След обезпокоителните резултати от международното изследване на учениците PISA потърсихме учители и експерти в сферата на образованието, и ги попитахме как може да се обърне негативната тенденция за знанията на учениците. Днес ви предлагаме позицията на Даниела Лалова, главен учител по български език и литература в СУ "Св. св. Кирил и Методий" - град Смолян. Член е на националната комисия за проверка и оценка на ДЗИ и НВО - Х клас. Съавтор е на учебници и учебни помагала по български език и литература. Повече от 5 г. област Смолян е в челните класации по външно оценяване в IV, VII и XII клас, а тази година смолянските дванадесетокласници се поздравяват с още по-голям колективен успех - нареждат се веднага след София по резултати от матурите.
Още от V клас подготвяме учениците за изпита след VII клас
Тревожните резултати от международното изследване PISA показаха доста ниска функционална грамотност на българските ученици. Затова промяна е необходима както в учебните програми, така и в начина на преподаване. Като цяло самите учебни предмети трябва да бъдат свързани, защото функционална грамотност не се изгражда само по български език и математика, а по всички предмети. Затова и Националните външни оценявания трябва да включват всички учебни дисциплини и може би трябва да се прецизира учебното съдържание в неговия обем или просто да се намери балансът между теорията и практиката, и то по всички предмети. А от своя страна подрастващите трябва да имат функционална грамотност по общообразователните предмети за съответното ниво, за да могат да я доизграждат в бъдеще.
Относно националните входни равнища, които се предвижда да се въведат в VIII и IX клас, смятам, че от тях няма да има ефект, ако подготовката на учениците по този формат на изпитване не започне още от V, VI и VII клас.
Не изпитът, а подготовката за него е ключът към успеха. Така например тестовете по български език и литература в училището, в което преподавам, са изградени по модела на НВО. По този начин подготвяме децата още от V клас за предстоящия начин на изпитване и така те са наясно с модела на изпита след VII клас. Дори задачата със свободен отговор - трудната 25-а. задача, сме я въвели още в V клас в по-кратък вариант, за да свикват да изграждат подобни текстове.
Аз имам опит с тестове по формата на PISA. В съавторство с колеги от Смолян сме издали учебни помагала за V, VI и VII клас, в които са включени тестове и по този формат. Учениците се справят с тях много добре, дори им са по-интересни.
Затова очаквам новите промени да са насочени не само към текущото проследяване на знанията по формата на PISA, а да доведат до нов модел на образование, който да подготви учениците ни да осмислят текст, да мислят критично, да решават казуси, да се справят с предизвикателствата на модерния свят.
По отношение на образованието наистина определят Смолян за феномен, въпреки че според мен не е редно да се говори за такъв. В случая резултатите на учениците ни са продукт на комбинацията от различни фактори. Тези фактори несъмнено издигат областта ни в челните места с добрите резултати на НВО в IV, VII, X клас и на ДЗИ - XII клас. В случая на първо място, фактор са работещите учители, от друга страна - родителите, които все още държат на образованието. И не на последно място - учениците, за които образованието все още е приоритет. Работата ни по програми и проекти - национални и европейски, също допринася за успехите. Затова считам, че добрите резултати на учениците ни са съвместно постижение на колегите, учениците и родителите.
От друга страна, както е известно, класациите на постигнатите резултати се извършват на национално ниво и се правят по области. За разлика от другите области в област Смолян “ножицата” между най-ниските и най-високите резултати не е толкова отворена.
Няма голяма разлика между училищата в областния град, общините и селата в региона. По този начин без съмнение мога да кажа, че учениците от цялата ни област постигат едни от най-добрите резултати в страната.
И съм убедена, че постигнатото в Смолянска област може да се пренесе и в национален мащаб. Вярвам, че колегите и в другите области работят по същия начин. Може би динамиката на ежедневието в големия град пречи за осъществяването на връзката учител - родител. По-патриархалният профил на региона ни е в основата на ценностите, които следваме, и те са важни и за семействата на учениците ни.
От друга страна, тази така популярна напоследък “дигитална раница” на практика съществува при нас от доста по-рано. С колегите от региона поддържаме професионален контакт помежду си, обменяме информация, знания за подобряване на образователния процес. Съчетаваме традиционните методи с иновативните, като се стараем интерактивното да не взема превес, а да допълва и улеснява работата на ученици и учители.
Също така почти всички институции в областта ни - музеи, Държавен архив, театър, са съпричастни към образованието на децата и по този начин несъмнено допринасят за добрите резултати на учениците.
Смолянските ученици обаче не са по-различни от връстниците си в останалите части на България по отношение на дигиталните предизвикателства. Те са дигитално напред, но според моите наблюдения - повърхностно. По-скоро са консуматори, а не създатели на съдържание. Това ги улеснява - с един клик да намерят бързо информация, без да вложат усилия и задълбочен поглед. Дигиталните инструменти много помагат, но и пречат донякъде. Учениците нямат волята да прочетат текст, да го осмислят, за да извлекат информация. В световен мащаб вече се говори за връщане към традиционното образование, което ще доведе до тласък в придобиването и на другите компетентности.
