Кралството на шимпанзетата и войните на хората
Група бойци от западния регион атакува границите на централния и пленява "войник", който се е измъкнал покрай патрула на охраната и се е отклонил от своите. Атакуващата група, водена от Хътчерсън и неговия брат едноръкия Ричмънд (загубил е ръката си, докато воюва - бел. ред.), убива пленника. Това е един кратък епизод, пресъздаващ битките за овладяване на територия между западняците и жителите на централния регион. Събитието се случва в гората Нгого в Уганда, която е дом на големи групи шимпанзета. Сцената е от документалната поредица на Netflix, "Империята на шимпанзетата".
Броят на членовете на семейството на шимпанзетата, обитаващо гората Нгого, е приблизително 120 индивида. Те са водени от доминиращия мъжкар Джаксън, заобиколен от неговите закоравели воини. Лидерът на маймуните поддържа своя политически контрол по два начина. Първият е, като демонстрира сила чрез сплашващи акции, благодарение на които изземва храната на враговете си и я разпределя сред членовете на клана си. Вторият е, като набира нови войници сред маймуните от неговия ареал, които да го подпомагат във воденето на постоянните битки, които ръководи.
Човекоподобни или маймуноподобни?
Шимпанзетата са нашите "най-близки живи роднини" и според редица научни изследвания ние имаме обща връзка с тях като индивиди. Според според изследователите те притежават 98% от нашите гени. Документалната поредица показва и други провокиращи страни от живота на маймуните, които дават повод направим паралел между техния свят и нашия. Те са много интелигентни, силно емоционални, могат да доживеят до 60 години и всеки екземпляр има уникална личност и цели. Общността на шимпанзетата е добре развита и има сложна мрежа от семейни и социални връзки. Всеки индивид трябва да намери своето място в групата, а обществото е подчинено на строга йерархия. При това, всеки "лидер" има свой собствен начин на управление. Докато Джаксън, "кралят" на централния регион, демонстрира абсолютна власт, Хътчерсън управлява по по-демократичен начин, при който задачите се разпределят между мъжките и женските маймуни. Агресивността и стремежа към абсолютна власт, тласка някои кандидати да изместят лидера в централния регион, като Ейбрамс, да се стремят към овладяването му. В отговор на това лидерът усетил предизвикателството, не показва никакви признаци на слабост. Въпреки че трябва да ангажира Ейбрамс в битки, той често го поставя под наблюдение и понякога издевателства над него, като го изключва от разпределянето на апетитните порции с месо. Целта е да остане гладен и изолиран. За храна на шимпанзетата от този клан, служат по-малки маймуни, от друга природа, които въпреки, че не са врагове с другите се приемат за "храна".
Когато водачът умишлено започне да всява страх, гората се оглася от писъците на майки, изплашени за децата си. Останалите шимпанзета се отдръпват от пътя му или стоят мирно, сякаш го поздравяват, докато най-големият му съюзник го потупва по гърба, за да покаже уважение и демонстративно спокойствие. След това, двамата мъжкари извършват ритуала на взаимно ухажване, като почистват козината на другия. Според приматолозите, става дума за форма на преговори, чиято цел е да установят социални контакти при спазване на съответните рангове в клановата йерархия. Водачът може да приеме или да игнорира тази форма на ухажване.
В друг епизод виждаме как една от маймуните, сираче, което другите не познават, полага усилия да се включи в групата. Защото това е възможност да получи защита. В трети наблюдаваме как отцепника, с амбиция да стане водач - Ейбрамс, сключва съюз с един от силните мъжкари. Проследява се животът и в подгрупата на женските шимпанзета чрез главната героиня Кристин и нейното малко момиченце. Женските екземпляри в западната група, която е по-малка на брой от централната група, но войнствено настроени, участват с мъжкарите в битките между двете племена. Целта на това е да се постигне баланс в групата на мъжките маймуни. В определен момент една от по-младите женски напуска клана и се присъединява към конкурентния. Целта на това е да подчертае комуникацията в рамките на вида, както и да подобри генетичното разнообразие като начин за неговото запазване и оцеляване. Във филмовата поредица се проследява и драматичната история за края на лидерът Джаксън, настъпил в резултат на външна атака и вътрешна "конспирация". Така постепенно се убеждаваме, че могат да се правят много паралели между животът в групите на шимпанзетата и хората. И то не само на ниво политика, водене на войни и насилие, но и в междуличностни отношения. Дори в определени ситуации, маймуните превъзхождат хората по умения. В един от епизодите доминиращият мъжкар моли една от жените за сексуална връзка и се убеждаваме, че това зависи от нейното съгласие. А това напомня някои ситуации при хората.
Маймуните и тактиката на войната
Според изследователите зад документалната поредица шимпанзето е един от малкото животински видове, които водят граничните конфликти също както при хората.
