Впечатлява ме невероятното желание да бъдат приети промени в конституцията, които не водят до нищо, казва един от най-известните адвокати у нас
- Адв. Рангелов, защо повечето юристи реагираха негативно на предлаганите промени в конституцията. Поне на тези, които сме видели до момента?
- Действително от всички правни общности - съдии, прокурори, следователи, а и от академичните среди, се чуха критики, защото промените изглеждат самоцелни. Те същностно не подобряват функционирането на правосъдната система. Впечатлява ме обаче невероятното желание да бъдат приети промени, които сами по себе си не водят до нищо.
Набляга се преди всичко на ограничаването на правомощията на главния прокурор. Редакцията, която се предложи първоначално, ще бъде коригирана, защото превръща главния прокурор в административен ръководител само на Върховната касационна прокуратура, тоест на екип от 40-50 прокурори - само на тези хора.
Предложението всъщност вреди на правосъдието. Само преди около месец и.ф. главен прокурор, имайки сегашните правомощия, се намеси по отношение на действията на прокурор от Окръжната прокуратура във Велико Търново във връзка с
катастрофата,
при която загина
футболният
треньор Ферарио
Спасов - извика
прокурора, иззе
делото
и го даде за разследване в Ловешката окръжна прокуратура.
Ако новото предложение беше влязло в сила и и. ф. главен прокурор действаше при условията му, той дори нямаше да може да му се обади и да го попита какво става, защото няма да има подобно право.
Прокуратурата наистина е специален орган, до известна степен репресивен, защото е част от налагането чрез сила на определено поведение на членовете на обществото. Затова правомощията ѝ са по-различни и специфични от тези на съда например. Структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, но само структурата, а функциите, възможностите са различни.
Неприемливо изглежда и главният прокурор да бъде лишен от възможността да упражнява общия надзор за законност. Правилата в обществото, нарушавани от отделни негови членове, по някакъв начин трябва да се контролират от държавата.
Преди време един от служебните министри отправи питане към КС до каква степен сегашната редакция на конституцията дава право на главния прокурор да упражнява общ надзор за законност. Съдът отговори - в пълния обем на тези правомощия. Тоест главният прокурор може да разпореди проверка за определени действия на всички органи и власти дали действат съобразно законите.
Ако той бъде лишен от надзора, на практика
няма да има
друга институция,
която да
осъществява общ
поглед върху
спазването на
законността
- Но нали се твърди, че чрез надзора за законност се оказва натиск.
- С предложенията още повече и директно се дава възможност на изпълнителната и законодателната власт да контролират главния прокурор и прокуратурата.
- Защо?
- Защото в предложението за отделен прокурорски съвет, който се състои от 10 души, се предвижда 6 от тях да се избират от Народното събрание. Това означава, че избраните от парламента, а това е политически избор, ще доминират в прокурорския съвет при вземането на решения.
Освен това се предвижда трима от членовете на прокурорския съвет, както и министърът на правосъдието да предлагат главен прокурор.
Тези трима може да са двамата, избрани от прокурорите, и единият от следователите, но другите шестима имат преимуществото на мнозинството. И те да наложат главен прокурор, който е удобен на политическите сили.
- Защо политиците се стремят да овладеят съдебната система?
- Защото е инструмент, чрез който тези, които притежават политическите мнозинства, контролират своите противници. Например влиятелен и законно действащ
голям бизнесмен
може да бъде
съсипан
със съдействието на прокуратурата. Повдига му се обвинение, виждали сме го много пъти. И в момента има такива кухи, безперспективни обвинения, увиснали във времето. Но хората, които са обвинени, са поставени на колене като бизнес и като граждани. Сметките им са запорирани, имотите им са възбранени, доброто им име е компрометирано и вече не могат да развиват успешна стопанска дейност. Особено когато тези бизнесмени са конкуренти на други, които по някакъв начин спонсорират или подкрепят определени политически сили или политици.
Това е страхотно оръжие, защото процедурата след повдигане на обвинение може да трае с години, понякога и десет, а човекът е изчистен като конкурент.
- Случва ли се?
- Постоянно. И особено когато този влиятелен стопански субект има и политически амбиции, които не са в хармония с интереса на други политически сили, които контролират прокуратурата. Това се случва, случвало се и въпреки промените в конституцията ще продължи.
- Защо?
- Правосъдната система е много силен инструмент за разправа, но от външна гледна точка се придава приемлив вид за обществото. Политиците казват: Ние нямаме нищо общо, нямаме специално отношение към този човек, прокурорът е решил да му повдигне обвинение.
Не само с обвинения, но и с предварителните проверки може да се постигне разправата. Достатъчно е пред вратата на един бизнесмен да се стоварят наведнъж НАП, ДАНС, Инспекцията по труда, всички държавни органи, за да проверяват всички разклонения на неговия бизнес. Така за известно време той е блокиран в своята активност, защото трябва да дава обяснения. И да отговаря на въпроси от типа: Защо на еди-кое си хале работниците се трудят на 18 градуса, а не на 22? Или защо контактите в помещението не са обезопасени с еди-какво си заземяване и т.н.?
