Паметникът на Съветската армия трябва да бъде заменен от скромен параклис в памет на всички войници
Вероятно сте чували думата ибрик. Тя е турско-арабска, но произлиза от персийски, на който се произнася абриз и означава съд за вода. От аб - вода и риз - съд.
Аз съм си прононсиран антисъветчик, което не ми е пречка да знам доста добре руски език.
И да, мисля, че Паметникът на Съветската армия трябва да бъде премахнат в този си вид, а вместо него трябва да се издигне скромен параклис в памет на всички войници - руснаци, украинци, молдовци, азери, евреи, китайци, французи, британци, австралийци, новозеландци, индуси, американци, българи, унгарци, чехи, поляци и словаци, загинали в борбата на света с нацизма.
Но такъв висок паметник служи само и единствено да се чувстват българите окупирани, както казва Папазян, цитирайки Катон Стария, който според Плутарх завършвал речите си по време на пуническите войни с думите: Dalenda est. Или поне така се смята, макар Плутарх да е бил грък от Крит и е писал своите “Паралели Биографики” (Успоредни животописи) на старогръцки.
А българите, които се борят за запазването на паметника, мога да определя с две чисто руски думи.
Едната е малко нецензурна и тъй като съм възпитан буржоазно, ще я спестя, само ще ви кажа, че започва с Ж и завършва със З. Която би трябвало да звучи на латински "Anilinguist", excuse my French.
Другата дума е холопство. Това е особена категория лица в царска Русия, които стават доброволни роби. Холопите са два вида - “прикАзни холопи” и “кабалние холопи”, които са попаднали в робство заради дългове (кабала се използва в смисъл на запис на заповед. За да попаднат в робство, те са подписали запис на заповед, тоест доброволно са обезпечили дълг срещу робство. Даже не са и подписвали, достатъчни са били трима свидетели).
Първите до голяма степен са били доброволни. Те се предавали фактически срещу нищо в робство на господар, който им възлагал някакви административни задачи и ги хранел и поял, но те не работят, а служат. Събират данъци, бият крепостни и други такива задачи, от които помешчикът се гнуси. Никога не подписвайте документ, наречен запис на заповед, или авал върху запис на заповед. По съвременното българско законодателство това е основание за извънсъдебно изпълнение. Тоест следва описване на имуществото и публична продан. Не е точно робство, но е нещо такова.
Най-близката българска дума до холоп е ибрикчия, тоест човек, който полива на друг човек с въпросния съд за вода, за да си измие задника след облекчаване. Или както е казал Александър Сергеевич Пушкин “мекото място в края на гърба”.
Холопите са още военнопленници и длъжници, които изплащат дълговете си със слугински труд. В царска Русия холопите не са субект, а обект на вещното право. Те се продават, купуват, убиват, без убиецът им да носи наказателна отговорност. При достигане на 15-годишна възраст за лицата от мъжки пол и при 12 г. на лицата от женски господарят е длъжен да ги задоми. Холопството изчезва, защото се противопоставя Православната църква заради сексуалната злоупотреба, вършена от господарите. Т. нар. блуд.
Но с особено висока негативна конотация е натоварен първият вид - прикАзните холопи. Не идва от българската дума приказка, която на руски е сказка, а от прикАз - заповед на руски.
Най-близо до тях са очевидно т. нар. българи, доброволно и съзнателно поставили се в услуга на престъпния кремълски режим, които изпълняват заповеди срещу някакви блага. Няма сведения дали срещу тях се извършва и сексуална експлоатация. Но Българската православна църква трябва да внимава дали не се извършва грехопадението блуд.
