Липсата на доверие в авторитети и институции, която се налага по разни конюнктурни причини, ни превръща от народ в племе
Чета в Х (бивш туитър) разни расистки постове, които наричат циганите от Везенково и Прилеп човекоподобия. Не си гледали децата и затова се е стигнало до трагичния инцидент с прегазеното дете, след който шофьорът бе убит от близките на детето.
Липсата на доверие в правосъдието дотам ще ни докара. В тоя случай е лесно -
хората са цигани, тях е лесно да ги мразиш, да ги обявяваш за примитиви
Но всеки път, когато стане някое трагично събитие, бели и образовани хора почват да реват за по-строги закони.
Талионните закони lex talionis тип “мера според мера” са интуитивното разбиране за правосъдие. Така е в Стария завет - “око за око”. Така е албанският “канун”. Така е при племената в Гвинея. Там, ако съпругата изневери на мъжа си, рогоносецът е в правото да се възползва от жената на този, който му е поставил рога, както намери за добре.
Християнската етика е това, което променя, и се появява
правосъдието в съвременния му вид
- Исус в проповедта от планината казва: “Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.
На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха”.
Ако още бяхме “око за око”, щяхме сигурно всички да си ходим слепи. Всъщност това, за което е редно да се говори, е защо въпросното село не е било обезопасено, за да не се стига до трагичен инцидент и отмъщение. Защото, минавайки през Ришкия проход, сте принудени да се движите през оживени села. Преди десетина години някой ми препоръча за пътуване от Варна да минавам през Ришкия проход и така да се възползвам от единствената ни магистрала “Тракия” от Карнобат. Караш по недовършената “Хемус” до Провадия, пресичаш Балкана и хващаш “Тракия”. И така се избягват дългите колони около Велико Търново и в Боаза.
Бе ужасно, никога не повторих пътуването през Ришкия проход. Оттам минава поне половината трафик от Турция към Дунав мост, защото е най-кратък маршрутът. Пътят върви през живи села, камиони изпреварват в населените места. Всъщност единственото нещо, което е трябвало да се направи, е частите на пътя, през населени места, да станат дуракоустойчиви. Всеки има конституционното право да бъде тъп, необразован, малък, изморен, бързащ. Расистите сега просъскват, ама те, циганите, като им позволяваме всичко...
Да се разберем за главното - без цигани днешна България няма как да съществува. Защото
те са главният ресурс на работна сила
- те берат плодове и зеленчуци, карат камиони, строят, раждат деца, харчат пари. Дори и да идат на гурбет, се връщат у нас, за да вдигат сватби, а белите българи си стоят в чужбина и гласуват за “Възраждане”, макар те също да са метачи там. Не знам защо да си метач или мияч в Белгия, е престижно, а у нас това е долен труд, отреден само за хората от махалите.
Ако на входа на селата имаше висока преграда тип легнал полицай, която принуждава камионите да намалят скоростта много, почти да спират, и ако по края на тротоарите има оградна мрежа, за да не може да се пресича, вероятно този трагичен инцидент щеше да бъде предотвратен - тоест нямаше да загинат дете и мъж в разцвета на силите си. Нито много пари, нито много акъл трябва.
Случаят има и един друг аспект - масовото недоверие към авторитетите, което съзнателно се налага заради някакви конюнктурни цели. Българското правосъдие не става за нищо, нямаме закони, всички полицаи са корумпирани, като махнем Гешев - мед и масло. Това просто не е вярно, но населението тръгва да раздава само възмездие, което е
опасен социален разпад
Български съд на две инстанции постанови тежка присъда на Кристиян Николов, убиеца на Милен Цветков, за смъртта му на пътя в условията на евентуален умисъл. Тоест и полицията, и прокуратурата, и съдът си свършиха работата и не позволиха на този убиец да се отърве с лека присъда въпреки големите му финансови възможности. Тъй че може да допуснем, че ако въпросният шофьор, който бе бит до смърт в Ришкия проход заради прегазеното дете, бе стигнал до съд и той щеше да получи адекватно наказание. Просто години наред се повтаря как България е скапана, институциите не работят и се стига до такова масово самоуправство.
Идеята, че справедливостта е някаква математическа функция, свежда правосъдието до отмъщението, което е регресивна стъпка - превръщането ни в някакви племена от диваци. Той уби едно дете от нашите, ние ще убием неговото. “Зъб за зъб”. Тъй като неговото дете не е било налично, убихме него, щото, ако чакаме правосъдие, с тези прокурори, адвокати и инстанции ще има да чакаме. Така мислят повечето хора у нас и вероятно това е естествено, но справедливостта е справедливост, когато зад нея има процедури.