Могат много неща да бъдат направени целенасочено, умишлено и зловредно.
- Какво прави човек, подложен на подобен натиск?
- За него единствената врата, през която може да излезе успешно, е съдебният процес, т.е. съдът да разгледа обвиненията му. Но по принцип
подобни дела се
конструират така,
че да са бавни
Дори да са безнадеждни по отношение на крайния резултат за тези, които са ги поръчали, времето, през което ще траят, елиминира човека и бизнеса му.
- Как се конструира дело, за да е бавно?
- Например делото за фалита на КТБ. Обвинението е съставено да почива на такива доказателства, че както виждате, вече никой не може да каже колко време е в съдебната фаза. Събитията са от 2014 г. и малко преди това. Оттогава са изминали 9 години, а делото е доникъде.
Един от тогавашните наблюдаващи прокурори, а след това и главен прокурор (Иван Гешев - б.р.) каза, че написването на подобен обвинителен акт е толкова сложно, че е все едно да кацнеш с дизелов двигател на Луната. И както, поне засега, това кацане не може да се случи, се оказва, че е невъзможно и делото да приключи в разумен срок, защото обвинителният акт не е последователен, логичен, смислен и аргументиран. Сигурен съм, че още доста години то няма да приключи.
За да е бавно едно дело,
се събират
несъвместими
обвинения и
необвързани
помежду си хора
Прокурорът има право да повдига обвинение на когото прецени и да включва в обвинението лица, за които смята, че също са виновни. Но когато се съберат хора, които нямат обща престъпна дейност, не може да се докаже и самото обвинение.
Например по някои от основните дела срещу Васил Божков (адв. Рангелов е защитник на съпругата на бизнесмена Елена Динева по голямото дело срещу него и на адв. Славчо Марков по т. нар. дело за убийства срещу Божков - б.р.) прокурори са били съгласни с мен, че те са направени така, че да продължат неизвестно колко време и с неизвестно какъв резултат за тях. Аз предполагам, че за г-н Божков ще е положителен, но не мога да прогнозирам кога ще настъпи.
Например, за да има развитие по едно от основните дела срещу него, трябва да се извърши експертиза за автентичност на предмети, вещи и картини.
- Имате предвид делото за културно-историческите ценности.
- Да. Прокуратурата правилно се е ориентирала към търсене на експерти извън България. Но опитът, който имам от дела с оценка на откраднати вещи от исторически музеи например, ме прави скептичен за срока, в който може да бъде извършена експертизата. Не мога да си представя, че е възможно да е по-бързо от 3 до 5 години, а през това време как стоят нещата с тези предмети и вещи?
- Съхраняват се в Националния исторически музей.
- Тоест не са при собственика. Защото смятам, че собственикът им е г-н Божков и рано или късно, по-скоро късно, те ще му бъдат върнати, но кога? Когато вече няма да има значение, защото обществото отдавна ще е в друг дневен ред. Ние сме общество с толкова шокиращи политически и икономически действия, че вниманието ни всеки ден е провокирано от нови и важни събития.
Освен това, когато съдът постанови оправдателна присъда срещу една крупна фигура, хората казват: “Той е богат човек и се е оправил”.
Но не е така. Изначално са били негодни обвиненията. Когато се прочете делото и се видят доказателствата, става ясно, че обвинението не може да бъде установено по несъмнен начин, за да бъде осъден човекът. Струва ми се, че и голяма част от прокурорите и разследващите, които работят в досъдебната фаза, го разбират. Ето затова политическата власт иска да контролира прокуратурата.
- Как гражданите ще усетят промяната в съдебната система, която трябва да се случи след гласуването на новите текстове в конституцията?
- На практика
промените
не засягат
широко
гражданите
Затова казах в началото, че изглеждат самоцелни. Единствено някакъв резултат може да има по отношение ограничаването на правомощията на главния прокурор, но начинът и обемът, вместо да помогнат за контрола и развитието на системата, пречат.
Това се установява от всички специалисти, които на терен имат непосредствен контакт с прокуратурата.
Между другото, тези, които искат да извършат промените, явно нямат нужната самокритичност и самоконтрол може би защото
не са достатъчно
морални или
интелигентни
да погледнат
себе си
и да видят, че не разполагат с необходимата широка подкрепа, а имат една ограничена представителност, от една страна, а от друга - самочувствието им на компетентни също е безпочвено.
Той е сред топюристите у нас. 17 години е следовател, а вече 30 е адвокат. Негови клиенти са били братя Маргини, Пламен и Йордан Стоянов, известни като Дамбовците, Сретан Йосич. Сега е защитник на прокурора по "Осемте джуджета" Дилян Деянов и на варненския апелативен прокурор Владимир Чавдаров.
