Преди 60 години в Далас бе застреляна една много по-добра версия на световната история
В час по рисуване преди 60 години гимназиалната радиоуредба се събуди и каза: „Президентът е мъртъв! Джон Кенеди е застрелян в Далас!". Учителят изтърва ножа, с който оформяше парче глина, и възкликна:
„Боже мой! Комунистите!".
Гимназията впрочем се казва „Сюърд парк" и още се намира в долната част на Манхатън. Само преди два месеца бях пристигнал от София с баща си, който бе пратен от БТА за кореспондент при ООН. Студената война бе още в етапа на параноята и противоатомните скривалища, а аз, разбира се, бях много объркан и малко уплашен пубер на 15, току-що попаднал в леговището на врага. Скоро обаче ми дойде акълът.
През следващите 3-4 дни нямаше училище и трите централни телевизии се занимаваха само с Кенеди и цялата му рода. Видях на живо как Джак Руби застреля атентатора Лий Харви Осуалд и после поне още 20 повторения. И нито един коментатор не пропускаше да спомене „комунистите" още на третата дума. Така изглеждаха нещата тогава.
Превъртаме 60 години, до наше време. Гледам онзи ден в ютюба интервю с Робърт Кенеди-младши (69 г.), който в момента води президентска кампания: „Доказателствата, че ЦРУ е замесено както в убийството на чичо ми, така и в замитането на следите след това, са толкова много и така очевидни, че това е извън всякакво съмнение - каза той. - Има и десетки признания на свидетели, а ЦРУ и до днес отказва да разсекрети над 5000 документа, в които е скрита истината, въпреки че законът го задължава..."
60 години наблюдавам как теориите за убийството на Кенеди набъбват с нови факти, пукат се като балони и после пак възникват с нови сюжети. Още в началото отпадна версията, че това е поръчка на Москва. За Фидел Кастро се задържа поне 20 години, но и тя отмина. През 70-те години две комисии от двете камари на американския парламент стигнаха до извода, че Осуалд не е самотен убиец, както в началото заяви комисията „Уорън". Имало е конспирация, но каква – мрак. Стана ясно само, че комисията „Уорън", която сътвори първия доклад за атентата, умишлено е потулила истината.
На бял свят изскочиха данни, че стрелците са повече от един, че аутопсията е фалшива, че входните рани всъщност били изходни и обратното. Постепенно фокусът се насочи към американската мафия и реалните босове от филма „Кръстникът", после подозренията стигнаха до шефа на ФБР Едгар Хувър и до създателя на ЦРУ Алън Дълес. А най-новите теории слагат в центъра на събитията президента Линдън Джонсън, който наследи Джон Кенеди в Белия дом. Който се интересува, може да прочете книгата „Човекът, който уби Кенеди: казусът срещу Джонсън" от републиканския консултант и скандален лобист Роджър Стоун.
На едно място видях, че досега за това убийство са издадени над 40 000 книги. Аз лично съм прочел не повече от 10-15, капка в морето. По-важното е, че имам историческа перспектива и тя ми говори, че разказът за атентата следва девиза на София – расте, но не старее. И даже се ускорява. Преди по-малко от година президентът Байдън разсекрети поредна порция документи и какво се оказа? Че Осуалд е бил сътрудник на ЦРУ!
„Това бе известно от десетилетия, - коментира Кенеди младши – но хората нямаше как да го знаят, тъй като големите медии имат алергия към всичко, което оспорва доклада на комисията Уорън."
Според анкетите днес над 60 на сто от американците са убедени, че зад убийството стои някаква конспирация на „дълбоката държава". С какво Джон Кенеди се беше провинил пред нея, ако това наистина е причината за убийството?
Ето 3 негови постъпки, които обясняват много.
Заливът на прасетата.
През април 1961 г. 1400 въоръжени и подготвени от ЦРУ кубински емигранти извършват десант на кубинския бряг в района на Плая Хирон с цел да свалят правителството на Фидел Кастро. В този момент Кенеди е президент едва от три месеца. Операцията е заварено положение и той не я одобрява, но няма как да я спре. Когато нашествието започва да се проваля, военните го притискат да изпрати на помощ американска авиация, но той отказва открито да намеси САЩ в нападението. Това поражда велик гняв не само сред тайните служби и военните, но и сред босовете на мафията – те очакват да си върнат национализираните казината в Хавана. След фиаското на операцията Кенеди налива масло в огъня – уволнява директора на ЦРУ Алън Дълес, който според преобладаващите днес версии е един от организаторите на атентата, а след атентата е включен в комисията „Уорън" за да замете следите.
