Стремим се да разходваме средствата максимално ефективно, защото обществото заслужава качествени услуги, казва главният директор на главна дирекция “Оперативна програма Околна среда” към Министерството на околната среда и водите
- Новият програмен период 2021-2027 г. на Министерството на околната среда и водите стартира с бюджет от 3,6 млрд. лв., които са структурирани в 6 приоритетни оси. Как ще бъдат разходвани средствата, г-жо Симеонова?
- Надяваме се да бъдат разходвани разумно, законосъобразно, много ефективно. Ние вече имаме натрупан опит от предишните два програмни периода, сега за трети път сме се наели с идеята този ресурс да стигне до нашите бенефициенти. Основните ни приоритети остават неизменни. Програмата ни е е с основен акцент околна среда и за нас най-важни остават въздух, води, отпадъци, биологичното разнообразие, както и новият акцент - риск и изменение на климата.
По приоритет “Води” сме определили почти 1,3 млрд. лв., които трябва да влязат в инфраструктура. По “Отпадъци” сме заделили почти 600 млн. лв., които през общините трябва да стигнат до нова модерна инфраструктура за разделно събиране и третиране на отпадъци.
По приоритет “Въздух” основният ни акцент е намаляване на фините прахови частици,
като за целта ще се опитаме да подпомогнем 21 общини в страната и над 80 хил. домакинства, които да подменят печките си за отопление на твърдо гориво с нови, които са много по-екосъобразни. По отношение на биологичното разнообразие, също много важен приоритет, ще продължим да подпомагаме и да изпълняваме мерки от “Натура 2000”. Ще се опитаме да дадем възможно най-много от нашата финансова подкрепа за приоритет “Риск и изменение на климата”. Тя ще бъде насочена в помощ на общините или на областните администрации там, където е възможно да се предприемат действия за превенция от наводнения. Ще подпомогнем в голяма степен и колегите от МВР - на главна дирекция “Пожарна безопасност” ще подсигурим целия възможен ресурс за наземно гасене на горски пожари, а друга дирекция ще получи възможност да изгради система за ранно предупреждение на гражданите в 16 области в страната - там, където към момента тя или липсва, или е много остаряла.
- За поредна година се опитвате да ограничите каквато и да е работа на база смесен битов отпадък. Обявихте, че спирате да давате средства за обработката му, а основен приоритет ще бъде разделното събиране на биоразградимите отпадъци. Каква е причината това да се отлага толкова време и какъв резултат очаквате сега?
- Причината да приключим с финансирането на база смесен битов отпадък и възможностите, които давахме за неговото третиране в предходния програмен период, е самото му приключване. Европейската комисия се движи малко по-бързо от нас и целите, които тя поставя, вече не включват ние да третираме такъв вид отпадък, от който да вадим рециклируеми материали. Визията ѝ е, че трябва да учим обществото, нас самите и бъдещите поколения, че разделното събиране е правилният подход. Надяваме се и че общините през 2024 г. ще тръгнат в посока да променят начина, по който формират такса смет - на база генерирано количество, а не на база данъчната оценка на домакинството.
- Наскоро бе откриването на най-модерната инсталация за биоразградими отпадъци в Бургас, финансирана по старата оперативна програма. Планирате ли такъв проект в някой от другите големи градове?
- В София такава инсталация съществува от доста години. Столичната община като собственик и оператор притежава възможността да оперира две инсталации, изградени с европейски средства. В едната се обработват зелени растителни отпадъци с капацитет 24 хил. тона на година, а на същата площадка е изградена и втората - за анаеробно разграждане на хранителни отпадъци, с капацитет 20 хил тона. Освен в София и Бургас изграждаме още две в Русе и Благоевград, и се надяваме в началото на следващата година да бъдат завършени, за да може през пролетта да заработят.
- На какъв етап е обновяването на системата за ранно предупреждение и за кои области имате готовност?
- Имаме един приключващ проект от предходния програмен период, на който бенефициент е МВР. Този проект беше голямо предизвикателство за тях и за нас като управляващ орган, защото за 18 месеца се наложи да бъдат инвестирани 48 млн. лв., с които да обновим системата за ранно предупреждение в 11 области на страната. Тя съществуваше, но не беше обновявана от 40 г. Щастливците, които вече успяха и при тях има монтирани нови сирени върху покривите на общините, са областите Бургас, Враца, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян и Стара Загора. В новия програмен период предстои да изградим чисто нова система в останалите 16 области на страната, където тя досега не е съществувала или е на много ниско ниво. Силно се надяваме, когато вторият ни проект приключи в края на 2025 г. - началото на 2026 г., на територията на цялата страна да има супермодерни системи, които да се чуват от всеки жител при евентуална опасност.
