- Промяната в конституцията трябва да се направи внимателно, за да не съборим държавата
- Получихме 21 писмени становища от институции и организации на българската правна общност, 20 от които съдържат тежки критики срещу идеите за промени
- Вместо правителството да строи магистрала “Хемус”, то пише изменения на ЗУТ. Докато парламентът не ги приеме, никаква магистрала няма да се строи
- Никога не споменавайте Велико народно събрание в настоящата политическа и геополитическа ситуация във и около България - то може да прави каквото си поиска, каза председателят на комисията по конституционни въпроси в 48-ия парламент
- Г-н Чолаков, тежка международна обстановка, покачваща се инфлация... Сега ли е моментът за промени в конституцията?
- На фона на всички геополитически и икономически кризи, които ни връхлитат, на фона на блокиралата държава парламентът точно в този момент се засили да изменя колкото се може повече закони едновременно, включително и конституцията. Всяко отваряне на закон, в която и да е сфера, превръща съответния сектор в строителна площадка. Административните системи спират да работят и чакат да видят какви ще са бъдещите изменения на законите, за да знаят какво да правят. Да ви го кажа с пример: вместо правителството да строи магистрала “Хемус”, то пише изменения на ЗУТ. Докато парламентът не приеме измененията на ЗУТ, никаква магистрала няма да се строи. Вместо да строи и да възстановява страната, цялата енергия на администрацията в момента отива в писане и в изменяне на закони. На целия ни хал отворихме и конституцията и посегнахме да ремонтираме основите на съдебната власт, с което и тя е поставена под стрес. Трябва да затворим всички тези теми колкото се може по-бързо, за да могат системите да заработят и правителството да започне да върши това, за което е назначено, а не да пуска пара в свирката и да твърди, че влакът се движи, докато всички виждаме, че той от три години не помръдва.
- Нали това беше идеята на сглобката - да се реформира държавата?
- Да, но въпросът е как. Има едно основно противоречие между ГЕРБ, от една страна, и партиите на “промяната” ПП-ДБ, от друга. За ГЕРБ реформа означава да се подобряват бързо материалните условия за живот на хората. Според ПП-ДБ трябва да се промени рамката, законодателството, след което материалните условия ще се променят от само себе си. За ГЕРБ управлението е системен и тежък физически труд, докато ПП/ДБ си го представят по-скоро като участие в подиумна дискусия и реализиране на инцидентни хрумвания, на проектен принцип. След десет години подиумни дискусии на тема “съдебна реформа” в момента сме на етап изпълнение на проекта “изменение на конституцията”. Ще я променим и какво? После пак ще опрем до необходимостта от това да се вършат и конкретни неща за хората и за страната. От тежък физически труд.
- Основният двигател за измененията официално бе съдебната реформа, нямаше ли как тя да се случи и без да се отваря основният закон?
- За да се постигне така лелеяната конституционна реформа на съдебната власт, бе необходимо в три члена на конституцията да се променят по няколко думи. С промяната на четири цифри да се измени съотношението между квотите в двете колегии на Висшия съдебен съвет, съдийската и прокурорската, да се извади една и да се добавят две думи в алинеята за главния прокурор и да се отмени една точка в члена за прокуратурата. Толкова. Проблемът е, че в момента, в който се отвори конституцията, започват да се появяват допълнителни желания, като темите за националния празник, двойното гражданство, регулаторните органи, самите текстове в главата “Съдебна власт” започват да стават излишно многословни и се получава една ненужна, тежка операция върху тялото на основния закон, макар да е била достатъчна съвсем пестелива и елегантна хирургическа намеса.
- Почти всички от досегашните корекции на конституцията са свързани със съдебната власт. Тя ли е ахилесовата пета на държавата?