Октомври 1962 г.
Американското разузнаване открива, че СССР разполага ядрени ракети в Куба, под носа на САЩ. Така започва Карибската криза, в която светът се разминава на косъм с ядрената война. Генералите от Пентагона съветват Кенеди да нанесе изпреварващ удар, тъй като по онова време САЩ имат огромно превъзходство в тези оръжия. Както твърди Кенеди-младши, на чичо му било докладвано, че САЩ биха претърпели едва 30 милиона жертви, докато СССР щеше да изгуби 120 милиона. Вместо да ги послуша, президентът влиза в личен контакт със съветския лидер Хрушчов и се договаря - Москва си изтегля ракетите от Куба, а САЩ от Турция. Човечеството е спасено. Но генералитетът остават с горчивото чувство, че е изтърван голям исторически шанс.
Виетнам.
„Чичо ми казваше, че не желае хората в Африка и Латинска Америка и Азия да си представят САЩ като човек с пушка и щик - разказва новият Робърт Кенеди. - Военните го караха да изпрати във Виетнам 250 хиляди войници, а той изпрати едва 16 000 съветници и им забрани да воюват. Месец преди да го убият научи, че 75 от тях са загинали. Тогава издаде заповед № 263, с която нареди всички американски съветници да се изтеглят от Виетнам. Но след като го убиха, първата работа на Линдън Джонсън бе да отмени тази заповед, започна ескалацията и в един момент американските войници там достигнаха 560 000. В резултат САЩ даде 50 000 жертва, а Виетнам – 1 милион. И не постигнахме нищо."
С други думи, Джон Кенеди е наказан, защото е пацифист рецидивист. Ако е така, то този атентат убива една друга, много по-добра версията на световната история – без Виетнамската война.
И до днес най-обичаните политици в САЩ са братята Кенеди – Джон и Робърт, като вторият бе застрелян през 1968 година от палестинеца Сирхан Сирхан. Робърт гарантирано печелеше тогавашните президентски избори и Виетнамската война щеше да приключи 5 години по-рано с изтеглянето на САЩ. Вместо това тя първо ескалира още, а после се проточи чак до 1975 година. Междувременно се оказа, че подобно на Осуалд, и Сирхан не е самотен убиец – фаталният изстрел е произведен в тила на Робърт, вероятно от неговата охрана.
Синът му, Робърт Кенеди-младши, е известен адвокат с дълга кариера в защита на природата Но щом започна да води дела срещу опасните лекарства на фармацевтичните компании, превърна се в опасен враг на елита. Последната му книга, „Истинският доктор Фаучи", е световен бестселър и е преведена на български. Прочетете я и ще научите много за днешния свят.
В момента Робърт Кенеди-младши също е най-харесваният политик в САЩ според социологията. Тази година той се кандидатира за президент и ако Демократическата партия му бе дала шанс да се бори за номинацията, гарантирано щеше да бие Тръмп с поне две обиколки. Но тя го напъди, защото големите спонсори го ненавиждат. И защото, верен на каузите на чичо си и баща си, той обещава да преговаря с Путин и да прекрати войната в Украйна.
Сега ще участва в изборите като независим. Шансовете му са никакви, обикновено независимите не успяват дори да мръднат стрелката на вота. Все пак веднъж на 40-50 години някой успява и обърква сметките. Така например, през 1992 г. независимият кандидат Рос Перо взе 19 на сто от вота, с което отряза пътя на Джордж Буш-старши към втория мандат. Ако го нямаше Перо, нямаше да го има и Бил Клинтън, който пусна България в НАТО.
Кенеди-младши е още по-силен жокер от Перо, тъй като според някои анкети взема цели 22 на сто от вота. Аз лично съм му голям фен, но ме е страх да не му се случи застрахователно събитие.
