5 приоритета, от които нацията има нужда във вид на нови политики
Проектобюджетът за 2023 г. е повече от същото. За поредна година пенсиите са единственият приоритет и всичко друго се гради около тях. Не се полагат усилия за поне някакви реформи в публичния сектор и за структурно намаляване на разходите. За мен това за сетен път е разочароващо, но не и изненадващо.
Бюджетният дефицит пак е на горната граница на приличното
Дотам я докарахме да се радваме, че МФ е благоволило да представи бюджет с дефицит, ненадвишаващ 3%. През последните две години се счита за "нормално" да има колкото може по-високи бюджетни дефицити - 3% или дори 3,9% за 2021 г. Привикваме хронично да раздаваме много повече, отколкото събираме. Това е като
семейството да трупа все по-големи бързи кредити
Ако не се коментираше влизане в Еврозоната и ако нямаше Маастрихтски критерий от 3% дефицит, управляващите щяха с удоволствие да преследват по-високи дефицити: 4-5-6-7% - колкото повече, толкова повече. А разумната политика според мен би била да няма дефицити, даже и ако не съществуваха Маастрихтски критерии и Еврозона.
Продължава да няма информация за 9-те милиарда от декември 2021 г.
През декември 2021 г. новото тогава редовно правителство ударно изхарчи над 9 млрд. лв. за 9 работни дни. Така от излишък от януари до есента на 2021 г. излязохме на годишен дефицит от 3,9% в края на 2021 г. Това води до следните изводи:
- Екипът на МФ, който сега е същият, не се интересува от Еврозоната, защото иначе нямаше да допусне такъв дефицит.
- МФ вярва, че трябва да изхарчи веднага всички пари, с които разполага и с които не разполага.
- До ден днешен МФ не е предоставило достатъчно ясна и подробна разбивка за КАКВО са похабени тези над 9 милиарда лв. Единствената предоставена информация е КОИ ВЕДОМСТВА са ги усвоили.
- Съвсем отделен е въпросът дали е било целесъобразно държавата толкова лекомислено да прахоса милиарди - без обществена дискусия и без оглед на по-важни приоритети.
"Лоши: ли са годините 2020, 2021, 2022, 2023, 2024?
Традиционно сме недоволни и сме свикнали да оценяваме спрямо субективното си усещане. Тук обаче говорим за държавна политика, за дългосрочното развитие на икономиката и за необходимостта да се отървем от късогледството. Нека кажем истината, отвъд клишетата на онези, които искат повече харчове: Не, тези години не са лоши за държавата ни от макроикономическа гледна точка. Има рекордно ниска безработица, висок растеж на икономиката, износа и индустрията. През изброените години няма следните негативни събития:
- Война
- Пандемия
- Природно бедствие
- Рецесия
- Мигранска криза от югоизток
- Кацане на извънземни
В бъдеще може да ги има, а могат да настъпят и едновременно - ще бъдем ли готови да ги посрещнем? Щом в добри години управляващите искат да имат големи дефицити, какво ще правят в лоши години, когато няколко или всички гореизброени кризи настъпят едновременно? Разумна политика би била през тези години да има балансирани бюджети или дори излишъци.
Приходите - защо не премахнем занижените ДДС ставки веднага?
Позитив е, че не се вдигат преките данъци - засега. Запазват се обаче намалените ставки по ДДС за ресторантите, фитнесите и още няколко групи стоки и услуги до края на 2023 г. А защо беше нужно изобщо да се въвеждат такива ставки от 0% или 9% и до какви позитиви доведе това? И защо уж временните мерки продължават? Нека се махнат веднага и да приключи тази тема завинаги, защото каква е гаранцията, че в края на 2023 г. лобирането няма отново да удължи по-ниските ставки за "богопомазани" сектори?
Общото ниво на бюджетните разходи можеше да е по-ниско, например с 5 млрд. лв.
Общите разходи са планирани на 40.1%, над нивото на 2022 г. Така бюджетът е леко популистки. За сравнение: Тройната коалиция от 2005-2009 г. (уж по-лява) завърши мандата си с разходи около 36% от БВП. Ако имаше намерения за реформи, можеше да се положат усилия за намаляване на разходите в посока 39-38-37-36% от БВП, но такива заявки липсват. Не се очертават и в бъдеще.
Изсмукване на средства от държавните дружества
МФ желае да компенсира по-ниската данъчна събираемост и липсата на реформи в разходната част на бюджета с Дизстискване на жизнените силиУ на държавните дружества. Продължава се същата политика от предходните години. Това води до бързо декапитализиране на държавните фирми, до липса на инвестиции и каквито и да е възможности за модернизация.
Упражнява се натиск върху ръководствата и дори одиторите на БЕХ, например, за да се изкривят счетоводните практики и да се покаже по-висок резултат с цел източване на по-висок дивидент. МФ обаче не разбира разликата между счетоводна печалба и свободен кешфлоу. Много е вероятно да се наложи дружества да вземат кредити, за да изплатят дивиденти. Неразумно.
