Ако ви поканят, влизайте! – казал Елцин на Виденов
Тези дни отбелязахме две велики партньорски дати: навършиха се 75 години от раждането на НАТО, както и 20 години от подслоняването на България под неговото крило от стомана.
Някои обаче не са доволни, че по вина на международното положение пак се оказахме враг на Русия. На тях ще препоръчам един разказ на добре известния у нас генерал Леонид Решетников в ютюб:
“През 1996 г., когато Жан Виденов дойде тук, той каза на Елцин: “Борис Николаевич, ние не трябва да прекъсваме икономическите връзки. Подкрепете ни, ние няма да влезем в НАТО!”. На което Елцин отговори: “Ние нямаме намерение заради вас да се караме със Запада. Ако ви канят в НАТО – влизайте. Ние самите скоро ще влезем в НАТО”. (https://www.youtube.com/watch?v=ut66PyKVcpE)
Както е известно, Жан Виденов е съветски възпитаник, завършил е престижния институт МГИМО в Москва. Представете си колко е бил шокиран от думите на Елцин - все едно баща ти се връща от командировка със сменен пол, рокля, червило, високи токчета и цици!
Подобен и още по-голям шок ще преживее българският народ,
ако още през лятото или наесен се окажем в истинска война с Русия.
А това е доста вероятно. Откогато френският президент Макрон взе да се кани да изпрати официални френски войски в Одеса, войната изглежда в кърпа вързана.
Тези уж ограничени намеси винаги ескалират като горски пожар. Рано или късно ще ни помолят да изпратим и ние някакви нещастни “рейнджъри” за оръдеен тор или може би да включим чисто новите F-16 в боя, а поредната сглобка ще козирува и ще каже: “Тъй вярно!”. И така, от тъй вярно на тъй вярно, нищо чудно да си докараме някоя атомна бомба на главата.
Уви, по-голямата част от населението ни все още са нереформирани русофили и те не може да не възроптаят подмолно. Според мен това е една от причините за падането на сглобката, за която никой не говори. Но представете си какво ще настъпи, ако се окажем в истинска война с Русия – късане на ризи в алтернативни студия, патриотични демонстрации, масова депресия и дори спад на сексуалната активност. И без това сме в демографска катастрофа.
Затова според мен задача №1 на временното правителство е да предприеме
изпреварваща психоисторическа терапия
Утре ще е късно. Още преди да е започнала войната, българинът трябва да бъде освободен от комплекса за каквато и да било вина пред братята освободители. Русофилът трябва да проумее, че самата Русия на олигарсите ни вкара във война с Русия.
Самата Москва ни накара да влезем в НАТО, и то с ритници. Както личи от спомена на Решетников, става дума за конкретни указания към българския елит в онази епоха. Разбира се, главният изпълнител на указанията в началото беше Андрей Луканов, но хората около Виденов го смятаха за американски агент и вероятно затова го убиха, ако са го убили те. Все пак това бе основната версия, която бе потвърдена на първо четене в съда. Спокойно може да се каже, че Луканов стана курбан на българо-съветската дружба.
Какви ли ги е мислил Кремъл тогава?
Защо ни е тласкал в ръцете на своя изконен враг? В книгата си “Постимпериум” известният политолог Дмитрий Тренин твърди, че Елцин е очаквал Русия да бъде приета дори преди Полша, Унгария и Чехия и така да запази ролята си на регионален хегемон в постсъветското пространство.
Дявол знае какви други фантасмагории са се въртели в пиянската му глава, но те не принадлежаха на самия него, а на цялата нова руска олигархия. Те вероятно очакваха, че Чичо Сам ще ги назначи за шефове на цялата постсъветска география, както турският султан е назначавал васалните князе за санджак бейове.
Тези хора забогатяваха със скоростта на светлината, харчеха си парите на Запад и вече се изживяваха като английски лордове. Днешният стопанин на Кремъл в началото се опита да следва същите мечти, но някъде между 2005 и 2009 г. след серия разочарования започна обратния завой. Според мен тогава Чичо Сам направи огромна грешка – ако наистина бе вкарал Русия и в НАТО, и в ЕС, ако бе взел пример от Отоманската империя, досега Русия щеше да се е разпаднала изотвътре, а безкрайните ѝ природни богатства щяха да са в ръцете на международните картели.
Нищо не размеква руската бдителност повече от западната прегръдка. И нищо не може да я изправи нащрек, както западната заплаха.
Уви, НАТО така и не разбра руската душа. С разширяването си то я стресна, уплаши и събуди заспалата мечка. Как се случи това – препоръчвам на читателя чудесната книга “Голямата заблуда” от Джон Миършаймър, може би най-нашумелия в момента американски експерт по международни отношения. Той е радикално различен от детските приказки, с които ни мътят главите през последните 20-30 години.
Минавайки от опорките на международния либерализъм към суровите факти на Миършаймър,
човек има усещането, че сменя “Мечо Пух” с “Братя Карамазови”
Но ако авторът на същите мисли беше българин, той веднага щеше да е обявен за агент на Путин и четирихилядник. Щяха даже да го цапардосат с една мярка за неотклонение. Но проф. Миършаймър е уважаван американски патриот, възпитаник на военната академия “Уестпойнт” и бивш военен, преподавател в Чикагския университет и дежурен лектор на всички международни конференции.
Школата на реализма в международните отношения, представител на която е Миършаймър, вероятно ще се завърне на власт в САЩ след десетина месеца. Причината е, че либерализмът вече докара международното положение до кривата круша и дори до ръба на ядрената война.
Но пак повтарям – ние тук на никого не дължим извинение.
Сега много интелигентни хора у нас са под влиянието на някаква геополитическа религия – я на руснака Дугин, я на Бжежински или Хънтингтън. А най-заблудени са фанатизираните либерали от седмия ден. Зад всяка от тези религии стои стремежът за власт над други народи. Уви,
никой още не е написал учебник по геополитика на малката държава,
която дори не разполага с армия. Затова аз ще обобщя теорията на малката държава с думи прости - не се изхвърляй, не се престаравай и най-вече избягвай всички думи с окончание на “изъм”.
