Австрийското вето за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е късогледо, пишат София Байтер и Себастиан Шефер в австрийския "Ди Пресе", пише "Дойче Веле".
Въпросът за членството на България и Румъния в Шенген може и да не изглежда толкова сложен на фона на предизвикателства като пандемия, война и инфлация, посочват София Байтер и Себастиан Шефер в свой коментар за "Ди Пресе". Защото тематиката звучи доста семпла: двете страни са изпълнили критериите за членство още от 2011 година. Но присъединяването им и до днес не се е състояло - напоследък основно заради ветото на Австрия.
Би могло да се допусне, че когато става дума за толкова важно нещо като защитата на външните граници, националният суверенитет ще заема първостепенно място, но в случая точно това липсва - външните граници. Австрия е заобиколена от членове на Шенгенското пространство, изтъкват коментаторите в "Ди Пресе", които са и експерти от Института за дунавския регион и Централна Европа във Виена.
Те отбелязват, че споменаването на високия брой кандидати за убежище като причина за ветото още миналата година не е звучал достатъчно убедително, тъй като по същото време бе приета Хърватия. Освен това в сравнение с 2022 година кандидатите за убежище са намаляли с 40 на сто, а по данни на румънското посолство само два процента от тях идват в Австрия през Румъния.
Вреди за околната среда и икономически щети
Както посочват авторите на "Ди Пресе", във Виена ветото се оправдава с недостатъците на Шенгенската система и се дават примери с връщането на вътрешния граничен контрол между някои от държавите в пространството. Това е така, но не е сравнимо с външните граници, където реалността е много по-сериозна, пишат София Байтер и Себастиан Шефер. Те цитират българската посланичка Десислава Найденова-Господинова с думите, че товарните автомобили чакат средно по шест часа на българо-румънската граница. Докато между Австрия и Бавария се минава за 20 минути. Това е не само зле за околната среда, но струва пари и оскъпява стоките.
Ветото срещу членството на България и Румъния в Шенген обаче е късогледо и по други причини, посочват коментаторите в "Ди Пресе". Те изтъкват, че то обременява принципно добрите икономически отношения между алпийската държава и двете черноморски страни. Освен това се очаква от 2027 година нататък Румъния да се превърне в един от най-големите производители на газ в рамките на ЕС. В проекта "Neptun Deep" участва и австрийската компания OMV. Ако напрежението в дипломатическите отношения продължи, това може да бъде поставено под въпрос, опасяват се авторите.
Те изтъкват, че наложената от Австрия блокада може да има и не само икономически последствия - като се имат предвид тенденциите на евроскептицизъм и недоволство особено сред младите избиратели, които могат да укрепят позициите на популистите на предстоящите през следващата година европейски избори. А в Австрия и в Румъния през 2024 година ще има и местни избори, припомня "Ди Пресе".
Присъединяването почти не крие рискове
Австрийското издание отбелязва, че България вече е оставила изборите зад гърба си и сега има проевропейско правителство с две основни цели - в близко бъдеще да вкара страната както в еврозоната, така и в Шенгенското пространство. София Байтер и Себастиан Шефер изтъкват обаче, че ако напредък в тези две посоки продължава да няма, ще бъде трудно да се запази стабилността на правителството в контекста на сериозните вътрешни коалиционни спорове и възможния спад на обществената подкрепа.
Европейската интеграция има нужда от нещо повече от уверения - спешно необходими са конкретни решения, изтъкват авторите на коментара в австрийския ежедневник. Според тях присъединяването на България и Румъния към Шенген ще бъде стъпка, която е по-скоро лишена от рискове и с голямо символно значение - за разлика например от приемането на някоя от сегашните държави кандидатки в ЕС. И точно това превръща темата в една от най-неотложните, категорични са експертите.
"Политика, базирана на факти, а не факти, базирани на политика"
Граничните служители по външните граници на ЕС заслужават да им се гласува доверието, което предполагат числата на Европейската комисия. Както казва Том Снелс, заместник-генерален директор по въпросите на Шенген в Европейската комисия: "Имаме повече нужда от политика, която е базирана на фактите, отколкото от факти, базирани на политиката."
"Ди Пресе" цитира и българския министър-председател Николай Денков, според когото присъединяването на България и Румъния към Шенген дори би укрепило външните граници на ЕС. По-конкретно - персоналът, който сега е зает да охранява границите на България с Румъния и Гърция, би могъл след присъединяването да бъде прехвърлен на българо-турската или българо-сръбската граница.
По този повод Байтер и Шефер обобщават, че на загриженост на австрийското правителство за множеството искания за убежище трябва да бъде намерено европейско решение. Но то не бива да бъде за сметка на България и Румъния.
Австрийското издание напомня, че на 4 декември ще се проведе среща на върха на въшните министри на ЕС. И там "би могло да се вземе решение за разширяване на Шенгенското пространство до 29 членове, което ще освободи капацитет за други неотложни проблеми на нашето време."