Балансите на държавните дружества, особено в енергетиката, през последните години се разглеждат като втори държавен бюджет. Тази политика може да се резюмира така - точим кръв от държавните дружества и убиваме тяхното бъдеще, за да плащаме пенсии днес. Не е далновидно.
Липсват каквито и да е усилия за реформи в разходната част и в публичния сектор
А) Държавна администрация
Тя не се съкращава. Началото на всеки мандат е перфектен момент за това. Населението намалява, а администрацията е все по-голяма. Конкретно бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на което Асен Василев беше служебен министър през 2013 г., сега е раздробено на 4 министерства. Не 2, не 3, а 4. Нужно ли е това?
Б) Пенсионен модел
Той беше безотговорно разбит през последните 2 г.:
- Около половината пенсионери получават еднаква минимална пенсия. Това не създава стимули работещите да се осигуряват на реалните си доходи.
- Дефицитът в НОИ беше 3.7 милиарда лв. през 2019 г. и изглеждаше висок. През 2023 г. се очертава да расте в посока 10-11 милиарда лв. - трикратно повече.
- Едва половината от пенсиите се плащат от събираните социални осигуровки. Никои управляващи през последните години не са коментирали тази тема и изобщо не са споменавали дефицита на НОИ. Ако изобщо знаят колко е.
- Инфлацията през 2023 г. намалява и ще продължи да намалява. Икономическият растеж е слаб - планирани 1.8%, но може и те да не бъдат достигнати. Въпреки това се залага 12% ръст на пенсиите. Това се оправдава със Златното швейцарско правило. Но се забравя, че през 2021 и 2022 г. пенсиите бяха коригирани около 5 пъти и ръстът им от 92% беше почти трикратно по-висок от инфлацията (33%) и много по-висок от Златното швейцарско правило. Смело може да се каже, че това е поредният
бюджет, в който единственият приоритет са пенсиите
В) Висше образование
Когато Николай Денков беше образователен министър, имаше намерение да уедри университетите и го подкрепях, но това не се случи. Дали ще се осъществи сега, когато е премиер? Или пак ще забравим за всякакви реформи?
Г) Здравеопазване
Нещо интересно да е планирано като реформа в здравеопазването, поне от бюджетна гледна точка? В държавните болници и в Здравната каса винаги има пробойни.
Д) Държавните дружества
Думата приватизация дори на един гвоздей не е споменавана от много години. На управляващите им се услажда да управляват държавни фирми, което включва и Българската банка за развитие. Това е популистка политика на държавен комунизъм.
Е) Концесии на инфраструктурни обекти
Най-добрият начин да се спестят капиталови разходи е да се концесионират магистрали, мостове и тунели, летища, пристанища, жп обекти, ВиК обекти. Такива заявки няма. Вместо държавата да инвестира оскъдните си средства в големи инфраструктурни проекти, милиардите могат да се насочат към други пера или за намаляване на бюджетните дефицити.
Ниво на публичния (държавния) дълг
В резултат на продължаващите политики на бюджетни дефицити дългът отново ще се вдигне - в посока 45 млрд. лв. през 2023 г. и над 50 млрд. лв. през 2024 г. Това ще води до по-високи разходи за обслужване на дълга, до все по-високи лихви (доходности) при новите емисии. Вместо кредитният рейтинг на страната да се подобрява, сега ще се молим да не се влошава.
Ниво на фискалния резерв
МФ не е показало, че се интересува от поддържането на висок фискален резерв. На 8 април 2022 г. той падна до ниво под 5 милиарда лв., като неприкосновената му част беше над 4 милиарда. Така държавата остана с разполагаеми средства само за 1 ден напред!
През юни 2023 г. НС отново гласува удължаване на стария бюджет, като разреши харченето на част от фискалния резерв, която би трябвало да бъде пазена за други цели. Уж "за по-голяма гъвкавост". А какво й е доброто на тази "гъвкавост"? Това е класическа стъпка надолу по пързалката към потенциален фалит. Ще вземем парите от касичката на детето и после ще забравим да ги върнем.
Управляващите наистина ли искат да ни вкарат в еврозоната?
Уж затова ограничават дефицита "само" до 3%. Но западните ни партньори не биха се впечатлили от този резултат. Трябваше да имаме излишък, за да ни оценят по-достойно. Освен това дефицитът не спомага за намаляване на инфлацията, а точно обратното.
Къде е кампанията на правителството за Еврозоната? В бюджета имаше гласувани 10 млн. лв. за това. Не виждаме нищо. Ако има референдум за и против еврото, с такава липса на убеденост от страна на управляващите какъв резултат да очакваме?
Отново липсват идеи за нови политики
Според мен нацията се нуждае от нови бюджетни приоритети:
- Щедри демографски мерки, вкл. построяване на всички необходими детски градини
- Опазване на границите от мигрантски натиск
- Образование - вкл. рязко увеличаване на заплатите на университетските преподаватели - наред с учителите и заетите в здравеопазването
- Инфраструктура
- По-ускорена от планираната модернизация на армията
Държавните разходи растат от 42 млрд. през 2020 г. до 74 млрд. за 2023 г. Но за тези неща пари все няма, защото приоритети са само статуквото и социалните разходи.
