Смисълът на матурата по български език
и литература след 7-ми клас, е да се види какво те са научили и разбрали от своите учители, но и какво са готови да приложат
НВО не е НВО. Еднаквата абревиатура може да е подвеждаща, но не аз съм измислила абревиатурите. Та няма да си говорим за филми, а за националното външно оценяване, равнозначно на матура за седмокласниците.
Колко матури има в българските училища и колко са целесъобразни - решава Министерството на образованието и науката. Чува се, че оценяването в 4-и клас ще отпадне, та май ще останат само две, тоест може да наричаме НВО-то за 7-и клас
“малката матура”
Тъй или иначе това е изпит, на който учениците да покажат своите знания относно наученото през годините на основно обучение 5-и - 7-и клас. Тоест периодът, в който те започват да изучават повече и по-сложни предмети с различни учители и различна степен на трудност, което определя техните предпочитания към различните науки и желанието да се занимават с определена насоченост в по-нататъшното си развитие.
Задължителна се явява матурата по БЕЛ (български език и литература), защото към каквото и да се устремиш в реализацията си, на родния език трябва да го правиш, спазвайки всичките му граматически правила и познаване на точните изразни средства. Моделите за провеждане на този изпит са дело на министерството, всяка година се качват на страницата, достъпни са за всички, надлежно са обяснени целите и задачите, според съответната наредбата, с член и алинея. Аз лично малко се полутах между диагностиката на индивидуалния напредък и на образователните потребности на учениците, мониторинга на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване на качеството на образованието, установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по български език и литература, определени в учебната програма за съответния клас, установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението в края на прогимназиалния етап по български език и литература, определени в държавния образователен стандарт за общо образователна подготовка; та до използване на резултатите от НВО по български език и литература като балообразуващ елемент при приемането на ученици в VIII клас.
На какво са научени нашите деца от своите учители и какво са разбрали, запомнили и готови да приложат - това е смисълът.
Системата от задачи и по български език, и по литература, естествено, се определя от задължителното учебно съдържание за трите години 5-и, 6-и и 7-и клас. Всяка година върху различни произведения, иначе не само че не е интересно, но не е и полезно. Тази година се падна учениците да разсъждават върху изречението “Селянката се окахъри, да имаше криле, щеше да го вземе и да хвръкне с него” от разказа “Една българка” на Иван Вазов. Разказ, който най-малкото отдавна е в учебните програми и май, слава богу, ще си остане. Колкото и уж вехт, неразбиран и ненужен да е Патриархът на българската литература, както смятат все по-голяма част от българските учители.
Времена се сменят, учебни програми и системи търпят промени,
“Паисиевите кандила” мъждукат за сметка на фойерверките
или на блуждаещите огньове на св. Елм. Та “Една българка” би трябвало да е благодатна основа за разсъждение, още повече че се изисква в три-четири изречения да споделиш впечатлението, което оставя у читателя изречението на Вазов. Свои изречения, изразяващи собствените размисли. Лесно, ако си чел разказа и си внимавал в час. Ще видим резултатите.
Другата задължителна задача е дидактическа, предполагаща творчески интерпретации. Тя гласи: Прочетете текста (неизучавана художествена творба) и напишете подробен преразказ от името на неутрален разказвач/ от името на посочен герой.
Текстът, който трябваше да преразказват тазгодишните ученици, е разказът “Изборът” на Кристин Димитрова. Подчертано бе, че творбата е написана специално за изпита.
Кристин Димитрова е автор, доказал се и в поезията, и в прозата, и в превода, един достоен и талантлив съвременен писател.
Разказът е “пипнал” болното място на много деца,
чиито родители са икономически емигранти, принудени от обстоятелствата да са далеч.
Преди време правихме една тъжна равносметка за така наречените вайбър деца, отглеждани от родителите на родителите си, виждайки собствените си майки и бащи най-често през камерата на телефона и веднъж годишно на живо през ваканцията.
Разказът е качен на сайта на МОН, всеки може да го прочете. Темата е много добре защитена - защото не само на 14 години, а през целия си живот човек трябва да избира между не толкова привлекателната истина и лъскавата лъжа, представяща те в измислена светлина, да решиш (цит.) какво да запазиш: лъжата или приятелката си.
Да, определено има възможност за разсъждения в правилната посока, защото седмокласниците тепърва ще бъдат поставени пред такива, а и по-страшни и отговорни избори. Дано се справят с оценка сега и дано се справят крачка след крачка по пътя си в бъдеще време.
Защото животът не е филм с романтични моменти, красиви пейзажи и луксозни хотели, в който на главните герои се случват чудеса и всяка ситуация, колкото и да е трудна, завършва с тържествуващ хепиенд.
Животът е да се потрудиш,
да си заслужиш оценката от външните фактори, без да забравяш нито за миг, че този живот си е твоят и зависи от знанието, силите и възможностите ти да се справяш със ситуациите и да вървиш напред. Единствената прилика между Националното Външно Оценяване и Home Box Office е, че изборът е единствено личен. Но разликите са... ами разсъждавайте, де!
