек, който обича да готви, да посреща гости, и такъв, който не приема храната по този начин. Това е въпрос на личен вътрешен душевен комфорт по начина, по който представяш храната.
- Какво е важно, за да си добър домакин?
- В книгата съм описал точно какво е важно, как се печели самото предаване и как всеки може да бъде “черешката на тортата” у дома, като посреща гостите си.
- Какви грешки обаче не трябва да се допускат?
- Едно от основните неща е, че човек трябва да познава продуктите и да ги съчетава, да спазва и сезонността. Това е изключително важно, както и да има конкретика в менюто. Домакинът трябва да има визия за храна и да я усеща.
- Неведнъж сте признавали, че понякога сте по-остър с участниците. Имало ли е такива, които са ви били обидени, или повечето приемат критиката като градивна?
- Винаги съм се стремял да е градивна. Имало е неща, които съм критикувал, бил съм остър, но съм се стремял да помогна и на зрителите, и на участниците. Критикувал съм да не повтарят продуктите в предястието с това в основното.
- Какво отличава тези участници, които са се справили много добре? С какви качества са те?
- Всеки човек е различен и всеки по различен начин усеща храната. Храната е чувство. Не може да се обединят качествата им.
- А какви са били грешките на тези, които не са се представили впечатляващо?
- Правят меню, в което започват с традиционна българска или италианска салата, а след това предлагат азиатска храна.
А всъщност едно балансирано меню трябва да има ясна концепция. Грешката винаги се вижда
Трябва да има ясна структура - това е разликата между професионалното и любителското готвене.
- В книгата има включено специално меню, какво е то?
- Това е мое меню, което аз усещам, чувствам, така читателите ще могат да видят моята визия за храната. Ще видят какво аз ще приготвя, ако съм участник в “Черешката”. Има няколко рецепти и една емблематична - десерт “Черешката на тортата”.
- 14 години предаването е в ефир. Как се променя за тези години?
- Това е едно от най-старите и най-гледаните кулинарни предавания. Променя се през годините, защото хората израстват, те също се променят, осъзнават много неща. Готвили са преди 15 години едно, натрупали са опит, пътували са, сега готвят нещо съвсем различно.
Всеки ден се променяме, с храната е по същия начин и имаме различно усещане към нея
Храната ни кара да имаме спомени, изживяване.
- Освен храната участниците предлагат и изненади. Важни ли са те за доброто домакинстване и посрещане на гостите?
- Това е цялата вечеря. Както вече казах, Васил Петров направи прекрасна вечеря, той не е кулинар, прекрасен певец е, но има отношение към хората. Дава това отношение към самите гости. Начинът, по който ги посреща, независимо, че не е кулинар. Поднесе прекрасна вечеря с изживяване. Като отидеш на ресторант, може да те разочарова и да те впечатли, но може и да ти даде друга визия за живота. Всичко е въпрос на вътрешно усещане - как човек живее, как вижда света.
- В другото предаване, което водите - “Кошмари в кухнята”, вие често сте и психолог за участниците. Кое е по-трудно в такива ситуации - да спасите ресторанта или да убедите хората, които работят в него, да останат?
- В бизнеса е така. Предаването, от една страна, е социално, от друга, е психологическо, а от трета, е свързано с бизнес. Има всички елементи. Всъщност ти помагаш на човек, който е стигнал до някаква дупка, до път, който трябва да се промени. В момента правим нов сезон и е изключителен интересен, постоянно набираме нови участници.
Човек, за да може да управлява какъвто
и да е бизнес, трябва да е и психолог
- На вас самия случва ли ви се да сгрешите рецепта?
- Случвало ми се е, разбира се. Въпросът е обаче, преди да поднесеш ястието на клиента или на госта си, първо да си го опитал. Тогава няма грешка. За всяко едно нещо трябва всъщност да е така. Ако правим бизнес план, трябва преди това да е разписан, бюджетът да е одобрен. С ястието е по същия начин. Защото много хора се стараят да правят импровизация, но тя винаги носи със себе си грешки. Има и добри импровизатори, но невинаги се получава и при тях.
- През лятото “24 часа” направи анкета сред читателите кои са най-вкусните български ястия. Отговорите в топ 3 са баница, агнешко и салата с розов домат. Кои се нареждат обаче във вашата класация?
- Тези три неща са много вкусни за всички българи, всички ги обичат. Бих добавил,
че 60-70% от хората
тук обичат
шкембе чорба
Розовият домат е феноменален, специален сорт, който расте само при нас. Най-лошото е, че му е много къс сезонът - само два-три месеца.
- Мина една седмица от изборите. Ако политиката ни беше ресторант, какво щеше да е състоянието му? Какво щеше да предлага и какво трябва да се направи, за да се подобри?
- Всичко е въпрос на управление. Държавата ни е като ресторант, това зависи от хората. Затова съществува и “Кошмари в кухнята”, когато стигнеш до един катарзис. Тоест държавата ни в момента трябва да се подреди правилно. Спрямо стандартите, спрямо амбицията, която имаме, спрямо визията къде искаме да стигнем.
Така се създава и ресторантът. Много от кошмарите ни в ресторантите стигат до този проблем. За да го няма,
човек трябва да е визионер, да
работи по стандарти, да има ясна
визия къде иска да
стигне, какво иска да промени
и кое е основното меню, което трябва да се промени, за да тръгне в правилната посока. А ние в момента сме за предаване “Кошмари в България”. Единственият начин хората да променят нещо е да гласуват, да изказват собственото си мнение и да го отстояват. Трябва да влезем в правилната подредба на самата държава, с ясни визии и приоритети - кое е важно за нас, кое може да променим и кое е дългосрочно и краткосрочно. Системите, които са в държавата - образование, здравеопазване, енергетика, съдебна система, трябва час по-скоро да се променят, за да тръгнат нещата в правилната посока.
По същия начин е и в ресторантите, в хотелите - какво е менюто, какъв е екипът, кой работи, какво иска да постигне, до каква целева група и какво ще донесе като добавена стойност на хората.
