Младите юристи не бива да се отказват и да смятат, че всичко е предопределено
Съдебната система в момента е раздирана от скандали заради подозренията, че магистрати са участвали в кръгове около покойния вече Мартин Божанов-Нотариуса и бившия следовател Петьо Петров-Пепи Еврото. Въпреки съмненията, подозренията, периодичните конфликти, които избухват в нея, съдът, прокуратурата и следствието привличат стотици юристи, които се явяват на конкурсите, които обявява ВСС. "24 часа" попита млади магистрати какво ги е привлякло в тази професия и как на тях им се отразява случващото се. Ето мнението на един от тях.
Съдия Радослава Качерилска правораздава в Софийския районен съд. Като младши съдия в Софийския градски съд беше в състава, който гледа делото срещу Октай Енимехмедов, осъден за атентата срещу почетния председател на ДПС Ахмед Доган. След пет отвода на съдии тя беше първият, който не се отказа да встъпи в делото срещу прокурорския син Васил Михайлов, но заради 10-месечно обучение в Съда по правата на човека в Страсбург не довърши процеса.
- Съдия Качерилска, наскоро се завърнахте от ЕСПЧ, били сте и на специализация в САЩ. Има ли разлика в отношението към магистратите там и у нас?
- Огромна. В САЩ съм била във федерален съд и в съд във Вашингтон. Щатският донякъде наподобява нашия, през него минава върволица от хора, но във федералния всичко е много по-тежко, по церемониално. Отношението обаче е коренно различно от това у нас.
Там да си магистрат се приема,
че си изключително морален,
дори специален човек
От една страна, самите те са успели да го извоюват, да се докажат, но от друга - обществото има голям респект не само към съдии и прокурори, но и към адвокатите. Защото са хора, които отговарят на високи морални, нравствени, етични стандарти. Но у нас коя професия се ползва с уважение? Има ли уважение към учителите, към лекарите, към полицаите, към журналистите, към политиците? А неуважението е проблем, който води след себе си и много други. Защото, когато дойдеш в съдебната зала и не уважаваш хората в нея - съдии и прокурори, е много по-лесно да лъжеш, да манипулираш, да пропуснеш заседанието просто защото си имал по-важна работа. И после се чудим защо имало бавно правосъдие.
С колеги сме говорили дали не е полезно в гимназиите младежите да се обучават, че явяването в съда е задължително, че когато се види престъпление, трябва да се съобщи.
Но въпросът не е само как се прави правосъдието, но и как изглежда отвън. Защото може и да сме перфектни, но когато хората разбират за магистратите само покрай Мартин Нотариуса и делата с проблеми, няма как да ни уважават.
- Как се отразяват на системата скандалите и разкритията покрай “Осемтте джуджета”, Нотариуса?
- Имам приятели и в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура и виждам, че наистина скандалите им се отразяват. И то не само на един конкретен човек, а на много от тях. Виждаш ги един ден нервни, притеснени, разочаровани, чувстват се използвани.
Много е неприятно и грозно да мислиш за това вместо за делата си. За мой късмет, в съда не е така. Поне аз и колегите ми не сме усещали натиск.
Никой не си е позволил да дойде,
да ми се обади, да каже -
направи това, защо не
направиш онова,
не искаш ли еди-какво си
Може би при някои се е случвало, но не е масова практика. Огромната част от делата вървят рутинно, нормално. Дори медийните.
- Труден ли е пътят до съдийската тога?
- Правото е вълнуваща наука, страшно интересна, на практика с него може да се работи почти всичко. Завърших сред първите петима във випуска. След това 6 месеца бях на юридически стаж за придобиване на правоспособност. Използвах времето пълноценно. При предишните правила по време на стажа се минаваше през съда, прокуратурата, адвокатска и нотариална кантора и т.н. Сега не е така.
Два месеца е задължителният стаж, а следващите четири юристът може да си избере дали да бъде в кантора, или в съда например. Държавният стаж беше първият ми истински досег със съда. По време на стажа посещавахме заседанията по делото “Соло”.
И досега помня как се
държеше съдия Мария Дончева
(сега зам.-шеф на Софийския районен съд б.р.) като младши съдия, като човек, който отстоява мнението си. (Като младши съдия тя подписва с особено мнение оправдателната присъда на Илиян Тодоров - б.р.) Положителният пример е много важен. В онова време беше трудно младши съдия да излезе с особено мнение. Сега са по-смели. Има доста особени мнения от младши съдии. Според мен нейният пример даде смелост на следващите.
Тогава разбрах, че ще опитвам да стана съдия, докато мога. В онзи момент се сменяше законодателството и през тази година нямаше конкурс за младши съдии и младши прокурори. Започнах работа в Министерството на финансите като юрисконсулт. Когато след година обявиха конкурс, взех отпуск и четох цял месец. Изпитите са много тежки. Вероятно най-тежките. Следва НИП. Бих казала, че това е най-страхотното време за бъдещите съдии и прокурори, защото реално работата им е да учат. Представете си какъв късмет е да ти се даде едно поносимо възнаграждение, за да учиш. Имахме невероятен късмет и с преподавателите - по наказателно право беше съдия Мая Цонева, която сега е във ВКС, а по гражданско - съдия Татяна Костадинова, сега в Търговското отделение на СГС. Уникални преподаватели, вложиха много от себе си. Страшно полезно, вълнуващо време. След девет месеца отново имах изпити по наказателно и гражданско право, но след толкова сериозна подготовка не ги усетих като тежки.
Младите юристи не бива да се отказват и да смятат, че всичко е предопределено, че не може без връзки. Не е така. От целия ми випуск в НИП може би единици бяха колегите, които имаха познат или изобщо някакъв контакт в съдебната власт.