Христо Георгиев е на 33 години и е пожарникар в Мадрид. Завършил е инженерна специалност, но избира професията на пожарникар. Интересно е да се отбележи, че Испания е много по-голяма от България, но изгорелите площи са по-малко.
- Какъв е авторитетът на пожарникарската професия в Испания? В САЩ например тя е с най-висок престиж.
- Не мисля, че в Испания пожарникарската професия се нуждае от обществена класация и едва ли някой се интересува от това. За пожарникарите е призвание, за хората – спасение.
- Завършили сте висше образование с инженерна специалност. Защо избрахте пожарната?
- Харесах професията и ползите, които носи за хората. Пожарите носят унищожение, а нашата професия е да спасяваме и хора, и имоти, и живот и това винаги е удовлетворяващо.
- Какъв е интересът към професията на пожарникаря в Испания?
- В Мадрид, където съм пожарникар, конкурси за нови места се обявяват веднъж на две години. За 100-тина места се кандидатират около 2 000 души. Всички са длъжни да покрият нормативите за физическа издръжливост, но се държат и изпити по конспект, предоставен от службата. Така че държим теоретичен изпит с много юридически въпроси, практически, който е
в няколко етапа: тичане, катерене по въже, плуване, вдигане на щанги, шофиране на камион, оказване на първа помощ
и накрая са обширни изследвания за здравословно състояние. След като станеш част от пожарната, всяка година преминаваш опреснителен курс.
- Чух, че е много трудно да бъдете пожарникар с чуждоземна фамилия. По-трудно ли беше за вас?
- Готвих се така, че да заслужа място в пожарната – статистически да съм първи сред 20 конкуренти. Учех, тренирах и знаех какъв е залогът.
- Колко години е трудовият стаж за работещите в пожарната?
- Още ми е рано да мисля за пенсия, но знам, че мои колеги се пенсионират на 59 години. Някои от тях остават в професията като инструктори – опитът им е безценен.
- Жените, които работят в пожарната в Испания, трябва ли да покриват същите критерии като мъжете?
- Физическите изисквания са абсолютно същите като при мъжете. От тях се очаква същото усилие, реакция и способност за работа под стрес, както и от мъжете. В моята пожарна бригада работи само една жена, а за цял Мадрид мисля, че са десетина. Но тук въпросът не опира до сила и физически капацитет, а до философия. Жената-пожарникар-майка е наясно, че при следващ тежък случай детето може да остане сираче. В ежедневието е от ключова важност подкрепата от семейството, защото и по свой начин те участват в професията.
- Какво е теглото на специализираното ви облекло?
- Най-тежко е това за влизане в запалени сгради – около 20 кг. Отделно са инструментите, които носим.
- В очите на хората най-романтичната част от професията ви е именно спасяването на животни.
- Имаме клетки, мрежи, кошници, кепове, примки, ръкавици – зависи какво животно спасяваме. Вадили сме кучета от кладенци, гонили сме домашни птички, качвали сме се до високи клони за котета, животни може да са заклещени. И на нас ни е хубаво, когато изплашена и разтреперана животинка е отново в ръцете на разтревожените стопани. Най-често
животните разбират, че ги спасяваме,
и понякога, противно на природата си, са кротки и търпеливи. Хората ни викат за помощ, защото често за обикновен човек рискът е непосилен, а ние можем да гарантираме безопасността си.
- С какъв вид техника разполага пожарната служба в Испания – какъв вид са специализираните автомобили и летателните средства?
- Оборудвани сме с различни видове автомобили: имаме 4х4 за пожари в горите, за катастрофи с коли, някои са със стълби, които се разтягат до 30 метра. Отделно притежаваме спасителни лодки за наводнения, за операции в реки или други водоеми, както и хеликоптери. Разчитаме и на самолети, но те са собственост на ВВС и не са част от пожарната.
На техника от военните разчитаме, ако става дума за взривове
и мястото трябва да бъде доближено. Когато се налага, работим съвместно.
- Как пожарната в Испания работи с доброволци и какво обучение преминават доброволците?
- В пожарната в Испания нямаме доброволци и не работим с такива. Доброволчески отряди се формират в много села, но нещата, които могат те да направят, са твърде ограничени, защото нямат сигурност за участие в гасене на пожари, нито обучението, нито техниката. Навлизането им в зона на пожар за нас означава да следим за още потенциални жертви. Те могат да помагат в безопасната зона на хора, които не могат да се справят сами с евакуация, например, те могат да освободят животни; доброволците са полезни за другите хора в много насоки, но не и за пожарникарите.
Доброволците не може и не бива да влизат на тежкия терен, където работят пожарникарите – най-вероятно е те да пострадат, а може и да загинат.
- Участвате ли в евакуации?
- Естествено! Евакуационните операции може да са много разнообразни – от това да извеждаме хора от горящо здание, през помощ за организация на хора от населено място, качване на превозни средства, които отвеждат хората към безопасна локация, изтегляне от наводнени жилища. Всичко зависи от това в кой етап от кризата сме на място, кой ръководи цялата операция и се подчиняваме на заповедите, които отразяват конкретната необходимост.
- Пожарната в Испания влиза ли в училищата, за да възпитава децата на безопасност и правила, които да намаляват пожароопасните ситуации?
- Това е част от социалната ни отговорност. Отиваме при учениците в училище, те идват при нас в пожарната. Учим ги на правила, на отговорно поведение, обясняваме колко големи са опасностите, когато не мислят за последствията. Децата обичат да слагат каските, да държат маркучите, да обуват ботушите. Винаги са много респектирани колко са тежки и че отстрани е красиво, но май е трудно. За различни възрасти показваме различни филмчета. Всички деца харесват пожарникарите и на това разчитаме, за да въздействаме позитивно, да ги приобщим към каузата за безопасността.
В периоди, когато общата пожарна опасност се повишава, пожарникарите участват в тв предавания, постоянно публикуват призиви в социалните мрежи.
- Колко често големи пожари се дължат на обикновена човешка глупост и безотговорност?
- Повече от 95% от пожарите са дело на хората и понякога стават случайно, от инцидент, понякога от незнание, но повечето започват с някакъв умисъл и затова въпреки кампаниите и призивите пожарникарите не оставаме без работа.
- Кои боклуци, изхвърлени от хората, са най-пожароопасни?
- Стъклените бутилки и парчета от стъклени бутилки. Категорично. Само пречупената светлина, преминала през обло парче на счупена бутилка може да изгори една планина.
Започва тихо, невидимо, с малко тлеене, а после загиват дърветата,
земята, насекомите, дивите животни, птиците, изгарят домове, домашни животни. На всеки бих казал: Съберете си боклуците! Няма да знаете, че вашата бутилка е причина за пожар, но ако не оставите нищо след себе си, никога няма да бъдете причина!
- Испания е сред държавите, които започват да изпитват недостиг на вода. Какви са практиките за работа, ако попаднете на място без вода?
- Ако сме на място без вода, пристигат специални камиони с огромен капацитет за вода, те зареждат от най-близкото място и се връщат да заредят пожарните камиони, които атакуват огъня. Така, докато от специализираните камиони пръскаме вода и се борим с огъня, свръхголемият камион резервоар зарежда наново и пак се връща. Друг начин няма.
- Колко силно е другарството в пожарната и споделяте ли време с колегите, когато само отдъхвате?
- Другарството е много важно – закусваме, обядваме, вечеряме заедно, тренираме заедно, това ни прави много близки, познаваме емоциите си, знаем кой в какво състояние е, знаем кой какво и как умее. Цял организъм сме, когато сме на пожар, всеки от нас знае, че има гръб.
