Страната ни е привлякла съществена част от инвестициите по първия фонд, който е за 1 млрд. евро, казва изпълнителният директор на Българската банка за развитие и член на Надзорния съвет на инвестиционния фонд 3SIIF.
- Господин Арабаджиев, как работи инвестиционният фонд “Три морета”?
- Фондът е инвестиционен инструмент, който финансира ключови инфраструктурни проекти в страните от региона на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Най-общо целта е да се преодолее разликата в развитието на държавите от Централна и Източна Европа спрямо тези от Западна. За да стане това “догонване”, само в инфраструктурата на региона трябва да се инвестират 600 млрд. евро. Затова и беше създадена политическата инициатива от президентите на участващите държави. Идеята на инвестиционния фонд е да се покаже, че може на пазарен принцип инвеститори - институционални или частни, да вложат парите си и това да бъде печеливша инвестиция. Фондът стартира с малко над 1 млрд. евро, от които останаха свободни още около 100-130 млн. евро. Това е първата стъпка, която вече обсъждаме как да надградим. Много хора не знаят какво представлява инициативата “Три морета”, а тук вече имаме два мащабни проекта, финансирани от фонда към нея – Порт Бургас и соларния парк на “Енери” в Караджалово. Добрата новина е, че в България идват международни инвеститори, ние имаме качествени проекти, които да предложим, и това има потенциал да бъде много печелившо - и за банката като инвеститор във фонда, и за обществото.
- Водещите сектори за финансиране по инициативата са транспорт, енергетика и дигитализация. Остават ли те като приоритети?
- Това са основните направления на текущия фонд, тук няма промяна. Следващият фонд от инициативата ще бъде за иновации, той ще бъде учреден до края на годината или най-късно до първите няколко месеца на следващата. Третият се обсъжда да бъде за инфраструктура и свързаност.
- Всъщност какви трябва да бъдат проектите, кандидатстващи за капитал през фондовете?
- Проектите може да бъдат най-различни – в тези направления, които изброих, като в случая е важен мащабът, защото минималната инвестиция, която фондът би инвестирал, започва от 50 млн. евро. Така че кандидатите трябва да са компании със сериозен капацитет. Има и примери от текущите инвестиции на фонда - например една от компаниите, в които е инвестирал, е производител на електрически локомотиви в Полша, друга изгражда иновативeн data center в Талин. България също е на картата за един евентуален нов data center, което е възможност за привличане на компании като “Гугъл”, “Амазон” и “Епъл”. Защото първото нещо, от което те имат нужда, е такъв център за всичките им операции. Така че всяка една инвестиция ни слага една стъпка по-напред на картата на Европа. “Енери” е едната от инвестициите в България, които се занимават с възобновяема енергия. Те до момента имат 60 мегавата соларни мощности, а до 2 години ще имаме 500 мегавата енергия от слънце в България, което е 1/4 от мощностите на АЕЦ “Козлодуй”. Компанията е 100% собственост на фонда. При другата инициатива в България - Порт Бургас, идеята е да се модернизират терминалите, така че скоро да бъде алтернатива на пристанището на Констанца в Румъния. Това е източната граница на Европейския съюз, така че се очаква голяма част от стоките да могат да се разтоварват там.
- Към днешна дата има ли още одобрени за финансиране от инвестиционния фонд на “Три морета” у нас инициативи, пък и изобщо?
- Това, с което съм горд като член на Надзорния съвет на Инвестиционния фонд 3SIIF, е, че България е един много успешен партньор в инициативата и се ползва в пълна степен от ползите, които подобно участие дава. България е инвестирала 20 млн. евро, а е привлякла обратно като инвестиции съществена част от средствата във фонда - от 1,2 млрд. евро над 150 млн. евро са при нас, което е огромен успех. Другото позитивно развитие е, че новият фонд “Иновации” е създаден по наша идея и предложение.
- Кой извършва селекцията на проектите и каква е ролята на ББР?
- Средствата на 12-те държави се управляват от независима компания - фонд-мениджър и инвестиционен съветник – Amber Infrastructure Group, базирани в Люксембург и Лондон. Те имат солиден опит в управлението на подобен тип инвестиции. Надзорният съвет на фонда има координационна роля, но не може да влияе на инвестициите – дали да са в Полша, България или в Хърватия. Търсят се качествени проекти, които имат добра възвръщаемост.
- Какъв е пътят българските фирми да могат да си партнират с фонда?
- Всяка компания, която има проекти с подобен мащаб, може да се свърже с Amber Infrastructure, а ББР може да помогне, като улесни комуникацията. На този етап подобни инвестиции в България все още са малко на брой.
