Магистратура по астрономия записват юристи и IT специалисти, казва ръководителят на Катедра “Астрономия” в Софийския университет
- Доц. Овчаров, какви средства са необходими за ремонта на Астрономическата обсерватория на Софийския университет?
- Състоянието на петте сгради на обсерваторията в момента не е никак добро. Това е очевидно, без да се налага да се влиза вътре. Фасадите са в много лошо състояние, покривите - също. Има течове навсякъде. От 5-6 години екипът на катедра “Астрономия” се бори, за да има някаква възможност за ремонт и реставрация на целия комплекс, включително и на дворното пространство. През 2017 г. със собствени усилия успяхме да разчистим двора. Оттогава със собствени сили го поддържаме и изглежда доста прилично. Самите сгради обаче няма как да се ремонтират по подобен начин, тъй като комплексът е паметник на културата от 1976 г. Разрешенията от различните институции са подготвени. Последното беше готово в началото на миналата година. Ето, че най-сетне в началото на март беше открита строителна площадка за ремонт, реставрация и консервация на сградите на обсерваторията. Наистина дългоочаквано! Според оценките от края на миналата година средствата, които са необходими, са в порядъка на 850 хиляди лева. Доколкото знам, не са набавени всички. Още преди 5 г. имаше целенасочени средства от Министерския съвет за ремонти на сградите на Софийския университет. 100 хил. от тях бяха за ремонта на обсерваторията. 50 000 още през 2017 г. са обещани от една голяма частна фирма. Те ще ги дарят съвсем скоро, след като ремонтът наистина започна. Днес ще има интересна изложба, чиято цел е да подпомогне ремонта и реставрацията. Тъй като те са предвидени за близо 2 г., се надявам дори и парите, които не достигат, през следващата година да се допълнят.
- Гемоложката Нури Димитрова ще дари средствата от изложбата си “Забранената зона” точно за ремонта на обсерваторията, как се стигна до това решение?
- Нури Димитрова се свърза с ректора, с мен и това, което каза, е, че интересните фотографии на скъпоценни камъни, които е направила през нейния микроскоп, ѝ приличат на астрономически обекти. Действително има такъв елемент. Поинтересувала се е как може да помогне на нещо, свързано с астрономията в България.
- Наподобяват ли снимките от изложбата снимки от Космоса?
- Определено има подобие на изображения от Космоса. Има изображения, които приличат на някоя планета с пръстен, на някоя мъглявина, на галактика. Бях много изненадан, че тези изображения изглеждат по сходен начин.
- Какви са най-големите постижения на учените, които работят в обсерваторията?
- Обсерваторията е построена през 1897 г. по инициатива на проф. Марин Бъчваров, който започва да чете лекции по астрономия в Софийския университет още през 1892 г. С това стартира науката астрономия и астрофизика в България. Основава Катедрата по астрономия през 1894 г., а първите две сгради са построени към края на 1897 г. Поставен е телескоп на постоянен фундамент, който е действащ и до момента. Телескопът на Петър Берон е дарен. Най-първите успехи са от 1899-1905 г. В този период Слънцето е наблюдавано всеки ден и са правени рисунки на слънчевите петна. Те са напълно запазени при нас. През 1910 г. е предпоследното преминаване на Халеевата комета в близост до Слънцето. Тогава тя е наблюдавана от обсерваторията от Кирил Попов и той прави публикация, успява да уточни орбитните ѝ параметри и това се смята за първата астрономическа публикация от български астрономи. Има и много други интересни неща през годините. Градът обаче се разраства и обсерваторията става неизползваема за професионални наблюдения. Но останалите дейности никога не са прекъсвали: обучение на студенти и докторанти, бъдещите професионалисти астрономи, и популяризация. Има кръжок по астрономия, който започва през 1900 г. и не е прекъсвал през всичките години, макар и в различен формат. Правим и много отворени врати за гражданите, за да погледнат през телескоп и да чуят интересна лекция. Кръжокът се провежда всяка седмица. От 7-8 г. три от четирите сбирки ги провеждаме в най-голямата аудитория на Физическия факултет, защото аудиторията в обсерваторията е малка за желаещите. Една от сбирките обаче е в обсерваторията, за да може да се наблюдава и през телескоп. Имаме и поне 5 големи събития всяка година. Организираме лекции на достъпен език, изложби с астрономически изображения, най-различни демонстрации и наблюдения на интересни обекти по нощното небе, доколкото това е възможно от София - когато се виждат Юпитер, Сатурн, Луната.