- Тази теза се повтори в публичното пространство толкова хиляди пъти, че се е превърнала в неоспорима истина. Според мен същинските реформи, от които държавата има нужда, са две: осъвременяване на наказателния процес и административна реформа. Това, което обществото очаква, е престъпниците да бъдат съдени бързо и администрацията да не допуска грешки или да произволничи, заради което да се водят дела пред административните съдилища. Можехме да започнем от долу нагоре, с реформа на наказателния и на административния процес и като резултат щяхме да получим по-ефективната съдебна система, която искаме. Сега тръгваме от горе надолу да реформираме ВСС и да променяме длъжностната характеристика на главния прокурор. ДБ разбира това, защото самият Христо Иванов в дебата по гледане на изменението на конституцията на първо четене каза, че съдебната реформа не само че няма да се изчерпи с тези изменения, а, че с тях едва започва. Подгответе се, че “съдебната реформа” ще е като перманентната революция - перманентна.
- Има критики, че текстовете не са обмислени и мотивирани, дори и докладът на Венецианската комисия е в тази насока. Наясно ли са всички, иницииращи промените, какво точно се цели и как може да бъде постигнато то?
- Наистина мотивите, приложени към законпроекта, са доста пестеливи, но за българската общественост действителните съображения на вносителите са напълно ясни, включително и защото, както казахме, са коментирани публично повече от десетилетие. Изглежда, Венецианската комисия не е следила дискусиите ни в България и затова има нужда да ѝ се дадат повече разяснения по мотивите. Когато беше изготвян проектът, не сме мислили за това, честно казано. На вносителите и на българското общество мотивите за конституционните промени са ясни.
- Венецианската комисия отправи редица критики към проекта за промени. Ще преработите ли текстовете и в каква насока?
- Повече от критиките на Венецианската комисия трябва да се притесняваме от критиките на българските институции - органите на съдебната власт, съюзите на съдиите, прокурорите и следователите и на членовете на обществения съвет към комисията по конституционни въпроси - уважавани имена, болшинството с академични титли. В комисията получихме 21 писмени становища от институции и организации на българската правна общност, 20 от които съдържат тежки критики. Конструктивни, но все пак тежки. В следващите два месеца трябва да имаме интензивен диалог в рамките на нашата професионалната общност, за да уточним заедно мащаба на необходимите изменения и ако щете - конкретните редакции на отделните текстове. Вносителите сме наясно, че в момента полагаме държавен изпит по конституционно право. Няма как да се изправиш пред всички професори, всички върховни съдии, всички юристи в страната и пред самия Конституционен съд, ако щете, и да заявиш, че само защото имаш мнозинство в парламента, можеш да правиш с конституцията каквото си искаш. Ако бъдем скъсани на този изпит, то ще е равно на доживотна забрана за упражняване на юридическа професия. Аз и колегите ми от ГЕРБ не можем да си позволим това.
- Правителството се крепи от сложна (не)коалиция между ГЕРРБ, ПП-ДБ и ДПС. Не се ли опасявате, че това може да провокира някой от участниците “да извива ръце” и да поставя условия, прокарвайки тяснопартийни или други интереси в замяна на нужните депутатски гласове?
- Извиването на ръце вече започна с някои изказвания на министъра на правосъдието Атанас Славов, че той и правителството щели да подадат оставка, ако не се приемат измененията на конституцията. Нека побързам да го успокоя, че ще бъдат приети. Независимостта на съда ще бъде осигурена, а правомощията на главния прокурор ще бъдат ревизирани до степента, която е необходима, за да се гарантира, че той няма да е безконтролен, без това да доведе до разпадане на системата на прокуратурата. Министърът на правосъдието обаче трябва да е наясно, че и той в момента се явява на повторен държавен изпит пред професорите си по право. Залогът е неговият личен престиж като юрист. Утре ще трябва да можем да гледаме колегите си от професионалната общност в очите и поне на мен тяхното мнение ми е много важно.
- Ще повлияе ли жежката предизборна кампания на дебата и договореностите за промени?
- Не мисля. Изменението на конституцията е толкова стратегически въпрос, с такова дългосрочно значение и последици, че не би следвало да се влияе от конюнктурата на едни местни избори.
- Имаше нагласа за “бърза писта” на промените, но така и не се събраха нужните 180 гласа. Защо не успяхте да постигнете консенсус с останалите политически сили в парламента?