- В предходния програмен период сте успели да замените печките на дърва в 20 хил. домакинства. Сега се целите към 80 хил. Постижимо ли е и бюджет от 600 млн. лв. достатъчен ли е?
- Категорично бюджетът е достатъчен. Ние си направихме труда миналата година при тази нарастваща инфлация и поскъпващи цени наистина да съберем възможно най-много информация от пазара за новите устройства, които искаме да бъдат доставени и монтирани в домакинствата. Обърнали сме внимание на каква стойност са, има ли възможност да бъдат доставени, налични ли ще са на пазара за следващите две до три години. Когато предвиждахме бюджета, са вземани предвид цени, които да са достатъчни за доставката на качествени електроуреди - термопомпа въздух-въздух. Към момента 21 общини, които вече внесоха проектните си предложения при нас, подлежат на оценка и никоя от тях не е заявила по-голям необходим ресурс от този, който ние сме преценили за достатъчен. А защо смятаме, че ще стигнем до 80 хил. домакинства? Защото в този програмен период, който приключи, имахме 8 бенефициента, които успяха да достигнат до 20 хил., сега са 21 бенефициента, така че при активна дейност от тяхна страна няма да има проблем да стигнем до 80 хил.
- Приоритет на министерството е по-чистият въздух и съответно се стремите към електрифициране на транспорта. Колко от него все още не е подменен?
- Общото число на все още движещите се дизелови автобуси в рамките на градския транспорт на държавата не можем да кажем, защото транспортната свързаност не е наш приоритет. Можем да се похвалим с друго, по-важно нещо. В програмния период 2014-2020 г. успяхме да доставим 296 електроавтобуса, 60 тролея и 29 трамвая. Общо това означава, че сме помогнали 10 общини да подменят почти 100% подвижния си състав на градския транспорт. Това са хиляди тонове фини прахови частици и една крачка към подобряването на въздуха. За съжаление, в новия програмен период ние няма да можем повече да финансираме екологични превозни средства. Тази политика ще бъде припозната от колегите в транспортното и в регионалното министерство. Надявам се да продължат нашата пътека и в края на програмния период да се похвалят с поне толкова екологичен транспорт, колкото ние успяхме да осигурим.
- Може ли да загатнете какво предстои през следващата година?
- Предстоят интересни неща с много нови възможности.
Още през първото тримесечие ще поканим около 165 общини за наши бенефициенти
Те ще имат възможността да получат финансиране за изграждане и разширяване на техните системи за разделно събиране на биоразградими отпадъци. Това са общини, които вече са стартирали нещо по отношение на разделното събиране и сега с наша помощ ще го надградим, като въведем събирането и на хранителните, и на зелени отпадъци от домакинствата.
Инициативата с над 330 млн. лв., която ще заложим, е интересна, много важна за страната и за общините. Нека не забравяме, че от началото на 2024 г. влизаме в период, в който всяка община ще трябва да събира разделно биоразградимите отпадъци и 50% от тях трябва да бъдат рециклирани. Освен това ще поканим 7 ВиК дружества за наши нови бенефициенти, като през тях се надяваме да можем да изградим необходимата инфраструктура в 7 нови области на страната. Категорично знаем, че в тях има нужда да се изгради допълнителна канализационна система, както и чисто нови пречиствателни съоръжения, защото гражданите заслужават качествени услуги.
Говорим активно и с АПИ като наш бъдещ бенефициент по отношение на укрепването на свлачища, като сме взели под внимание най-рисковите. Само за предходния период сме укрепили 12,5 хектара. По отношение на биоразнообразието предстои да бъдат обявени 4 процедури в подкрепа на “Натура 2000” и на видовете, които следва да бъдат опазени.
- Според вас достатъчно ефективно ли разходваме средствата по кохезионната политика, които са над 18 млрд. евро до 2027 г.? Кои са ни слабите места и на какви проекти трябва да се наблегне повече?
- Всеки управляващ орган има една малко по-целенасочена гледна точка. Ние гледаме от тази на околната среда, колегите от транспорта гледат от транспортната свързаност и т.н. Ако всеки от неговата позиция е взел най-доброто и правилното решение за разходване на средствата, следва да презюмираме, че накрая всички общо сме взели най-ефективния подход и сме постигнали максималните резултати. Иначе смятаме, че кохезионната политика е правилно програмирана и ние вървим по правилен път, който при всяка възможност ще подобряваме.