- Партнирате ли си с колегите от обсерваторията на БАН на Рожен?
- Разбира се. Професионалните астрономи в България са в три институции - в Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория Рожен, в Софийския и в Шуменския университет. През последните години трите институции са обединени от различни проекти. Най-мащабният е РАЦИО (Регионален астрономически център за изследвания и образование). Това е проект по т.нар. пътна карта за научна инфраструктура. Благодарение на него вече са купени и предстои да бъдат пуснати в действие 3 нови много модерни телескопа. Метър и половина е диаметърът на новия телескоп на Рожен, който вече работи в тестов режим. 60-сантиметров е телескопът за Шуменския университет и 60-сантиметров е телескопът за другата ни обсерватория - студентската астрономическа обсерватория в Плана. Въпреки относителната близост на Плана до големия град мястото е доста тъмно и добро откъм климат. Подходящи са условията за астрономически наблюдения на 1250 метра надморска височина. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век са правени много задълбочени проучвания кое е най-доброто място в България за Националната астрономическа обсерватория. Заключенията са били, че не на Рожен, а на Плана, където е нашата обсерватория. Небето е сравнимо откъм ясни нощи и чисто небе.
- Колко деца сте запалили по Космоса досега?
- Силно се надявам да са много благодарение на инициативите ни и посещенията в училища, които не пропускаме да организираме. С двама мои колеги от катедрата през 2015 г. бяхме част от планетариума на детския научен център “Музейко” с оригинални наши презентации. Там беше най-прекият ни досег с малки деца.
- Има ли интерес към специалността?
- Винаги е имало и ще има интерес към астрономията. Не са много хората, които искат да станат професионални астрономи, но всяка година има сериозни студенти. Не е и необходимо да са страшно много. Има интерес към една магистърска специалност по астрономия и популяризация на астрономията, която съществува от 7 години. Тази програма могат да запишат хора, които са завършили бакалавърска или магистърска степен по каквото и да е. Не е задължително да са физици, каквато е професионалната ни магистратура. Тя е само в задочен формат и е двугодишна. Записват я хора на всякаква възраст и с всякаква професия, но обединени от интереса към астрономията. Има учители, лекари, музиканти, юристи и IT специалисти. Имали сме студенти и на над 70 години.
Това са хора, на които не им достига посещението на кръжоци, отворени врати, четенето на интересни научнопопулярни статии и които искат да се докоснат максимално до истинската наука. Всяка година я записват между 12 и 15 души. Разбира се, ако някой желае, може да продължи да се развива професионално, но не това е целта на програмата.
- Кое е интересното събитие в небето, което предстои скоро?
- Буквално всяка нощ има интересни събития в небето. При подходящи условия за час може да се видят между 8 и 10 случайни метеора и всеки може да се наслади на красива гледка на падащи звезди. За повечето хора са интересни метеорните потоци. Около 13 август предстои метеорният поток Персеиди. 80-100 метеора може да се видят само за час при подходящи условия. А Юпитер и Сатурн се виждат прекрасно дори с малък телескоп.
Доц. д-р Евгени Овчаров завършва обучението си във Физическия факултет на СУ – магистратура по “Астрономия и астрофизика”, през 2003 г., а през 2008 г. защитава докторска дисертация. От 2007 г. е преподавател. Доц. Овчаров е ръководител на катедра “Астрономия” към Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” от есента на 2015 г. Има богат опит като наблюдател астроном. Научната му работа и интереси са свързани с едни от най-екзотичните явления и обекти във Вселената – изследване на активни ядра на далечни галактики и “нови” в галактиката Андромеда.
