Преглед на Европейската комисия от 2013 г. на българския енергиен сектор отбеляза, че "високата енергийна интензивност, ниската енергийна ефективност и недостатъчната екологична инфраструктура възпрепятстват бизнес дейността и конкурентоспособността", пише Дик Рош, бивш министър по европейските въпроси на Ирландия, той участва активно в дискусиите за условията за членство на България в ЕС и е гост на честванията по случай членството на България в ЕС на 1 януари 2007 г., цитиран от Eureporter.
10 години след това държавни предприятия все още контролират българските електроенергийни активи, включително производство и пренос на електроенергия, създавайки структура, която Комисията на ЕС маркира като несъвместима с изискванията на Регламента, отнасящ се до вътрешния пазар на електроенергия в ЕС. В газовия сектор на България хватката е още по-лоша.
Отвън енергийната структура на България изглежда като вкоренена бюрокрация, посветена на собствените си цели, а не на интересите на българския народ, далеч от модела, предпочитан от правото на ЕС.
Защита на статуквото
Упоритата решимост да се защити статуквото е поразително демонстрирана от поредица от събития през последните пет години в газовия сектор на България.
През декември 2018 г. Европейската комисия глоби българската държавна компания Български енергиен холдинг (БЕХ) и нейните дъщерни дружества над 77 милиона евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.
Глобата, която някои тогава предполагаха, че е можела да достигне до 300 милиона евро, щеше да бъде избегната, ако София беше започнала сериозни дискусии с Комисията за това как българското правителство възнамерява да изпълни ангажиментите, поети при подписването на Договора за Присъединяване на България в ЕС и спазване на задълженията, определени в Директивата за газа (Директива 2009/73/ЕО) за "насърчаване на достъпа до пазара и създаване на условия за лоялна и недискриминационна конкуренция".
Когато делото БЕХ приключваше, тогавашният министър на енергетиката на България даде да се разбере, че нейното правителство няма намерение да отваря газовия сектор на България, заявявайки, че подобен ход застрашава националната сигурност на България. Тогавашният премиер предположи, че всяка приватизация в сектора би била "предателство".
Никой в останалите 26 държави-членки не вижда намесата на частни предприятия в енергийния сектор нито като предателство, нито като заплаха за националната сигурност.
Реакцията на решението по делото БЕХ беше ясен "маркер", послание към Брюксел - позиция, много предпочитана от бившия премиер на Обединеното кралство Маргарет Тачър.
Продължаващото нежелание да се спазват нормите на ЕС е очевидно в поредица от по-скорошни събития.
Пример за това е Българската програма за освобождаване на газ (GRP), представена след случая БЕХ. Означена като реформа, допринасяща за "действителната диверсификация и либерализация на пазара", програмата изисква от "Булгаргаз" да освободи определени газови доставки чрез търгове между предприятия за период от пет години. "Реформата" беше краткотрайна. Програмата беше отменена седмици преди да влезе в сила.
Друг ярък пример за пристрастия срещу частния сектор беше демонстриран от неуспеха на България да изпълни задълженията, поети с партньорите от ЕС, за да посрещне енергийните предизвикателства, произтичащи от войната в Украйна.
Нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. предвещава потенциална енергийна криза за държавите-членки на ЕС, навлизаща в зимата на 2022-23 г.
За да се отговори на това предизвикателство, беше въведена програма, която да гарантира, че капацитетът за съхранение на газ в ЕС се използва максимално ефективно. Законодателството беше изменено, за да се въведат цели за зареждане с газ, предназначени да гарантират, че ЕС ще има достъп до енергията, необходима за предотвратяване на евентуален хаос през зимните месеци.
Законът на ЕС задължи държавите-членки да "вземат всички необходими мерки, включително предоставяне на финансови стимули или компенсации на участниците на пазара", участващи в постигането на "целите за запълване" на ЕС.
