С встъпването във власт на редовното правителство "Денков-Габриел" международната програма на президента Румен Радев силно ще оредее. Държавният глава вече няма да представлява България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел, където предпочиташе да ходи той, вместо да изпраща служебния министър-председател. А вчера правителството реши, че премиерът Николай Денков ще ръководи българската делегация в Срещата на върха на НАТО на 11 и 12 юли в литовската столица Вилнюс. В делегацията са включени министърът на отбраната Тодор Тагарев, заместник-министърът на външните работи Тихомир Стойчев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел защити позицията на кабинета. "В ситуация, когато за първи път от две години, след пет избора имаме редовно правителство, което се заявява като евроатлантическо, е редно да му се даде възможност на форумите от такъв голям формат да бъде водещо", заяви пред журналисти в Брюксел бившата еврокомисарка. Така бе прекратен неофициалният сговор, действащ от 2012-та, когато президент беше Росен Плевнелиев, в срещите на върха на НАТО да участва държавният глава.
Но и най-сетне България има премиер, външен министър и министър на отбраната, които работят в синхрон. Поуките от предишния коалиционен кабинет бяха тежки и платени с голямо външнополитическо напрежение предвид разнобоя, който цареше между външния министър Теодора Генчовска, формално избор на "Има такъв народ", но всъщност президентски кадър, и премиера Кирил Петков, които трябва да ръководят и осъществяват външната политика. Тези проблеми станаха и публично достояние заради ветото за Северна Македония и политическите решения, които България трябваше да вземе и в които се намеси и президентът с идеята за включването на българите в македонската конституция. Това се превърна в условие за официално начало на преговорите на Скопие за членство в ЕС след приключване на мониторинга. Като се прибави и военният министър Стефан Янев, бивш съветник на президента, за когото силите на НАТО бяха "чужди войски", а войната в Украйна - "ограничена военна операция", противоречията се оказаха по-големи от каквото и да било съгласие.
Украйна в дневния ред
Още с първите си действия редовният кабинет заяви ясна позиция, срещу която се съпротивляваха служебните кабинети на президента и самият Радев - че България ще окаже военна помощ на Украйна, като изпрати нов транш, и се включи в европейската инициатива за 1 милион боеприпаси и снаряди за Киев. Потвърди го военният министър Тодор Тагарев след закрито заседание на парламентарната Комисия по отбрана. Съвсем скоро България ще се присъедини към споразумението, заяви Тагарев, а ВМЗ-Сопот има шанс да получи европейско финансиране за нови поточни линии. Темата е и сред обсъдените от Мария Габриел в Брюксел и очакваното подписване от българска страна на меморандум с Европейската агенция по отбрана.
Това стана възможно, след като миналото лято Европейската комисия (EК) прие механизма за укрепване на отбранителния промишлен капацитет на ЕС чрез отправяне на общи поръчки от държавите членки за периода 2022-2024 г. За целта от бюджета на ЕС бяха заделени €500 милиона.
Инициативата на ЕС е за 155-милиметрови снаряди по натовски стандарти. Българските оръжейни заводи произвеждат 152, 122-милиметрови, но има готовност да бъде разширен капацитетът и да се модернизират предприятията. Войнството на президента не само се съпротивляваше, но и препятстваше изпращането на муниции за Украйна, както и възможността България да разшири и модернизира отбранителната си индустрия с помощ и средства от ЕС срещу производството на 155-милиметрови снаряди, пише "Дойче веле".
Кабинетът на акад. Николай Денков пресече и други попълзновения на служебния си предшественик, като изтегли от парламента предложението за всяка нова военна помощ за Украйна да има санкция на Народното събрание. То беше предвидено в допълнително споразумение между Украйна и България, внесено за ратификация от служебното правителство на Гълъб Донев. В същото време кабинетите на президента игнорираха парламентарни решения за военна помощ за Украйна. "Това не е начинът за прекратяване на конфликта. Виждате, че той ескалира, виждате, че носи огромни рискове. Изтощава нашата икономика и социални системи. Докато представлявах България в Съвета на ЕС устоях това положение”, каза преди ден Радев заради позицията на кабинета.
(Над)партийна фигура?
Президентът трудно ще се примири с изтласкването от терена на управлението, където беше господар през повечето време в последните 2 години. "Изземват му се властовите лостове, които беше поел през служебните правителства и назначенията в службите. Човек, който е бил на такъв тип властови връх няма как да се примири с изритването. Няма как да се съгласи да се прибере в президентството и да бъде онази надпартийна фигура, която да символизира единството на нацията", коментира по БНР политологът Георги Киряков.
Румен Радев няма да се откаже да демонстрира своята сила на незаобиколим фактор. Последното му изявление относно Северна Македония, което отново създаде напрежение, го доказва. Заявявайки, че Северна Македония не е готова за начало на преговорите за еврочленство, президентът "посъветва" Скопие да не прикрива с лобиране "липсата на реформи и дълбокото нарушаване на човешките права". Ако проруските му позиции за Украйна вече не са в състояние да нанесат големи щети на репутацията на България като съюзник в НАТО, то в българо-македонските отношения всяко подобно изявление торпилира намеренията за разбирателство.
В ръцете на Радев ще бъде и назначаването на дата за референдума на "Възраждане" за запазване на българския лев (срещу еврото) - защото през юли на 49-ия парламент ще му се наложи да вземе позиция по подписката на партията. Той ще трябва да подпише - или да не подпише - и указа за новия главен прокурор, след като Висшият съдебен съвет се разбърза да открие процедурата. Едва ли ще мине безболезнено и смяната на (неговите) шефове на служби. Ако кабинетът издържи до края на годината, такава е неминуема.
А засега Радев може да се утеши с друга награда, след като няма да пътува до Вилнюс. Като патрон на инициативата за 111-метровия пилон на Рожен, няма как да не вдигне българския трикольор от 1110 кв. м на 14 юли да се вее над Родопа планина. Заслужил го е - стотиците хиляди левове, дарени за съоръжението от държавни фирми, в т.ч. и закъсалата БДЖ, са направени по време на служебната власт.