Известният британски учен Дезмънд Морис, автор на книгата "Голата маймуна", много добре анализира и разкрива приликите между поведението на хората и това на висшите видове примати. След като изгледах сериала "Империята на шимпанзето", го сравник с документалния филм, пак по Netflix, "Дългият път към войната", който разказва за процесите, довели до избухването на Първата световна война. Битките тогава са се водели за ресурси, граници и плячка. При шимпанзетата не е по различно. И двата вида са еднакво жестоки в подтиците си да водят битки.
По време на "Голямата война", както се е наричала Първата световна война, възникват две големи оси. В сърцето на първата са били Австро-Унгария и Германия (впоследствие към тях се присъединява и Османската империя). Втората обединява големите западни държави Франция, Англия и след това САЩ. В крайна сметка, във войната се включват над 40 държави и тя се води по суша, въздух и море. Наред с конвенционалните оръжия са използвани и химически оръжия, довели до ужасяващи човешки загуби. Само за един ден Франция загубва 26 хиляди войници, които са обгазени със химическо оръжие. В тази война, продължила четири години от 1914 до 1918, живота си загубиха 16 милиона души, а 20 милиона са ранените. Тя доведе до разпадането на съвременните империи (Австро-Унгарската, Германската, Османската и Руската). Америка/САЩ стават доминираща световна сила. Появява се нацизмът и възходът на Хитлер. Свидетели сме на победата на болшевизма и появата на Сталин. Всъщност резултатите от "Голямата" война посяват семената на още по-голяма - Втората световна. Но нещата не свършват и с нейното приключване, защото след нея започва Студената война и кризите в Близкия изток, на Балканите и други региони. И така стигаме до днешните конфликти, които също не дават надежди за мирен изход.
Виждаме, че въпреки огромния научно-технически напредък на човечеството, войната не изчезва от международните отношения, а във вътрешнополитически план силовите йерархии и абсолютната власт все още са част от политическата панорама. След Хитлер и Сталин днес се появиха фигури като Путин. Войната продължи да се използва като средство за разширяване на територии и консолидиране на властта на вождовете, а насилието се превръща в средство за отстраняване на вътрешнополитическите конкуренти, също като у приматите. Такъв пример е руската агресия срещу Украйна, която заплашва да бъде не само нова Студена война, но да прерасне в атомна. Това непрестанно повтаря шефът по националната сигурност на Русия Дмитрий Медведев.
Тактиките на воените действия и конфликтите при хората могат да бъдат проследени и при шимпанзетата. Те са един от малкото животински видове, които водят организирани битки за запазване на границите си и в това те много приличат на продължаващите гранични конфликти в света в момента.
Приликите могат да бъдат проследени и при сключването на съюзи и социални връзки, които играят основна роля за оцеляването.
Сред най-големите предимства на човешката раса, са притежаването на развита езикова система и способността на хората да мислят абстрактно, което им позволява да измислят сложни стратегии. В политически план да договарят споразумения и да формира коалиции. Големите достижения на човешкия мозък довели до сегашното могъщество на тази раса, освен възможности за прогрес, я поставят в изключително опасна ситуация, в която човекът се превръща в заплаха не само за собственото си оцеляване, но и за това на планетата.
Според Стив Питърс, автор на книгата "Проблемът с шимпанзето", "всичко, което правим, произтича от нашето мислене. Мозъкът е разделен на седем дяла. Аз обсъждам два от тях. Първият се занимава с логиката и вземането на практически решения далече от емоциите. Вторият дял се занимава с чувствата и впечатленията и ги контролира." Това, според автора, е "шимпанзето в нас". В човешкия мозък се води постоянна борба между човека и шимпанзето. Човекът иска да контролира действията на човека по балансиран и рационален начин, който отчита всички измерения, особено тези, свързани с бъдещето. Той е загрижен за последствията от решенията и действията си. Що се отнася до шимпанзето, то не се интересува от това, а по-скоро се ръководи от инстинктивни мотиви за оцеляване и не се вълнува от лошите последствията от действията си. То не се занимава с анализи и проверка, винаги е раздразнително и ядосано, въпреки че понякога може да е право.
Вечният залог е: ще остави ли човекът юздите на своите дела на шимпанзето, за да ги контролира по начин, задоволяващ егото му, или ще послуша гласа на разума? Може ли човек да опитоми шимпанзето в главата си? И дали изобщо досегашната опасна траектория в човешкото развитие е заложена в неговите животински корени и деструктивни рефлекси, сродяващи хората с приматите (както се предполага в книгата от Стив Питърс). Или по-скоро тя се дължи на уникалността, която отличава хората от другите същества на планетата? Опитът до момента показва, че шимпанзето в нашия ум засега винаги побеждава.