България изпълни целите си за съхранение на газ, но не успя да изпълни изцяло задълженията си по Регламента на ЕС за съхранение на газ от 2022 г. Вместо да въведе мерки за защита на всички предприятия, участвали в стремежа за постигане на целите на ЕС за съхранение, България въведе мерки, които ограничават защитата до държавния сектор. Бяха въведени схеми за заем при облекчени условия в полза на Булгаргаз и съмнителен режим на държавна помощ за финансиране на най-голямата и най-неефективна топлофикационна компания в България.
Този изкривен подход не само не успя да отговори на духа и буквата на регламента, съгласуван между партньорите в ЕС, но и съзнателно изложи българските частни оператори на риск от финансов крах: недобросъвестно усилие да се унищожи конкуренцията в държавния сектор.
Високата цена на лошата политика
Успокояването на българската енергийна бюрокрация е свързано със значителни разходи. Българската икономика използва 4 пъти повече енергия на единица БВП от средното за ЕС. Това означава, че българските граждани са лишени от предимствата на един интегриран и конкурентен единен европейски енергиен пазар.
Докато новите страни-членки на ЕС намалиха въглеродния си интензитет през последните 10 години, България почти не измести циферблата. България също изостава сериозно по отношение на съотношението между потреблението на първична енергия (потребление от всички енергийни потребители) и крайно потребление на енергия (от крайни потребители).
Всичко това противоречи на целите на ЕС за зелен преход. Това още повече извежда България извън релсите на нейните партньори от ЕС. Това затруднява България да играе своята роля в усилията на ЕС за борба с изменението на климата.
От държавите-членки на ЕС се очаква да работят "добросъвестно". От тях се очаква да изпълняват своите отговорности съгласно законите на ЕС, за чието въвеждане помагат.
Недобросъвестността се демонстрира от общото протакане на всичко, което отдалеч прилича на либерализация. Това се демонстрира отново в бракуването на програмата за освобождаване на газ, преди да започне да функционира. Лошата воля е поразително очевидна в неизпълнението на отговорностите съгласно договореностите за съхранение на газ от 2022 г. - явен опит да се използва кризата, породена от войната, за да се унищожи частният газов сектор и да се подкрепи неефективният държавен сектор.
Споразумението за газопровода с Турция, което предоставя монополни предимства на държавните корпорации и което съдържа извънредното изискване за произхода на газа, който ще тече по газопровода, отново повдига въпроси относно ангажимента на България към стандартите на ЕС.
Самонараняване
Докладът на Европейската комисия за България за 2023 г. е ужасен. Той описва България като страна с като цяло неблагоприятна бизнес среда. Той отбелязва структурни слабости, които ограничават потенциала за растеж на България. Той говори за "висока икономическа несигурност", коментира "ограничен приток на преки чуждестранни инвестиции" и се позовава на "пропаст в ефективността на публичните инвестиции, включително инвестиции, подкрепени от фондовете на ЕС".
Докато липсата на реформа в енергийния сектор не е отговорна за всичко това, грубият отказ за реформа в сектора е едновременно допринасящ фактор и емблематичен за мисленето, което спъва България.
Не е умна политика малка държава-членка, която се нуждае от добра воля, просто да откаже да спазва правилата на ЕС, когато това й е удобно. Политическите изявления, направени по време на решението по делото БЕХ, може и да се харесаха на местната публика, но спечелиха малко приятели другаде.
Отказът да се изпълнят ангажиментите в програмата за съхранение на газ изпрати лошо послание за надеждността, което няма да остане незабелязано в заседателните зали на мултинационалните предприятия, където се вземат решения относно инвестициите.
Възникналите въпроси относно споразумението за газопровода с Турция всяват недоверие в ЕС, който иска да прекрати вноса на енергия от Русия.
Всички тези проблеми оказват влияние върху позицията на България като надежден играч в ЕС. Те идват със значителни загуби на репутацията, нанасят самонаранявания и възпрепятстват способността на България и българите да извлекат пълните ползи от членството си в ЕС.
