Той може да е първият, за когото ще бъде приложен механизмът за разследване на главния прокурор
Какво точно се случи в прокуратурата след 1 май, когато взрив избухна до автомобила на вече бившия главен прокурор Иван Гешев? Едва ли ще стане ясно, защото, ако разкрият истината главните действащи лица, може и себе си да уличат. Взривът не повреди сериозно бронирания автомобил, но разтърси държавното обвинение дотолкова, че първият сезон на сериала завърши със смятаното доскоро за немислимо. Гешев беше махнат от тези, които го бранеха със същата жар, с която го свалиха. Знаме на борбата с “гешевизма” и “гешевчетата” стана един от най-доверените му - заместникът му и директор на националното следствие Борислав Сарафов. Защо той, защо сега и кога зам.главният прокурор научи, че има дела на “трупчета”, при положение че е на този пост от 2013 г.
Тъй като информация от кухнята няма, отговори трябва да се търсят в официалните изказвания на Сарафов.
“Обществото видя, че
прокуратурата беше
използвана през
последния месец
от личния интерес
на бившия главен прокурор”, каза Сарафов. И допълни: “Наистина е настъпило време разделно. Прокуратурата трябва да тръгне по нов път”.
Случило ли се е и още нещо през последния месец, което не се знае, и как това кореспондира с твърденията, пак на Сарафов, че Гешев му е казал, че има над 150 записа на политици и магистрати. Сега като е начело на прокуратурата, дали ще повдигне завесата, или тази реплика ще остане да виси във въздуха?
Версия първа - обстановката е станала непоносима и самите прокурори са поискали Сарафов и кадровиците от Прокурорската колегия да намерят начин да свалят от поста началника им.
Версия втора - в търсене на път за съставяне на правителство политиците са решили да жертват Гешев, което става само през ВСС, но някой е трябвало да запали клечката. И Сарафов е бил точният човек.
Така или иначе, преди няколко седмици в интервю за Би Ти Ви каза: “Не съм и не желая да бъда кандидат нито за главен прокурор, нито да изпълнявам тази длъжност”. През последните два дни думите му често се припомнят в социалните мрежи. Още повече че в петък много бързо пристигна във ВСС, за да чуе, че е избран, и да обещае реформи. Очаквано изборът му беше посрещнат с недоверие, защото Сарафов е на ръководен пост в прокуратурата от 2011-а. Той е първият шеф на апелативната спецпрокуратура. После беше кандидат за главен прокурор, но ВСС избра Сотир Цацаров. Стана негов заместник и изкара целия 7-годишен мандат. Цацаров го предложи за директор на националното следствие през 2017-а, Прокурорската колегия единодушно го избра. Гешев го предложи през 2022-а и пак единодушно го преизбраха.
“Това е знак, че се готви още от същото.” Така Атанаска Дишева от ВСС определи избора му в петък, който беше набързо, може би с цел да бъде изпреварен някой друг, без сериозен дебат, а сигналите срещу Сарафов бяха неглижирани.
Той пък се закани, че ще направи ревизия на работата на Гешев и се зарече
да извади прокуратурата
от “черната дупка”
Тя повече нямало да бъде “капсулирана, възпроизвеждаща се система, която работи в интерес или на главния прокурор, или на съответните “деребеи” по места”. И да са верни, когато са изречени от зам.главен прокурор с 10-годишен стаж, твърденията звучат странно. Кога “прогледна”, още не е казал.
Срещу Сарафов има и два сигнала във ВКС по механизма за разследване на главния прокурор. Единият е за имотното състояние на негови близки, вторият е от Софийската районна прокуратура и е във връзка с Петьо Петров. Тъй като Гешев вече не е главен прокурор, сигналите срещу него трябва да се поемат от Софийската градска прокуратура. Така може Сарафов да се окаже първият, върху който ще бъде приложен механизмът.
“Трябва да се разследва не само съществото им, а как са фабрикувани, създадени и подадени. Може да излязат сериозни злоупотреби”, каза Сарафов по отношение на сигналите срещу него.
Да, трябва да се разбере дали в подаването им няма нередности, дали не са написани от самото държавно обвинение, но пък нали той няма да използва прокуратурата в свой интерес.
А иначе Сарафов е от 27 години магистрат, бил е в Софийската окръжна прокуратура и в прокуратурата в Сливница.
