- Напиването е фантазно сбъдване на мечтите, каквото не можеш да постигнеш в нормалния живот
- Най-голямото забавление на сънародника ни е да гледа сеир
- Г-н Александров, защо и как пие българинът?
- По различни причини. Засечените тенденции на увеличаване и намаляване на потреблението на определени напитки може да се обяснят с модата. В определени периоди е било модерно да се пие винце, в други - бира, след това скъпо уиски и т.н. Употребата на различни марки алкохол е свързана със социалния статус. Съществуват обаче и традиционни практики, които са много устойчиви в България. Например да си вариш ракия в казан, къде легално, къде нелегално. Човек може да се напие само от алкохолните пари. Това е ритуал. Пробват заедно първака, за да общуват интензивно.
Социалното пиене е част
от българската култура.
То е много типично за християнската цивилизация в нашия район. Вариантите са различни. В Италия и Испания например се набляга на вино, у нас – на бира и ракия, в Германия – на бира. Има една интересна регионализация по отношение на алкохола на територията на бивша Чехословакия. В Чехия пият бира, в Словакия – ракия. Това въобще не означава, че ако си словак, не пиеш бира. Говорим за устойчиви характеристики на общностите, които са много симпатични.
Но сравнявайки начина, по който пият и се напиват българите, категорично може да се каже, че сънародниците ни много рядко се напиват по онзи разрушителен и реваншистки начин, характерен за руснаците и поляците. Това показва целият ми опит като психолог, който изучава общностите, и като такъв съм прекарал доста време по кръчмите, в които пред мен се е изпило чудовищно количество алкохол.
- На какво се дължи чувството за мярка?
- Нямам обяснение. В България напиването до самоубийство е по-скоро маргинално поведение, несоциализирано. Това е болест. Тук стигаме до темата за зависимостите, защото освен социалното пиене има и алкохолизъм. Тези хора си разрушават семействата, карат пияни, вдигат скандали. И алкохолизмът, и всички наркомании са компенсаторно поведение. Променяйки съзнанието си чрез психоактивни вещества, постигаш временно усещане за успех и удовлетвореност. Това е фантазно сбъдване на мечтите, каквото не можеш да постигнеш в нормалния живот.
Социалният натиск да
успееш и да се реализираш,
да си забележим и значим, е много силен.
- Тоест алкохолиците са по-скоро неуспелите в живота хора?
- Много често да. Както и наркоманите. Има и обратните случаи. Хора от ниските прослойки се друсат със зловредни наркотици, които, както се изразяват на техния жаргон, “им изпържват мозъка”, докато по-елитните наркомани ползват кокаин и неговите близнаци, включително хора от артистичните среди и високоефективни личности, които искат да се поддържат във форма. Наркотиците могат да бъдат ползвани и като афродизиак, и като анабол, и като допинг. За разлика от други култури, в които социално приемливата дрога е хашишът, в България е алкохолът. За него не се мисли като наркотик, а е. Кафето и цигарите също са.
В ислямските общества, които смятат, че алкохолът е нещо грешно и лошо, пушенето на хашиш не е толкова укоримо, въпреки че за мюсюлманската религия всички упойващи вещества са забранени.
Християните, включително и българите не разглеждат алкохола като дрога и това го прави много опасен, тъй като границата между социално пиене и алкохолизъм може да се прекрачи сравнително лесно.
- Увеличеният прием на алкохол значи ли, че българите се чувстват все по-неуспели? Или че се увеличава социалното общуване?
- Това е една възможна хипотеза, но трябва да се провери. Напълно е възможно да е така. Но
повишеният интерес
към чашката може да е
отговор на много неща,
например на липса на достатъчно теми, по които да общуват, или че социалният им живот е беден и искат да смажат това с алкохол. Като отидеш на бар, на третото уиски започваш да си говориш с всеки. Един вид социализация.
Увеличеното пиене може да е в резултат на това, че някои са забогатели и могат да си позволят повече. Може да е резултат от някаква мода или от психологическо страдание от типа на тревожно-депресивни разстройства. Те не могат да бъдат излекувани с алкохол, но той може да избие тревогата за определен момент.
