Ако прокуратурата беше компетентна, щеше да повдигне обвинение за принуда заради остригването на косата на момичето
- Адвокат Екимджиев, как може съдебният процес в България да стане ефективен, а не формален?
- Искам да обърна внимание на липсата на текст в Наказателния кодекс (НК), който да криминализира всяка проява на изтезание, на нечовешко и унизително третиране, независимо дали е извършена с действия, които накърняват човешкото неприкосновение. Тази липса продължава повече от 20 години, въпреки че Европейският съд по правата на човека е настоявал за подобни промени. Поводите са били главно прояви на полицейско насилие.
През 2010 г. такива бяха случаите на задържане на Борислав Гуцанов (днес депутат от БСП - б.р.), Даниел Славов (бивш митничар - б.р.), братя Стоянови, които бяха наричани от Цветанов Дамбовците. Те не бяха пребивани, но често по бельо бяха изкарвани на улицата, снимани в унизителни пози от МВР пикчърс без никаква нужда.
Съдът в Страсбург констатира, че е нарушена абсолютната забрана за нечовешко унизително отношение. Това го пише в Конвенцията за правата на човека, ратифицирана от България. Затова съдът и Комитетът на министрите, който следи за изпълнението на решенията, от години настояват за криминализиране на подобни действия.
- В кои държави в Европа има подобно криминализиране на изтезанието и нечовешкото отношение?
- Това е стандартът в Съвета на Европа. Ако в България съществуваше такъв текст, нямаше да се води спор дали това е лека телесна повреда, защото очевидно действията на този „човек“ са насочени към унижаване на човешкото достойнство на жертвата и дори синините и прорезните рани да бъдат излекувани, психическата травма ще е за цял живот. Подобни травми са по-болезнени, по-деформиращи и трайни от физическите. Първата стъпка е промяната в НК.
- Какви други стъпки могат да се предприемат?
- Този текст е достатъчен. С него ще се покрие много широк диапазон от действия, които остават ненаказани, както е и случаят с полицейското насилие. Има полицейски техники, които не предполагат насилие. Например задържаният да стои прав с разтворени ръце и крака до стената до припадък, без адвокат. Той рухва без драскотина по тялото.
Подобни случаи на малтретиране има и в най-интимната сфера между съпрузи, между бащи и деца, интимни приятели, какъвто е настоящият случай в Стара Загора. За съжаление, представите на много наши сънародници и на законодателя за т.нар. патриархално семейство са, че това са отношения, в които държавата не трябва да се бърка. В общия случай мъжът е господар и ако е по-силен физически, може да малтретира жена си, децата си, приятелката си и това да остава практически безнаказано.
В последните години има известни промени в посока криминализиране на проявите на домашно насилие, но за съжаление те все още често остават неразпознати, неконтролирани и ненаказани.
Искам да подчертая още един детайл. Никой не обръща внимание на остригването на косата, което дори и без законодателни промени е парекселанс проява на принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК. Ако прокуратурата не беше корумпирана или поне беше компетентна, повдигането на обвинение по този текст би позволило този „човек“ да бъде задържан под стража, без да се назначават допълнителни експертизи, които да установяват дали прорезните рани са лека или средна телесна повреда.
- А как съдебният процес в България би могъл да се забърза?
- Въпрос на законодателна техника. Тази тема не е по-маловажна от промените, свързани с пътнотранспортните произшествия, по които депутатите работиха до вчера.
Ключовият въпрос тук е: има ли престъпление от общ характер? Или като лека телесна повреда това е престъпление от частен характер и жертвата въпреки страха и заплахите трябва да се оправя сама, без да разчита на държавата. За да бъде гарантирана помощта на една правова държава към застрашените, тази промяна трябваше да бъде направена. Много по-тежки текстове са приемани за часове, особено когато има лобистки интереси.
- Какви препоръки бихте дали не само по този случай, а и като цяло за съдебната практика у нас?
- По принцип много неща могат да се променят, но това е тема за юридическа студия. Наказателният процес страда от прекомерен формализъм, който улеснява съда да се хлъзга по повърхността и по формата на правната норма, неглижирайки изконното предназначение на правото да дава справедливост и да служи на доброто.
