Гласуването за Лео става условен рефлекс
Всички знаят за кучето на Павлов и условния рефлекс. Светва лампичката и то идва за храна. За съжаление, това се случва и във футбола. Идва анкета и айде да правим Лионел Меси номер 1.
По-голям резил от тазгодишното издание на The Best няма. Той надмина дори хленченето около родната класация за спортист на годината.
Да направиш №1 човек, който за определения срок е станал шампион на Франция и след това се е запилял в САЩ при аутсайдера “Интер Маями” си е повече от смешно. И не важат извиненията, че някой не разбрал. Какво ли си е мислил Хари Кейн, за да гласува за Меси? Или и при него се е задействал условният рефлекс, че “Тотнъм” мрази “Манчестър Сити”.
Ерлинг Холанд не успя да спечели само един трофей през определения срок. Един. И то в най-силното първенство на света, както признават всички специалисти. Момчето вкара един куп голове, взе и Шампионската лига. Вярно, не класира Норвегия на европейското, ама все пак и там трябват поне още двама-трима като него.
База за сравнение между двамата просто няма. Единствено Меси печели, ако си мерят банковите сметки. Но това едва ли е топкритерият за определяне на най-добрия футболист.
На фона на тази какофония направо си е повод за гордост, че сред гласувалите от България няма нито един, който да е сложил Меси на първо място. И единствено Кирил Десподов му е дал едно трето. Поне не попадаме сред дебилите, които не могат да видят две дати, преди да гласуват за Меси. Единственото утешение е, че вероятно това ще е последната му награда.