Пиенето може да е реакция на многото работа. Въпреки че избираме да се самоопределяме като мързеливи, българите всъщност доста работят. Проблемът е, че е хаотично и често пъти дезорганизирано, което ги прави недостатъчно ефективни, но работещите са под голямо напрежение. Един от лесните и бързи начини да се справиш със стреса, вместо да се занимаваш със спорт, медитация или да ходиш в планината, е да удариш няколко чашки. Вероятно има и други обяснения, но не знам да има систематично изследване.
- Безработните или работещите пият повече?
- Нямам такава статистика, но от заниманията ми със социална работа съм наблюдавал, че един от начините за отпадналите от пазара на труда, които се чувстват лузъри, е да се включват в социалния живот чрез алкохола.
Той е много достъпен, спокойно можеш да си го намериш. Попадал съм на групи от пияници, които седят по цял ден и се наливат с ракия от 30 ст., която очевидно е отрова, но като удариш една чаша, спира да ти пука. Просто си изключват част от централната нервна система.
Познавам и активно работещи хора, които пият всяка вечер. Дори и много успели и креативни. Случва се да се наложи да спрат някъде по пътя, да се откажат на определена възраст, защото капацитетът им е ограничен.
Минаха през депресия,
преживяват го като загуба,
но повечето оцеляха. Но има и хора на 50+, които умряха от разни варианти на алкохолизъм.
- Само с алкохол ли се забавлява българинът, това ли му е любимото забавление?
- Не, любимото му забавление е да гледа сеир. Това не е трудно, не се изисква нищо. Може да го направиш в социалните медии, може просто да си включиш телевизора и да гледаш парламента. Има много поводи да го правиш.
- И не е необходимо да мине през алкохола?
- За някои теми – например при политическите дискусии, помага, защото ако си с напълно ясно съзнание, моралното страдание е много по-голямо. Аз понякога искам да съм леко пиян, когато се налага да коментирам политически събития.
- Идващите на алкохолен туризъм англичани доколко влияят върху статистиката, че сме увеличили пиенето?
- Най-вероятно присъствието им влияе върху потреблението. Има алкохолни дестинации и това е добър бизнес. Идват тук, за да се освинят, което културата не им го позволява и там ще платят по-висока цена. Това е нещо като територия, на която е позволено да регресираш. Част от работата ми е да пътувам по селата. Имаше много англичани, които са се заселили в пустеещи български села и си живеят доста весело. Те са от работническите квартали на тамошните градове, нека нямаме илюзии, че са потомствени аристократи. Това са едни
червендалести чичковци,
пенсионери от
работническата класа,
които рядко изтрезняват,
но по някаква причина не са агресивни. И могат да си позволят да правят неща, които не са достъпни или са по-скъпи в Бирмингам и Ливърпул.
Попадал съм на много интересни случаи. В едно село до Павликени имаше един предприемчив англичанин. Там живееха основно баби, които не можеха да поддържат големите си градини. Всяка есен огромно количество плодове изгниваха и ги ядяха дебели таралежи. Чужденецът реши да превърне това в бизнес. Направи нещо като походен казан, за да не ги кара да ходят до селския, и с един пикап тръгна да обикаля от двор на двор, за да вари ракия. В резултат всички бяха доволни и щастливи, а човекът разполагаше с неограничено количество ракия. Дали я продаваше, дали плащаше акциз върху нея, не знам.
- Задължително ли всеки алкохолно зависим е агресивен?
- Има много различни варианти на алкохолна зависимост. Това, което е сигурно, е, че падат част от задръжките на хората и си позволяват да правят неща, които не биха извършили в трезво състояние. Ако има потисната агресия, усещане за дълбок провал, лоши чувства и горчивина към света, много е вероятно да се изразят в такъв момент. Хората от общността знаят кой как понася питиетата. Когато поради естеството на работата си отида в местната кръчма, винаги се намира някой да ме предупреди – не ходи при онзи, той има лошо пиянство, докато на тази маса са по-харни. Това е много силно вписано в културата.
