Имаме задължение да приемем общата европейска валута и следователно не можем да въвеждаме срокове, през които няма да го направим
Смисълът на валутния борд, въведен през 1997 г., е, че левът е закрепен за тогавашната германска марка, съответно по-късно за еврото. Ето защо оттогава всички ние плащаме стойност в евро, а само формата – било хартия, било електронна транзакция, се води в лева. А стойността на валутата, а не вида на хартията, е нейната същност. Поради това тежненията как ще се отречем от националната си идентичност и от
гордия български лев
са празни приказки – от над четвърт век сме го направили. И смея да твърдя, че и след като сменим формата на хартията, ще си останем пак толкова българи. Нещо повече – икономическите ползи от влизането в еврозоната ще задържат повече българи в България и това ще спомогне за съхраняването ни като нация. А и ние през 1996-1997 г. орезилихме толкова много българския лев, като го обезценихме под стойността на хартията, на която е напечатан, че левът с удоволствие ще предпочете да остане хартия, ценна поне за нумизматите след време.
Сега стои въпросът дали референдумът за отлагане на въвеждането на еврото противоречи на международни договори на страната ни. Референдумът гласи: “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година”. Ти да видиш – иска се в обозримо бъдеще да не се въвежда еврото. Защото след 20 г. младостта на 20-годишните ще е отминала, а активните 45-50-годишни ще са пенсионери. А много от пенсионерите просто няма да ги има. Може би за пенсионерите, които треперят за пенсията си и се страхуват, че ще получават в евро двойно по-малко като число парични знаци, отлагането на еврото е успокояващо. След една възраст лъганият и при социализма, и при крадливия преход сегашен български пенсионер не вярна на никого. Така че чудесно го разбирам. Да сложим в сметката и живеещите на социални помощи и малограмотните, които се страхуват от всяка промяна. Затова и допитванията в държава, където само
пенсионерите са над половината реални избиратели,
има паритет между поддръжници и противници на еврото. За хората от реалния бизнес е очевидно, че еврото е по-добрият вариант
Още в преамбюла на Договора за ЕС изрично се заявява: “РЕШЕНИ да постигнат укрепването и конвергенцията на своите икономики и да създадат икономически и паричен съюз, включващ, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз, единна и стабилна валута.“ Договорът за функциониране на ЕС изрично предвижда на всеки 2 г. да се следи изпълнението от всяка държава от ЕС на условията “в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на … паричен съюз”. Ето защо приемането на еврото е задължение, а не право на влезлите в ЕС държави, освен ако съответните държави не са договорили друго. Държавите от ЕС, които не са членове на еврозоната, са задължени да приемат еврото веднага след като изпълнят критериите за това. Има и държави, които при подписването на основополагащите договори на ЕС изрично са поискали дерогиране на отделни правила във връзка със задължението им да приемат еврото, т.е. да влезнат в паричния съюз. Т.е. те са заявили различни условия и срокове за запазване на тяхната валута. Великобритания с протокол изключва въвеждане на еврото още в първоначалните преговори за Договора от Маастрихт. Дания прави това през 1999 г. Но България не е подписала протокол за специални условия при приемането на единната европейска валута. Казано по друг начин – ние имаме задължение да приемем еврото – естествено ако изпълняваме условия за това.
Има втори вид съвсем различна дерогация –
поради неизпълнението на условията за влизане в еврозоната. Според договора на функциониране на ЕС “Държавите-членки, за които Съветът не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, са наричани по-нататък “държави - членки с дерогация”.
При това положение може ли Народното събрание да въвежда със закон срокове, през които България да не може да приеме еврото. Отговорът е очевиден – не може, защото имаме задължение да приемем единната европейска валута. Такова решение директно ще противоречи с основополагащите договори на ЕС.
Отделен е въпросът, че механизмът за присъединяване към еврозоната предполага действия от съответната държава относно откриването на процедура за проверка на готовността й за присъединяване към единната валута. Поради това държавата може да не предприеме действия за влизане в еврозоната, но това е отделен въпрос от приемането на правен акт, който да я задължава това. По начало и непредприемането на действия за приемане на еврото, когато са изпълнени условията за приемането му, представлява правонарушение.
Нека да бъдем честни. Вече има случай държава да провежда референдум, който да предвижда да не приема еврото. Такъв е случаят с
Швеция, която проведе референдум през 2003 г.,
с който влизането в еврозоната бе отхвърлено. По принцип всяка държава може на база на свое решение, независимо дали е взето с референдум, или не – да започне преговори за подписване на протокол с останалите държави-членки да не приеме еврото.
Но задължението за приемане на еврото отпада едва с подписването на такъв протокол.
Би могъл да се приеме правен акт, който да определи някакъв приемлив срок за подготовка за влизане в еврозоната. Всъщност НС е приело подобен акт. Това би било част от организацията по изпълнение на задължението на България да приеме еврото. Но проектът за решение на референдума няма нищо общо с това. Предвиждането на 20-годишен срок е
в пряко противоречие със задължението България да възприеме единната европейска валута.
Със същия успех срокът можеше да е 100 г. Както споменахме, и един 20-годишен срок представлява смяна на поколенията.
Поради изричното пояснение на председателстващия на НС, че се гласува “за” или “срещу” провеждането на референдума няма съмнение за съдържанието на приетото от НС решение за референдума. Останалото са процедурни въпроси във връзка с Правилника на НС.
Ползите от приемането в еврозоната са многократно изтъквани. Най-просто е видимото – ще си спестим таксите при обмяна на евро в лева и обратно. Ще се освободи част от държавния резерв и държавата ще се облагодетелства с милиарди. Ще се качи кредитният ни рейтинг, което е възлово за увеличаване на инвестициите. Ще участваме в управлението на еврозоната – най-мощната икономическа група в света. Ще бъде и чудесно улеснение за туризма. Това са само част от многобройните ползи от приемането на еврото. Хърватия показа, че няма опасност от увеличение на цените. Всъщност инфлацията на лева е една от високите в ЕС.
