Денят на усмивката не е, за да напишем нещо във фейсбук, а за да ни напомни да правим добро
Няма ден без ден на нещо - световен, международен, национален, регионален, да не забравяме и индивидуалните празници. Всеки ден си е Ден. Естествено, че без ден на сърцето всяко сърце ще продължава да бие или ще престава. Денят на книгата не значи, че само в него ще четем. Денят на жената, денят на бащата, на майката, на детето, на семейството, на любовта, ах, да, на любовта, ден след ден. За да празнуваме. Защото
ден на омразата, на подлостта,
на завистта, на гнева, на алчността и изобщо на смъртните грехове плюс всички негативни качества и деяния, които човечеството влачи на гърба си, откакто свят светува (просто си спомнете Каин и Авел), няма как да бъдат чествани и отбелязвани, слава богу.
Преди няколко дни мрежата и медиите бяха залени от станалия ежедневие във виртуалното ни общуване символ на американския график Харви Бел - усмихнатото жълто личице. Преди да е най-често срещаната емотиконка във виртуалния ни свят, тръгналият по белия свят
“усмивко” си е шествал
в реалния - на витрини, на реклами, на фланелки, на детски играчки, все пак годината на раждането му е 1963-а. Точно по този повод Бел смята себе си за международен посланик на щастието и преди да си отиде от този свят през 2001 г., определя Международния ден на усмивката. По неговата воля той се отбелязва в първия петък на октомври с мисълта, че с всяка настъпваща есен хората имат нужда от повече усмивки.
Аз добавям от себе си - да преборим прословутата есенна депресия с по една усмивка. Да се усмихнем на пожълтяващите листа, на разсъбличащата се природа, на повличащите валмата си мъгли, на избледняващото слънчице и да се надяваме да преджапаме през студа и немилостивия климат по-леко. Сега какво става с другото земно полукълбо, където сезоните са обърнати, нека се усмихват хората на пролетната си умора, има резон.
В потока на информацията първият петък и първият ден не е сложно да се объркат. Та обикновено
ни се случват два международни дни на усмивката
Няма лошо. Лично мое мнение е, че човек трябва да се усмихва всеки ден. Да намери повод за това.
Да му се случат внезапни поводи за това. Гукането на детенце в парка, гукането на гълъб на перваза, комплимент от колега, радостно поруменяване на колежка, “Здрасти, как си?” от комшията в асансьора, “Благодаря ви!” от дамата, на която сте отстъпили място в автобуса, телефонно позвъняване, есемес, имейл... хиляди малки жестове, които са всъщност по едно сторено добро. Защото могат да те изгледат намръщено или като през стъкло да гледат в теб, да не отговорят на поздрава ти, да врътнат пренебрежително рамо, всичко може.
И много ясно да се разберем. Усмивката изобщо не значи да се хилиш като изоглавен (най-малкото баш този октомври сме в предизборна кампания и малко ни позаливат със сладникаво усторазтежение, да прощавате), не знам колко типа усмивки са определили психолозите, но сто на сто и това е тема на изследване, след като аз съм си направила за себе си някакви отлики.
Фалшиви усмивки - бол
Веднага си личат. Притворни усмивки, скептични, обидно-състрадателни, обвинителни, назидателни, съжалителни, тъжни, горчиви, саркастични... допълвайте, ежедневно се срещате и с тях. Виждате ли колко различно може да бъде едно движение на лицевите мускули, характеризирано като усмивка.
А уж просто разтягаме устни. Ама прости работи няма. Всичко е в подтекста. Но
днес не е празник на кривите усмивки,
поне така е редно да бъде. Знаете ли аз по какво различавам радостната, щастливата, добронамерената усмивка? По очите. Ако очите не се смеят, ако не излъчват добрина - фалшиво се разтягат устните. И ти става ясно. Усмихваш се и ти формално, защото ноблес оближ, както казват французите, и толкоз. С този човек няма какво да си кажете. Повече или тепърва. Просто си правите отметката “едно наум”. Някой беше казал, че можеш да задържиш усмивката си за кратко, останалото е показване на зъби. И не рядко - вълчи.
А според създателя на днешния празник Харви Бел денят трябва да е посветен на доброто настроение и добрите дела. Неговото мото той определя така: “Направи добро. Помогни на някого да се усмихне.” Не като му лайкнеш постинга в социалните мрежи с ухилена емотиконка или поздравиш фейсбук човечеството с песента “Усмивката”, нали разбирате, че не това е целта. Направи добро и се надявай да ти отвърнат с усмивка. Дори да не го направят, твоите очи ще гледат на този наш свят усмихнато. И есенното слънце ще прилича досущ на усмихнато жълто личице.
