Той трупа политически капитал, който в края на мандата му може да се превърне в проект
Президентът Румен Радев от връх Шипка отправи послание за “червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена”, визирайки идеите за смяна на националния празник 3 март с 24 май.
Давайки си ясна сметка, че зад тази негова позиция стои сериозна част от гласоподавателите в България, той отново се позиционира като опозиция на управляващите в момента. Двете най-големи и най-силно подкрепени формации у нас - ПП-ДБ и ГЕРБ, се събраха в управлението. И практически стана така, че
парламентарната опозиция в момента, доколкото я има, е много слаба
Следователно президентът Радев стана обобщител на опозицията. Много е вероятно да прави разчети в бъдеще този натрупан политически капитал да се превърне в политически проект.
Във времеви измерения определено може да кажем, че ще е в края на неговия мандат.
Не може да се прави аналогия с действията на бившите ни президенти по време или след края на мандатите им.
Така например Георги Първанов след края на двата си мандата се колебаеше дали ще продължи в политиката с БСП или ще прави собствен проект. В крайна сметка направи партия АБВ, но нещата не се получиха. Росен Плевнелиев пък беше излъчен от ГЕРБ и нямаше как да развива линия извън партията като политически проект.
Но в момента има много сериозен вакуум в алтернативата на линията, която предлагат управляващите. Това дава сериозен шанс на президента Радев, който се позиционира сега като опозиция, в един момент да подкрепи нов политически субект.
Към момента не виждам възможности президентът да се намеси пряко в предстоящите местни избори наесен. Въпреки че на някои места кандидати биха се възползвали от известна близост с него или с това, че споделят неговите идеи.