- Заради ненужното бързане. Убеден съм, че ако си бяхме дали повече време за диалог вътре в парламента и с професионалните общности, можехме да съберем мнозинство от над 180 гласа за конституционните промени. Процедурата за изменение на конституцията така, както е разписана в самата нея, подканва политическите сили да търсят и постигат максимален консенсус. Става дума за основния закон на държавата, за бога! Сега ще трябва в следващите месеци да постигнем този консенсус, който не съумяхме да постигнем предварително. Искреното ми желание е да опитаме. Защото приемане на изменения в конституцията, примерно със 161 гласа, не е на добре. Това предвещава бъдещи големи конфликти.
- Замяната на 3 март с 24 май като национален празник сякаш бе една от промените, които бяха разбрани най-ясно от обществото, но се превърна в разделителна линия. Този въпрос сякаш отпадна от дневния ред. Има ли и други отстъпки, на които сте готови, и в името на какво?
- Нека не говорим за отстъпки, победи и поражения. Това не е състезание или битка за надмощие на една партия над друга, а още по-малко сделка или елементарен политически пазарлък. Лично аз съм готов да се вслушам и да приема всички критични бележки и препоръки на професионалните общности, които ще позволят да постигнем целите на конституционната реформа, без да съборим държавата. Без да създадем нови огнища на напрежение, с които после да се чудим как да се справяме. Колкото до битката за националния празник, тя беше напълно безсмислена. Предупредихме колегите от ДБ, че това предложение ще създаде проблем, но те не ни послушаха. Затова сега ГЕРБ няма да го подкрепи и той няма да мине. Има още няколко такива заложени “битки” в останалите текстове. Надявам се всички да проявят здрав разум и да не ги водят, защото няма да ги спечелят. Ще спечелят онези предложения, по които може да се постигне консенсус, и то не консенсус между партиите в парламента, а между парламента и обществото.
- През последните 2 г. се стигна до безпрецедентната ситуация служебни правителства да управляват страната. Това бе и мотивът партньорите на ГЕРБ, а и вие да поискате ограничение на президентските права в това отношение. Как ще отговорите на обвиненията, че тази остра реакция е заради обтегнатите отношения с Румен Радев, а не конкретно за институционалните отговорности?
- Тази тема се появи в резултат на действията на последните няколко служебни правителства. Никой нямаше да се занимава с начина на формиране и с правомощията на служебното правителство в конституцията, ако не бяхме провокирани от начина, по който в България принципът на парламентарната република беше де факто подменен чрез установяване на пълен президентски режим на управление. Както се казва: видяхме цветно как би изглеждало едно еднолично президентско управление и не ни хареса. За да не се случват повече такива ситуации в бъдеще, служебните правителства, ако се наложи да бъдат съставяни, ще бъдат поставени под парламентарен контрол, за да е ясно, че България е и ще остане република с парламентарно управление и няма да се превръща, макар и за кратко, в еднолична диктатура. Защото при определени форсмажорни ситуации това “кратко” може да стане много дълго.
- Как ще завърши цялата сага с конституцията?
- Надявам се с минимални щети.
- А идеята да се свика Велико народно събрание?
- Моля ви, никога не споменавайте тази дума! Нямате идея какво може да натвори едно Велико народно събрание в настоящата политическа и особено геополитическа ситуация във и около България. То може да прави каквото си поиска, според волята на 266 депутати, колкото ще са необходими за приемането на чисто нова конституция. Може, например да премахне президента, да закрие Конституционния съд, да отмени свободата на медиите, да отмени брака като съюз между мъж и жена, да направи България федерация, изобщо каквото си ще. Не си го и помисляйте! Впрочем, искам да предупредя, че ако някой започне да настоява при сегашните изменения на конституцията да приемаме текстове, които индиректно да започнат да ни тласкат в посока свикване на Велико народно събрание, този някой иска да взриви държавата. Това ще бъде най-тежката хибридна атака срещу българската държавност.
CV
Роден е през 1967 г.
Завършва право в СУ
Бивш главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на БНТ, както и бивш главен юрисконсулт и административен директор на “Вестникарска група България”
Бил е изпълнителен директор на Съюза на издателите в България
Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото , 48-ото и 49-ото НС
Председател на комисията по конституционни въпроси
